COVID-19: тайната формула на няколко канадски провинции

"Разбрахме, че не е редно"

Източните канадски провинции успяват да ограничат разпространението на COVID-19 и без да спират социалния живот или да намаляват икономическата активност. Каква е тайната на техния успех?

Мерките дадоха резултат

Ограниченията се спазват

Пандемията удари туризма

Бренда О‘Райли, собственичка на пъб в Сейнт Джоунс, казва, че в момента ресторантите и баровете работят, но оборотът им е намалял: „Сезонът не беше както преди, но във всички случаи щеше да е по-лошо, ако не идват никакви туристи.“

Д-р Сюзън Къркланд от университета в Халифакс казва, че това е било едно от най-успешните решения на тамошните власти. Външните хора може и да го смятат за прекалено твърдо, но за гражданите на тези провинции то се оказа много добро, добавя тя.

„В този регион се наблюдава дори известна гордост, че сме успели да удържим числата на такова ниско равнище. Това наистина мотивира хората и им създават самочувствието, че са част от решението,“ обяснява д-р Къркланд.

В източните канадски провинции първата вълна от пандемията премина почти незабелязано. Тези региони по Атлантическото крайбрежие могат дори да послужат като пример за това как се живее с коронавируса. Територията на Атлантическите провинции е два пъти по-голяма от Великобритания, но там живеят само 2,3 милиона души. По време както на първата, така и на втората вълна, броят на новите инфекции остава нищожен, починалите във връзка с коронавируса са по-малко от 100. Икономиката също пострада по-малко, отколкото в други канадски региони и неслучайно наблюдатели говорят за „истинско чудо“.

Иви Хорнбек не смята обаче, че направената жертва е била безсмислена: „През лятото все пак пътувах, срещахме се с приятели в малки групички и аз се чувствах много по-сигурна, отколкото ако от бях заминала занякъде, където върлува коронавирусът,“ признава Иви.

Иви Хорнбек от Халифакс се занимава с маркетинга на крафт-бири и не е виждала семейството си от началото на пандемията, защото то живее в Отава, на 1400 километра. На няколко пъти обсъждала със своя партньор дали все пак да не посетят близките. „Но когато броят на новите инфекции тръгна нагоре и главният медицински експерт на провинцията ни каза да не пътуваме за Коледа за семейни сбирки, ние разбрахме, че не е редно. Разговорът с цялото семейство не беше никак лесен,“ казва тя.

Като плочки от домино падат във втори локдаун държави по целия свят. В същото време в няколко канадски провинции семействата празнуваха заедно Коледа, училищата са отворени, в болниците няма много пациенти с Ковид-19, магазините работят, а хората могат да се събират в ресторанти, барове или по домовете си.

Мнозина смятат, че основна роля за успешната борба срещу коронавируса в Атлантическите провинции на Канада играе манталитетът на хората, които са разумни и спазват правилата. И наистина, дори в условията на по-строги мерки, хората не бяха недоволни и се придържаха към изискванията. В едно допитване от октомври 80% от тамошните граждани се обявиха против отварянето на провинциалните граници и против отмяната на двуседмичната карантина – въпреки икономическите загуби.

Но всичко си има цена. Пострада, например, туристическата индустрия, която в тези провинции има оборот от 2,5 милиарда евро (най-вече от летен туризъм), а 170 000 души изгубиха работните си места в бранша. Твърдите антивирусни мерки засегнаха и риболова, който е много важен за тези провинции. Затварянето на ресторанти, най-вече в САЩ, намали търсенето на прясна риба и морски дарове, а това на първо време сериозно удари бизнеса. В момента обаче икономиката върви добре, защото ресторантите, магазините и баровете са отворени, а увеличеният вътрешен туризъм в тези провинции отчасти компенсира липсата на външни туристи. Джон Пол, изпълнителен директор на „Atlantic Policy Congress" обяснява: „Постави се акцент върху насърчаването на местния туризъм, на занаятите и на местните фирми, които обикновено зависят от международния стокообмен. Много хора решиха да прекарат отпуската или свободните си дни в тези провинции, вместо да пътуват другаде.“

Успехът се дължи както на обстоятелствата, така и на целенасочени действия. Тези провинции са слабо населени, там живеят едва 7% от канадското население. Освен това те се състоят главно от острови и полуострови, а към вътрешността на страната водят само две пътни артерии, тъй че възможностите за пренасяне на вируса са ограничени. Още в самото начало на първата вълна местните власти установиха, че болниците могат да се окажат претоварени и взеха бързи мерки. Затворени бяха парковете и училищата, право да преминават провинциалните граници имаха единствено хора с някаква неотложна дейност, а всички влизащи бяха поставени под двуседмична карантина.