Дават $500,000 награда за главата му
Най-големият обир в историята
Рибата се признава за виновен, искал да помогне на бедните
Филип има в себе си 10,714 долара, когато е арестуван.
В неделя на Великден той спира и закопчава с белезници и втория пазач – за малко дърво, като му оставя малко храна и обещава да предупреди властите за местоположението му в рамките на 48 часа.
Джонсън спазва обещанието си към пазача, закопчан за дървото, като се обажда по телефона на телевизионна станция и дава указания за местоположението му, без да знае, че той вече е успял да се освободи.
Джонсън също е използвал псевдонима Роджър Д. Лоутър – име на човек, за когото ФБР вече знае, че е бил наемател на стая в дома на Джонсън от октомври 1991 г. до септември 1993 г.
Докато е там, си спечелва прозвището Рибата заради особения си интерес към библейската история, в която Исус прави чудо и успява да нахрани хиляди хора с 5 хляба и 2 риби.
Инкасо компанията предлага награда от 500,000 долара за информация за откраднатите пари и ловът на Джонсън започва в Ашвил, Северна Каролина, където сутринта след обира микробусът се появява на паркинг на оръжейната на Националната гвардия.
На 19 септември ФБР открива останалата част от откраднатите пари – всичките 18 милиона долара, минус нищожните 186,000 долара. Те са заемали значително пространство в складова клетка в малкото градче Маунтин Хоум в Северна Каролина.
На 20 януари 1999 г. Рибата се признава за виновен в отвличане, пране на пари и намеса в междудържавната търговия с насилие, след като предава 65,000 долара в 8 мексикански банкови сметки. Осъден е на 25 години затвор.
Обратно в Джаксънвил, Loomis, Fargo & Co открива обира и предупреждава полицията. Над заключеното хранилище цари объркване, докато обаждане от властите в Северна Каролина не хвърля светлина върху мистерията.
Обратно във вана, той кара цяла нощ до Северна Каролина, като почти не говори с другия пазач, който все още лежи върху торбите, освен да му каже, че е готов да го убие. Часове по-късно Джонсън отново спира някъде по тъмно и разтоварва парите.
Пазачът, когото Джонсън е закопчал около дървото, успява да стигне до швейцарското си ножче и в рамките на около час да отключи белезниците си. След като се освобождава, той спира случаен шофьор и сигнализира на полицията.
Поведението му на сприхав, циничен, но работлив човек може да се е оказало в негова полза: на мнозина той изглежда съвсем нормален, „невидим“ мъж, слял се с пейзажа на сините яки. Така че никой не подозира какво ще стане.
Полицията в Джаксънвил освобождава първия пазач, когото намира невредим в къщата. Докато са там, те откриват и фалшиви документи за самоличност като от датите върху тях разбират, че Джонсън вероятно е започнал да планира обира преди 5 години.
Полицията също успява да надникне малко и в душевното състояние на обирджията – когато вижда на стената на спалнята му изписан със спрей надписа: „Къща на болката“.
С безобидния си бял ван през нощта, Джонсън спира първо в малката си къща близо до работното си място и закопчава един от пазачите с белезници за тръба в килера, като му оставя вода и храна наблизо.
Така охранителят на практика си подава оставката от Loomis, Fargo & Co по най-грандиозен начин – извършвайки кражба на 18,8 милиона долара. Това е и най-големият обир на физически пари в държавата по това време.
Този живот го прави циничен и го научава да не се доверява на авторитети. Намира известна стабилност при по-възрастна жена, която плаща за обучението му в гимназията в християнската академия „Лима“ в Ню Йорк.
Успява да си намери „временна“ позиция като охрана в Loomis, Fargo & Co, инкасо клона на Wells Fargo, където изкарва 7 долара на час. Един ден обаче се събужда и стига до потискащия извод, че е на тази служба вече 10 години.
Ядосан, самотен, депресиран, но умен и педантичен, са някои от думите, с които колеги, семейство и съседи описват 33-годишния Филип Джонсън, пише chr.bg.
"Той живееше в свят на болка", казва по-късно сестрата на Филип – Шарън, пред медиите. Когато е на 8, момчето е разделено от своите братя и сестри и оттогава живее номадски: от Рочестър, Ню Йорк, до Пенсилвания, след това обратно в Ню Йорк, с кратка спирка в Калифорния.
Филип Ноел Джонсън е роден през 1964 г. в неособено добре уредено семейство. Бащата му ги напуска, докато е съвсем малък, а когато е на 3 години, майка му е принудена да живее на социални помощи в обществен жилищен комплекс в Атланта, пише Bg Voice.com
Бягството продължава 5 месеца. На 30 август Джонсън е арестуван в Браунсвил, Тексас, докато се връща с автобус от Мексико. По-късно граничарката казва, че мъжът първоначално е предизвикал подозрението й, защото отговорите му на нейните въпроси й напомнили за образа на патологичния лъжец, изигран от Джон Ловиц в комедийното шоу Saturday Night Live.
В събота, 29 март 1997 г., камионът на Джонсън е последният, който се връща в депото около 19:00 часа. Шофьорът се прибира вкъщи за Великден и охранителят следва нормалната процедура, като помага на другите си двама колеги при обработката на последния товар от пари.
Внезапно обаче Джонсън вади пистолета си и нарежда на двамата мъже да легнат. Слага им белезници, след което паркира бял микробус със задницата към трезора и прекарва 2 часа, натъпквайки платнени торби с пари до средата на покрива, като избягва монети, чекове и пачки от по 1 или 5 долара; иска само немаркирани банкноти с непоследователни номера и номинал от 10 нагоре.
Джонсън е умен и педантичен – той успява да изкара перфектен резултат на изпитите SAT и е приет на двугодишно обучение по криминология в обществен колеж. След като завършва, се премества на юг в Джаксънвил, Флорида – където идват и майка му и сестра му – с надеждата да сбъдне житейската си амбиция да стане полицай.
Но намирането на работа в полицията се оказва трудно. Той междувременно поема различни странични дейности, докато кандидатства из полицейските управления. Но минават години и Джонсън постепенно се огорчава от постоянните откази уж заради спорадичната му трудова история.
След като приключва с торбите, кара двамата мъже да легнат върху купа с пари, маха лентата от камерите за наблюдение и вади личното си досие от фирмените документи. Затваря огромната врата на трезора, настройвайки таймера да не се отваря до следващия ден.
ФБР намира доказателства, че Джонсън е прекарал няколко нощи в Мексико, преди следите му да изчезнат. Агентите преценяват, че той може да крие парите в складова клетка, и начеват нелеката задача да проверят всяка компания, която предлага такива клетки, между Флорида и Северна Каролина, като показват снимката му на всяка от тях.
„Не исках повече от 1 или 2 милиона за себе си“, казва той. И добавя, че е планирал да използва 20% от парите, за да помогне на бедните в Централна Америка, и е щял да предложи 80% обратно на Loomis, ако променят начина, по който се отнасят към служителите си.
)