Русия осъди българин на 12 години затвор

С влязла в сила присъда на Петроградски районен съд на Санк Петербург, Руска федерация, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години на българския гражданин К. Т. за опит за разпространение на наркотици в особено големи размери в Руската федерация (престъпление по чл. 228. 1, вр. чл. 30, т. 3 от НК на Руската федерация).

В рамките на компетентността си СГП предприе незабавно действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание.

Квалифицирал е деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 и 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на РБ.

На 15.03.2023 г. на К. Т. е предаден на българските власти и настанен в Затвора – София.

На основание чл. 457, ал. 1 от НПК главният прокурор на Република България е сезирал Софийски градски съд (СГС) с предложение за приспособяване на присъдата по отношение на трансферирания български гражданин.

Определението на СГС е влязло в сила.

Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

От мотивите на съдебния акт се установява, че на 31.08.2018 г. К. Т., заедно с още две лица са задържани от правораздавателните органи с 39,840 кг. кокаин, предназначен за разпространение на територията на Руската федерация. Намереното количество наркотици е в особено големи размери съгласно руското законодателство, съобщават от държавното обвинение.

Приспаднал е времето, през което К. Т. е бил задържан, търпял наказанието си в Руската федерация, както и времето, през което е задържан в Република България.

С определение СГС е приел за изпълнение присъдата на Петроградски районен съд на Санк Петербург, Руска федерация, с която българският гражданин К. Т. е признат за виновен и е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 12 години.

В хода на съдебните прения Софийска градска прокуратура (СГП) поддържа предложението и сочи, че са налице всички предпоставки на чл. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, по която Република България е страна. Престъплението по чл. 228. 1, вр. чл. 30, т. 3 от НК на РФ, съответства като такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 от НК на Република България. За това престъпление българският закон е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лв. СГП намира, че няма основание за изменение размера на наложеното от руския съд наказание, че така наложеното наказание несъмнено съответства на нашето законодателство и не се налага неговото приспособяване, както и че по реда на чл. 457, ал. 5 от НПК следва да се зачете времето, през което К. Т. е бил търпял наказанието в чужбина, задържането под стража в РФ и времето, през което трансферираният се е намирал в Затвора – София. Двете държави са се споразумели за предаване на осъденото лице, в резултат на което на 15.03.2023 г. К. Т. е приведен на територията на Република България. СГП счита още, че СГС трябва да приеме за изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 12 години по отношение на К. Т. и да определи „строг режим“ на изтърпяване.