Литовският министър на културата: Нямаме период на съветска власт, имахме период на съветска окупация

Българското общество е доста разделено по този въпрос. В Литва също ли е така? Знаем, че имате доста многобройно рускоговорящо малцинство…

Какво е посланието, което литовците отправиха към Русия и към останалия свят с премахването на последните символи от съветската ера?

Министър Кайрис, благодаря Ви, че се включвате при нас от Вилнюс.Вие сте роден в Литва, когато страната Ви все още е част от Съветския съюз. А сега сте в списъка с издирвани лица на Кремъл. Как се случи това?

Мислите ли, че е възможно и български държавни лидери и политици да се озоват в този списък или вече да са там заради решението да бутнат съветските паметници у нас?

Плашещо ли е за Вас всичко това или го приемате като комплимент – че сте си свършили добре работата?

Издирвани от Кремъл – през последния месец, редица политици от балтийските страни се сдобиха с този статут. Москва ги търси заради събарянето на паметници от съветската ера, което те подеха активно след началото на войната в Украйна.

Симонас Кайрис: Теоретично, тази възможност съществува.

В списъка са естонският премиер, половината депутати от предишния латвийски парламент, а също и литовският министър на културата, който даде интервю за "Нова телевизия".

Според Кремъл, действията им оскверняват историческата памет и са обида за армията, освободила Европа от нацизма.

Симонас Кайрис: Има подобни настроения тук, в Литва, че е нещо като привилегия, някакъв тип постижение, знак, че правиш нещата по правилния начин. Но разбира се, трябва да приемаме нещата сериозно. Трябва да отхвърлим представата, че едни ден Путин и неговият режим ще се променят. Не. Стъпка по стъпка, те заплашват, прилагат натиск, опитват се да те накарат да се чувстваш като роб, да те накарат да се чувстваш сякаш не живееш в независима държава, а в огромната руска територия. Бившият Съветски съюз окупираше територии в своите зони на интереси. Но както споменах по-рано – свободата не е нещо, което получаваш веднъж и после цял живот ползваш на готово. Трябва да се бориш всеки ден за свободата си. От моя гледна точка – това е само началото. В бъдеще ще видим не просто тези 100 души в този списък, а много повече. И трябва да разберем. От една страна сме късметлии, че този списък е публичен, но по мое мнение може да има много повече хора – държавни лица, политици, които не са били обявени публично. Половината депутати от предишния латвийски парламент бяха включени в този списък. Представете си само мащаба на това нещо.

Симонас Кайрис: Мисля, че по-скоро не. Ние сме в такава ситуация, където да разбереш какво е цялостното мнение на обществото е доста трудна задача. Лесно е да попиташ няколко рускоговорящи или няколко души, които все още си спомнят периода на съветска окупация като нещо положително. Или такива, които казват, че културата и политиката нямат нищо общо. За медиите е лесно да намерят няколко такива души и да създадат атмосфера сякаш тук се вихри някакъв голям дебат, че обществото е разделено… Но ние имаме доста добри примери в тази посока – докато течеше подготвителният процес, да, имахме такива дискусии. Но след като започнахме да премахваме тези монументи и символи, на практика не възникнаха никакви скандали. Малцина дойдоха да протестират, но ние живеем в демократичен свят. Ние трябва да уважаваме страната си, трябва да уважаваме свободата. Когато веднъж постигнеш свободата – работата далеч не е приключила. Трябва да полагаш все повече и повече усилия, както виждаме и сега. Много лесно е да спориш от дивана у дома. Но съвсем наблизо се води истинска война. Балтийските страни, ние тук, в Литва, имаме специална мисия да кажем на съюзниците от Европа и от останалия свят, да назоваваме нещата такива, каквито са. А тази война е много близо. Каква е продължителността на полета от София до Вилнюс, например? Същата е дистанцията между Вашата страна и войната. Понякога е много хубаво да има дискусии, да чуваме различни мнения, да обсъждаме историята, съветския период. Но само погледнете какво прави Русия в Украйна, каква е опасността за целия регион. Ние сме в зоната на интерес на Русия. И ще разберете защо нашата реакция трябва да е много ясна, много смела. Това е политика на руския режим – първо да отрови умовете ни с фалшифициране на историческите факти. А след това да дойдат с мръсните си обувки към нашата територия с оръжие в ръка. Така че трябва да сме наясно с реалността и с опасността на ситуацията.

Какво е усещането да бъдеш в списъка с издирвани лица на Кремъл?

Симонас Кайрис: Роден съм през 1984-та, в последните години на Съветския съюз или по-точно – на съветската окупация в Литва. Израснах в силно патриотично семейство. Родителите ми се опитваха да избягват всякакъв тип официозни традиции, които бяха натрапвани от съветския режим на литовското общество. Почитта пред тези монументи е била важна за комунистическия режим, но не и за литовците. Това е доста ясно послание.
Тези мемориали, скулптури, други символи - те нямат нищо общо с нас, когато става въпрос за културно наследство, за изкуство, за култура. Те са просто знаците, пътната карта на империализма и на нашата окупация, която и до днес Русия се опитва да оправдае.

Затова ли решихте да премахнете и последните от тях?

Симонас Кайрис: Започнахме т.нар. процес на десъветизация. Първата стъпка беше да отменим статута на защитено културно наследство за съветските символи, монументи и скулптури. Те са много далеч от това да бъдат наречени изкуство. Това са знаците, които помагат на режима да установи окупацията. Неговите символи, неговата идеология. Затова е безумно те да се ползват със статута на защитено културно наследство. Когато става въпрос за символи, които са съвсем ясно отражение на агресията – при нас на практика вече няма нито един такъв. Разбира се, има и ситуации,в които нещата не са черно-бели, където все още текат дискусии. Но създадохме модел. И го въведохме със закона за десъветизация, който приехме в края на 2022-ра. Ако вземем за пример имената на улици, които също са свързани по някакъв начин със съветския режим, но не промотират агресия, тогава решението е в ръцете на местните власти.

Симонас Кайрис: Това означава, че трябва да обръщам по-сериозно внимание, когато планирам своите лични пътувания в други страни – на първо място, в тези държави, които не са част от Европейския съюз или НАТО. Това може да представлява опасност. Но ако това е цената, която трябва да платя – известен дискомфорт в подбора на дестинации за ваканциите ми – за мен не е никакъв проблем да платя тази цена. Това е една нова реалност, но и добро напомняне, че войната продължава, че нищо не е приключило. Да си дадем сметка, включително и в моя случай, че културата, историческата памет, културното наследство и политиката за опазването му също е военна зона. И ако някой каже, че не можеш да смесваш културата и политиката – това е блестящ пример как Русия прави точно това. И го използва за постигане на собствените си империалистически цели.

Симонас Кайрис: Хубаво е да знам това. Мисля, че съвсем не съм добавен в този списък през последните дни или седмици. По-скоро този процес е започнал преди година и половина-две. Разбира се, добре е да се премислят моделите, по които страните определят какво е да си престъпник. Най-голямата разлика е, че аз и останалите 99 колеги в този списък – ние не сме престъпници. Искам много ясно да подчертая, че руският наказателен кодекс и всичките му текстове, които защитават т.нар. „културно наследство” на съветската окупация в чуждите страни – тези текстове не съществуват в нашите страни. Защото ние сме независими, суверенни държави. Руският закон е незаконен в нашите страни. Така че всички тези списъци са просто средство да ни накарат да преосмислим начина си на поведение или да ни лишат от енергията да правим нещата, които сме правили преди. Но това е грешка. Виждаме, че подобни действия от страна на Русия имат значение не за другите държави, а са насочени към вътрешните проблеми на режима на Путин, защото изборите в Русия наближават.

Какво означава за Вас това на практика – да бъдете част от този списък? Можете ли да отидете в затвора?

Симонас Кайрис: Ясно и отчетливо назовахме нещата такива, каквито са. Ние нямаме период на съветска власт. Имахме период на съветска окупация. Загубихме голяма част от интелигенцията си, загубихме много... Но познаваме историята си много добре. Наша мисия е да продължаваме да разказваме тази история.