Броят на младежите в ЕС, които нито учат, нито работят спада през 2023 г.

/ИЦ/

В България младежите, които през 2023 г. нито са учили, нито са работили са били 12 на сто, като по този показател страната ни е четвърта в ЕС, а с по-висок процент са само Румъния (19,3 на сто) и Италия и Гърция (по 15,2 на сто).

В повечето страни членки през 2023 г. има различия в броя на неработещите и неучещите млади мъже и жени. Докато при младежите процентът е средно 10,1 на сто, при девойките той се качва до 12,5 на сто.

Делът на неработещите девойки е по-нисък от този на младежите само в Естония (8,9 спрямо 10,2 на сто) и Белгия (9,5 на сто спрямо 9,8 на сто), докато в Португалия, Испания, Финландия и Швеция процентът на неработещи младежи и девойки е приблизително равен.

Най-ниски са тези проценти отново в Нидерландия - съответно 4 и 5,6 на сто, докато Гърция отчита най-висок процент неработещи младежи - 14,8 на сто, а Румъния - девойки - 24,8 на сто.

Намаляването на броя неработещи и неучещи младежи е една от основните цели на Европейския стълб на социалните права, като целта е процентът им да падна до 9 на сто към 2030 г.

През 2023 г. обаче броят на младежите, които нито работят, нито учат е варирал сериозно сред страните членки - от 4,8 на сто в Нидерландия до 19,3 на сто в Румъния.

През 2023 г. всеки десети младеж в ЕС на възраст между 15 и 29 години, или 11,2 на сто от всички, нито е учил, нито е работил, сочат официалните данни на Евростат. Това все пак е спад с 0,5 на сто спрямо 2022 г.

Данните показват, че през 2023 г. една трета от страните членки на ЕС вече са постигнали тази цел. Броят на неучещите и неработещите младежи е под 9 на сто освен в Нидерландия и в Швеция (5,7 на сто), Малта (7,5 на сто), Словения (7,8 на сто), Люксембург (8,5 на сто), Ирландия (8,5 на сто), Дания (8,6 на сто), Германия (8,8 на сто) и Португалия (8,9 на сто).

През последните десет години се забелязва постоянен спад на младежите, които нито учат, нито работят. През 2013 г. процентът е бил от 16,1 на сто и оттогава постоянно спада с изключение на пандемичните 2020 г. и 2021 г., когато е регистриран ръст до съответно 13,8 на сто и 13,1 на сто спрямо 12,6 на сто през 2019 г