ЕП и страните-членки на ЕС започват интензивни преговори по миграционната реформа

Слушай новината

Страните членки на ЕС и Европейският парламент започват днес интензивни преговори с цел постигане на напредък до края на декември по отношение на трудната реформа в областта на миграционната политика на ЕС.

Според обявената цел до пролетта трябва да бъде приет окончателният вариант на "Пакта за миграцията и убежището", който Европейската комисия представи през септември 2020 г.

През последните години броят на незаконно пристигащите в страни от ЕС се увеличава непрекъснато, като само от началото на годината, по данни на Международната организация по миграция към ООН, той е достигнал 269 000 - най-високото ниво, регистрирано от 2016 г. досега, съобщава БТА.

НАТО и ЕС обещаха подкрепа за съседите на Беларус в миграционната криза

Четирите основни елемента от реформата, които се обсъждат към момента са както следва:

1. Дъблинският регламент, който засега определя коя държава е задължена да разглежда молбата за убежище, да бъде заменен от нова система. Като основен принцип да бъде запазено сега съществуващото правило първата страна, в която молещият за правото на убежище влиза на територията на ЕС, да бъде отговорна за неговото досие. С цел оказване на помощ на средиземноморските държави, които поемат най-големия мигрантски поток, се предлага разработване на задължителен механизъм за солидарност. Европейските държави ще бъдат задължени всяка година да участват в т.нар. "резерв на солидарност", като приемат на собствената си територия определен брой кандидати за убежище ("релокация"), както и чрез предоставяне на финансова помощ или мерки за материална и хуманитарна подкрепа за страните, които са подложени на най-голям натиск. Европейският парламент настоява с приоритет да бъде разглеждана възможността за "релокация", като при спасяване на море тя да бъде предоставяна почти автоматично. Това би работило специално в полза на Италия, но предизвиква несъгласия сред останалите страни членки. Съветът на ЕС (страните членки) е предвидил 30 000 "релокации" на година, като за всеки отказ за предоставяне на подобно право на релокация, страната член ще дължи сумата от 20 000 Евро.

2. Регламентът за действие в случай на криза и форсмажорни обстоятелства е предвиден да предостави механизъм за действие в случай на масивен мигрантски натиск към държава от ЕС, какъвто беше случаят с бежанската криза от 2015-2016 година. Той предвижда отново задължителна солидарност между страните членки на ЕС и разработването на режим на дерогация, който предоставя по-малко защита на кандидатите за убежище и позволява да бъдат задържани на външните граници на съюза по-дълго. Съветът настоява този режим на действие при кризи да се отнася и до "инструментализирането" на миграцията, позволяващо трета страна, която не е член на съюза, да организира преминаването на мигранти от своя територия към територия на ЕС, както наскоро постъпи Русия, а преди това и Беларус.

3. Регламентът за филтриране на мигрантите предвижда те да бъдат подложени на контрол по отношение на тяхната самоличност, здравословно състояние и дали представляват евентуална заплаха за сигурността още на външна граница на ЕС, с цел вземане на решение за приложимата във всеки конкретен случай процедура. По този начин на тях ще им бъде предоставено убежище - било по стандартна или ускорена процедура - или ще бъдат върнати в страната на произход или в страна на транзит.

4. Тази процедура ще бъде приложима за кандидатите за убежище, които имат по-малък шанс да получат положителен отговор, понеже страната им на произход е получила под 20% от средно представянето ниво на защита в рамките на ЕС. Техните молби за убежище ще бъдат разглеждани по бърза процедура в центрове, разположени по външните граници на ЕС - сухопътни и на територията на летища - с цел облекчаване на действията по връщането им. На въпросните лица ще има възможност да бъдат предоставяни и алтернативни мерки като задържане или настаняване в приемен център. Европейският парламент, който, за разлика от страните членки, не поддържа идеята за задължителен характер на тази процедура, все пак е готов на компромис при включването на защитни механизми, които да гарантират спазването на основните човешки права. Евродепутатите настояват по-специално семействата с деца да минават през класическата процедура. Несъгласията между преговарящите се отнасят също така до максималния срок на процедурата, както и до идеята за сигурна трета страна, към която би могъл да бъде пренасочен даден мигрант. 

Последвайте канала на