Броят на младежите в ЕС, които нито учат, нито работят спада през 2023 г.

През 2023 г. всеки десети младеж в ЕС на възраст между 15 и 29 години, или 11,2 на сто от всички, нито е учил, нито е работил, сочат официалните данни на Евростат. Това все пак е спад с 0,5 на сто спрямо 2022 г.

/ИЦ/

В България младежите, които през 2023 г. нито са учили, нито са работили са били 12 на сто, като по този показател страната ни е четвърта в ЕС, а с по-висок процент са само Румъния (19,3 на сто) и Италия и Гърция (по 15,2 на сто).

В повечето страни членки през 2023 г. има различия в броя на неработещите и неучещите млади мъже и жени. Докато при младежите процентът е средно 10,1 на сто, при девойките той се качва до 12,5 на сто.

Данните показват, че през 2023 г. една трета от страните членки на ЕС вече са постигнали тази цел. Броят на неучещите и неработещите младежи е под 9 на сто освен в Нидерландия и в Швеция (5,7 на сто), Малта (7,5 на сто), Словения (7,8 на сто), Люксембург (8,5 на сто), Ирландия (8,5 на сто), Дания (8,6 на сто), Германия (8,8 на сто) и Португалия (8,9 на сто).

Делът на неработещите девойки е по-нисък от този на младежите само в Естония (8,9 спрямо 10,2 на сто) и Белгия (9,5 на сто спрямо 9,8 на сто), докато в Португалия, Испания, Финландия и Швеция процентът на неработещи младежи и девойки е приблизително равен.

Най-ниски са тези проценти отново в Нидерландия - съответно 4 и 5,6 на сто, докато Гърция отчита най-висок процент неработещи младежи - 14,8 на сто, а Румъния - девойки - 24,8 на сто.

Намаляването на броя неработещи и неучещи младежи е една от основните цели на Европейския стълб на социалните права, като целта е процентът им да падна до 9 на сто към 2030 г.

През 2023 г. обаче броят на младежите, които нито работят, нито учат е варирал сериозно сред страните членки - от 4,8 на сто в Нидерландия до 19,3 на сто в Румъния.

През последните десет години се забелязва постоянен спад на младежите, които нито учат, нито работят. През 2013 г. процентът е бил от 16,1 на сто и оттогава постоянно спада с изключение на пандемичните 2020 г. и 2021 г., когато е регистриран ръст до съответно 13,8 на сто и 13,1 на сто спрямо 12,6 на сто през 2019 г