Руски журналист: Как по-лесно да разберем какво се е случило в Буча

Така ще ви бъде по-лесно да разберете какво се е случило в Буча.

Това заявява известният руски журналист, телевизионен водещ, продуцент, сценарист и режисьор Александър Невзоров в своя YouTube канал. Ето какво още споделя той за зверствата в Буча:

Цялото изказване на Александър Невзоров може да видите във видеото по-долу:

Превод Александър Кръстев

"Тази седмица цялото настроение на Кремъл беше развалено от Буча, но тези глупаци в Кремъл бяха предупреждавани, че единственото, което ще завоюват в Украйна ще бъде статуса на военнопрестъпници. Друго там не ги очаква. Още преди експертизите и спътниковите снимки аз казах, че видеоматериалите от Буча са истински. А защо? Ами защото аз много добре познавам войните. Образно казано, Буча има във всяка война. Това е неизбежно. Защото всички войни са съставени от едни и същи детайли - мародерство, изнасилвания, лайна, дизелово гориво, разстрели, грабежи, трупове и малко стрелба. Това са продуктите за супата, от която се вари всяка война. По друг начин не се случва.

Руската публика с възгласи „Фейк” изпопада в безсъзнание. Разбираемо е, че тя е възпитана от фалшивия съветски кинематограф и шедьовъра на пропагандата за Василий Тьоркин. Тя е била убедена, че всеки друг може, но руският войник не е способен на такива неща.

Добре. Моля да разгледаме реалните истински мемоари на руските ветерани от Втората световна война. Може да вземем много - Никулин или орденоносеца Рабичев - два пъти кавалер на орден „Отечествена война”. Има и „Червена звезда” и др. Мемоарите на Рабичев са издадени. Те са в свободен достъп, не са забранени, не са обявени за екстремистка литература. Моля, ако искате да узнаете поведението на руския войник, четете. Аз мога да прочета два-три откъса от тези напълно официални ветерански мемоари.

В своята книга „Войната ще опрости всичко” Рабичев подробно описва поведението на войниците на СССР в освобождаваната Германия - тези същите воини освободители. Цитат: "Нашите танкисти, пехотици, артилеристи, свързочници, са изтикали в канавките германските бежанци, за да освободят пътя. Там са наблъскани каруци с мебели, куфари и чанти и коне. Изблъскали са настрани старците и децата и забравили за дълг и чест и за отстъпващите без бой немски части, с хиляди са се нахвърлили върху жените и момичетата. Жени, майки и техните дъщери лежат отляво и отдясно на шосето и пред всяка от тях стои хилеща се армада от мъжаги със свалени панталони. Облените в кръв и губещи съзнание се извличат настрани, а хвърлящите се на помощ техни деца се разстрелват. Хилене, ръмжете, викове и стонове! А техните командири, майори и полковници стоят на шосето. Някои се подсмихват, а някои дирижират. Потресен аз седя в кабината на камиона, а моят шофьор Демидов стоеше на опашката. Този полковник, който дирижираше не издържа и също сваляйки гащи застава на опашката. А майорът отстрелва мятащите се в истерия свидетели деца и старци. До хоризонта, между обърнатите каруци с багаж са труповете на жени, деца и старци. Ние заминаваме. Получили сме заповед да се разположим за нощувка”. Тук ветеранът описва във всяка стая труповете на деца, старци и изнасилени застреляни жени. След това следва описание на сцена от изнасилване на две момичета. Слушайте, това са мемоарите на ветеран-орденоносец.

Цитат: „На стъпалата на къщата стои майор А., двама сержанти са извили ръцете и са навели две момичета, а насреща е цялата щабна армейска прислуга - шофьори, ординарци, писари. И се командва да се хванат момичетата за ръцете и краката, поличките и блузките да се свалят, да се застане в две редици. Да се свалят коланите, гащите и отляво и отдясно - започвай! А по стълбището тичат и се нареждат в строя моите свързочници, моя взвод. А двете момичета лежат, ръцете им са стиснати като в менгеме, устите са запушени, краката са разтворени. Те вече не опитват да се освободят от ръцете на четиримата сержанти, а петият разкъсва на части техните роклички, блузки, сутиени и гащички. От къщата избягаха моите телефонистки - смеят се и псуват. А редиците не намаляват, едни се качват нагоре, други се спускат. Около мъчениците вече има локви кръв, а сред редиците хиленето и псувните нямат край. Момичетата са в безсъзнание, а оргията продължава. Ето, надига се последния и на двата полутрупа се нахвърлят сержантите. Майор А. вади от кобура Наган и стреля в окървавените усти на мъчениците, след което сержантите ги извличат”.

След това Рабичев описва как обследва немска къща и на всяко от трите легла лежат мъртви жени с разтворени крака и бутилки. Цитат: „Да предположим, че са ги изнасилили и застреляли. Възглавниците са прогизнали от кръв. Но откъде е това желание да им натикат бутилки. Нашата пехота, нашите танкисти са селски хора, всеки от тях в родината има семейство, майки и сестри. Аз разбирам ако убиеш в бой. Иначе ще убият теб. Но това тук е някаква ужасна садистична игра. Някакво съревнование кой повече бутилки ще им натика. И това е във всеки дом. Не, това не сме ние, армейските свързочници. Това са пехотинците, танкистите, артилеристите. Те първи са влезли в тези домове”.

Всичко останало е в този дух. Ето ви мемоарите на ветерана орденоносец. Моля, всичките ви претенции за разрушените илюзии за руските войници не насочвайте към мен, а към ветераните от Втората световна война, към руските орденоносни ветерани. Най-любознателните могат да прочетат тези и други мемоари и да се сбогуват с илюзиите за това, какво могат и какво не могат руските войници. Така ще ви бъде по-лесно да разберете какво се е случило в Буча. Рабичев са го критикували, но са го критикували за излишно натуралистичното описание и никой за всичките тези години, които са изминали от Втората световна война, не го е критикувал и не го е опровергал по същество. Нито него, нито всички други, които са описвали реалното поведение на войниците от сталинската армия".