Високо напрежение между Русия и Украйна: Възможна ли е война?

- Връщане на ролята на Русия като незаобиколим фактор на международната сцена;

- Недопускане на Украйна в НАТО;

- Осигуряване на сухопътна връзка с Крим;

Евентуална война би довела до ужасяващи последствия и загуби, които никой не желае.

И все пак, продължавам да държа на мнението си, че пълномащабна война е най-слабо вероятният сценарий и причините за това са немалко.

Съществува още една хипотеза, която разглеждах скептично, но събитията от последната вечер не я отхвърлят, а дори напротив.

Това далеч не означава, че дори хипотезата да се окаже вярна, това слага край на цялото напрежение. Русия винаги може потърси провокация, в преследването на някоя от стратегическите си цели, а именно:

За да се беше случило това, след прекратяването на огъня, следва някой да внесе, а след това и да гласува тези промени, което е равнозначно на политическо самоубийство. Дори не е сигурно дали само политическо. Украинското общество е крайно чувствително относно териториалната си цялост след анексията на Крим през 2014-та година и би приело подобен акт като предателство.

За момента все още не са се сбъднали апокалиптичните прогнози за Байдън, Блинкен, Столтенберг и други, които насочиха погледите на целия свят към Украйна, а цялата планета тръпне в очакване на трета световна, пише в анализ Сергей Петров - Араджиони, политолог.

Ако трябва да погледнем към изказванията на президентите на Украйна и Русия, то Путин беше многословен, засегна редица въпроси, голяма част от които исторически. Разбира се, той категорично представи изкривена гледна точка, като гарнира всичко това с всяване на страх и изказване на тези, които да задоволят очакванията в самата Русия. Освен вътрешни очаквания, изказването кореспондира и с важната цел, Русия да бъде позиционирана като фактор на международната сцена и да покаже решителност.

Истината е, че нито една от двете страни нямат изгода за реализирането на плана от Минските споразумения. След теоретичното спиране на огъня Украйна (която пак да припомним е във война от 2014-та година) трябва да извърши редица промени, в това число и в конституцията си и да осигури един особен статут на Донецк и Луганск, който е близък до автономния.

Неслучайно Зеленски в краткото си обръщение заяви, че актът на Путин следва да се тълкува като едностранно напускане на Минските споразумения. Според хипотезата, която аз разглеждах с известна доза скептицизъм, подобен ход на събитията устройва Зеленски. Тогава отпада необходимостта от извършване на политическо самоубийство и има ярък виновник, който може да бъде посочен.

Признаването на ЛНР и ДНР е формален акт, с който Путин ще продължава да държи под напрежение света. На практика казвам формален, защото това просто ще легитимира действията на Русия, които тя досега признаваше и заявяваше с половин уста. Много пъти Путин е казвал, че подкрепя хората в Донецк и Луганск, че Русия им и ще им помага, чрез хуманитарна и "друг вид помощ". Всички са наясно какво представлява този друг вид помощ.

Реакцията на Зеленски беше спокойна, кратка и сякаш в абсолютен синхрон с хипотезата, че подобен развой е по-скоро изгоден за него. Това може да обясни и цялостното му спокойствие и опит да принуди Запада да окаже помощ на страната, но не в подготовката за война, а за икономическо стабилизиране на страната.

Украйна не е Грузия или Чечня, а най-голямата европейска страна, както и в момента с най-голяма численост на армията, ако броим численост на активния персонал и разполага с огромен резерв, по-голям от този на Турция. Макар и да изостава с техниката, Украйна продължава да е на 5-то място в цяла Европа по военна мощ. Нещо повече - страната харчи рекордни суми за отбрана, както и планира увеличаване на числеността с 50% в следващите две години.

Украйна си дава ясно сметката, че никой не е искрено загрижен за страната, която беше "прелъстена и изоставена" през 2014-та година и трябва да се справя сама. Ако някой наистина искаше да помогне - имаше тази възможност в последните 7-8 години. Вместо това, всички забравиха за Украйна, а там се води война, в която по различни данни са загубили живота си между 13,500 и 15,000 души за целия период.