Евроизбори 2024: Правилата на играта в различните страни в ЕС

- Гласуване за фиксирани листи, в 6 страни, сред които Германия, Франция и Испания. Тук избирателите не могат да променят нито реда, нито състава на листите.

- Особен е случаят в Малта и Ирландия. Избирателят не гласува за предварително съставена листа, а създава своя собствена, класирайки кандидатите според предпочитанията си.

- Преференциален вот, в 19 страни, сред които Италия, Полша, Нидерландия и скандинавските страни. В зависимост от страната гласоподавателите могат да променят реда на кандидатите в листата, за която гласуват, да зачеркнат кандидати или да комбинират няколко изборни листи.

27 НЮАНСА ПРОПОРЦИОНАЛНО

В Европейския съюз всяка държава членка определя собствените си правила за европейските избори, напомня БТА.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

ИЗБИРАТЕЛНИ РАЙОНИ

КОЙ КОГА ГЛАСУВА

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ

ПО ПОЩАТА, ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК, ОНЛАЙН

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ЖЕНИТЕ

В Румъния законът е замислен да насърчава балансираното участие на мъжете и жените в листите, но неясната му формулировка и липсата на конкретни числа го правят неефикасен. Със своите едва 15 процента жени румънският контингент от евродепутати е най-малко феминизираният в Европейския парламент.

В по-голямата част от страните от ЕС човек трябва да имат 18 години, за да гласува. Изключение правят само пет държави: Гърция (17), Германия, Белгия, Малта и Австрия (16). Все пак в Белгия задължителното гласуване не се прилага за избиратели под 18-годишна възраст.

Вотът е задължителен в 4 страни: Белгия, Гърция, България и Люксембург. Задължението се отнася за гражданите на тези страни и за гражданите на ЕС, вписани в избирателните списъци на тези страни. Но санкциите за негласувалите, дори такива да съществуват, рядко се прилагат.

Всъщност от трите държави с най-висок дял на жените в ЕП две успяват да го постигнат без квоти: Финландия (57 на сто жени) и Швеция (52 процента). Люксембург обаче ги изпреварва с 67 процента жени в ЕП.

Възрастовият праг за издигане на кандидатура варира в по-широки граници. В петнадесет държави, сред които Германия и Франция, той е 18 години, а в девет държави, сред които Полша и Чехия, той е 21 години. В останалите три държави е необходимо кандидатът да е на поне 23 (Румъния) или 25 години (Италия и Гърция).

Гласуването по интернет още е слабо разпространено. Естония, авангард в цифровата сфера, остава единствената страна, която позволява на гражданите си да гласуват онлайн.

Гласуването по пощата е разрешено в 13 страни в ЕС, основно за да могат техните граждани, живеещи в чужбина, да дадат гласа си. Такъв е случаят в Германия, Испания и в скандинавските страни.

Двадесет и една от общо 27 страни ще гласуват в неделя, 9 юни, става ясно от свързани с изборите документи на Европейския парламент. Такъв е случаят в Германия, Франция и Полша. В Италия е особен случаят, защото там се гласува два дни - в събота (8 юни) и в неделя (9 юни).

Десет държави налагат квоти по пол в списъците с кандидати.

Европейският съюз налага избори по пропорционална система, но държавите членки избират разновидностите. Съществуват три типа гласуване:

Листите във Франция, Италия, Белгия и Люксембург трябва да съдържат равен брой кандидати мъже и жени. В Испания, Португалия, Гърция, Словения и Хърватия списъците трябва да включват най-малко 40 процента кандидати от единия пол, а в Полша - 35 на сто.

Нидерландците ще пуснат гласа си първи, в четвъртък (6 юни), ирландците ще ги последват в петък (7 юни), латвийците, малтийците и словаците в събота (8 юни). Подобно на италианците, чехите гласуват два дни - в петък и събота.

Някои от тези държави са съчетали тези квоти с мерки, които да гарантират, че жените са на избираема позиция, но санкциите невинаги са обезсърчителни.

Пет страни позволяват гласуване чрез пълномощник - за всички граждани (Франция, Нидерландия и Белгия) или само за възрастни и трудноподвижни хора (Полша, Швеция). Това позволява на избирателя да поиска от друг избирател да гласува вместо него.

Само 4 страни са разделили територията на избирателни райони: Италия (5 района), Полша (13), Белгия (3) и Ирландия (3). Разделението е по географки признак, освен в Белгия, където е по езиков (холандскоговорящи, френскоговорящи и немскоговорящи райони). В останалите страни избирателите гласуват в един национален избирателен район.