Как живеят украинците под руска окупация?

Близо 8 месеца част от украинската Запорожка област е окупирана от Русия.

Ключовия град Бердянск са напуснали поне половината му жители. Как живеят останалите украинци там – ексклузивен разказ пред бТВ.

Тя е на 35 години, завършила е журналистика в Софийския университет и живее в Бердянск със семейството си. бТВ условно нарича жената Оля, защото не смее да разкрие името и лицето си.

Бердянск е под руски контрол още от 28 февруари. Ключов град заради стратегическото си положение – между Крим и Мариупол.

В края на март влезе в новините с унищожения от украинците в пристанището руски десантен кораб. А въпреки че в някогашния курорт няма разрушения, заради избягалото население много магазини и услуги са затворени.

През лятото местните, сред които и нейният съпруг, ловят риба, за да пестят пари. Самата тя е останала без работа и се страхува да изпрати дъщеря си на детска градина.

„Първите дни хората се събирали в центъра на града с нашия флаг и с думите „Бердянск е Украйна“, нищо повече. Това продължи 1–2 седмици и в един момент на тях им писна и те започнаха да гонят тези митинги. Даже една жена, която организирала този митинг – те са я взели – правили на нея лошо с ток. И после след като я мъчили, тя записа видео – да, аз съм съгласна, че те са дошли тук. Тя има дъщеря и си взе дъщерята и си тръгнали. И в тяхната къща те се нанесли – окупанти – и на тази къща има техния флаг“, разказва Оля.

„Градът е празен. Примерно да видиш хора от 20 до 35 години при нас сега то е много рядко. Можеш да ходиш и да те спрат, и да ти проверят телефона. Аз затова имам 2 джиесема – с единия излизам навън, другият ми е с „Телеграм“ канали, където чета новини. През лятото видях, че тези с оръжия – те спирали момчета и им казали да се съблекат. Те проверяват, питат дали имаш някакво отношение към военни, имаш ли татуировки. Имам познат, който имал брада – голямо момче, работи като електротехник. Видели го и го питали: Защо си с брада? – Ми така си ходя. И те го взели в затвор“, продължава разказа си жената.

„Всеки ден има все по-малко украински стоки. Сега почти всяка стока е от Русия – от хапчета в аптеки до чай. При нас цените са не просто по-високи, а 3-4 пъти по-високи. Примерно обувки за жена стрували 500 гривни, сега – 2000. Имаше дни, когато нямахме ток по 3 дена и готвехме храна навън на огън. Като преди хиляди години. Хората от един вход се събират, взимат някаква голяма тенджера и си готвят“, споделя Оля.

„Аз не искам да давам своето дете, където има хора с оръжие. Хора, които са останали тук, имат възможност да се учат онлайн в украинско училище. От моите познати 80% така правят. Някои хора дават децата си в училищата, които са отворени, заради пари. Ако дадеш своето дете в тяхното училище, ти плащат 10 000 рубли“, обяснява жената.