Енергийната сигурност никога не е имала толкова централна роля за националната сигурност

Слушай новината

Въпросите, свързани с енергийната сигурност, никога досега не са имали по-централна роля за националната сигурност и Югоизточна Европа е на предните линии в тези усилия. Това каза днес Джефри Пайът, помощник държавен секретар на САЩ по енергийните въпроси и бивш американски посланик в Гърция, включвайки се онлайн на кръгла маса на тема "Бъдещето на природния газ в Югоизточна Европа: диверсификация и извеждане от енергийния микс", организирана от Центъра за изследване на демокрацията. 

Пайът припомни огромните изменения, настъпили в енергийната карта на Европа през годината, изминала от руската агресия срещу Украйна, и отбеляза, че усилията, предприети в Югоизточна Европа по редица проекти (включително изграждането на интерконектора Гърция-България и работата по терминала за втечнен природен газ в Александруполис, в който България има 20-процентов дял - бел. ред.) за диферсифицирането на доставките на природен газ, стават все по-важни. 

САЩ и Югоизточна Европа имат еднакви цели, включително осигуряването на възможно най-чиста и надеждна енергия, както и да се предотврати използването на енергията като оръжие, каза той. 

Ще настояваме пред ЕК да затворим въглищните си централи след 2030-а година

Въпреки изключително големите предизвикателства, сред които спирането на газовите доставки от Русия на 27 април 2022 г., България се възползва от възможността да ускори своите усилия да диверсифицира доставките си на природен газ и беше активен и подкрепящ участник в усилията ни на ниво "Г-7 плюс" да противостоим на атаките на (руския президент Владимир - бел. авт.) Путин върху енергийната система на Украйна, което бе силно оценено, каза помощник държавният секретар. 

С плановете си за диверсифициране на газовите доставки България дава важен пример за останалата част на Европа, но предстои още много работа, допълни той.  

По думите му Западните Балкани имат жизненоважно значение и България е важна част от това. За Вашингтон природният газ, и по-специално втечненият природен газ, е ключов аспект от общия за САЩ и ЕС интерес от създаване на условия за осъществяване на енергийния преход и декарбонизацията в региона на Западните Балкани, който беше особено силно зависим от Русия. Поради това и бъдещият терминал за ВПГ в Александруполис е толкова важен като един наистина регионален проект, каза Пайът, изразявайки също така подкрепа за газопроводната връзка между Гърция и Северна Македония, както и за осигуряването на газопроводна връзка на Косово. 

Пайът открои нарастващата значимост на втечнения природен газ на енергийния пазар, за който САЩ са водещ световен износител, и разрастването на съответната инфраструктура. 

Той подчерта връзката между енергийния преход от една страна и декарбонизацията и постигането на целите за защита на климата от друга. 

Тази констатация отрази и Ивон Слингенберг, директор "Стратегия, анализ и планиране" в Генерална дирекция "Действия за климата" на Европейска комисия.  

Тя очерта водещите инициативи на ЕС в енергийната и климатична политика, включително приетите по-рано днес споразумения и предложените миналата седмица План за действие за зелена сделка в промишлеността и законодателство за насърчаване на производството на технологични продукти с нулеви нетни емисии. 

Европейските страни могат да се възползват от множество източници на финансова подкрепа по редица европейски фондове, като европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост, който сега е допълнен с допълнителни средства по плана RePowerEU - за България това на практика означава, че по двата механизма може да разполага с общо 6 млрд. евро, Гърция - 18 млрд. евро и 12 млрд. евро кредити, а Румъния - 13,5 млрд. евро грантове и още 15 млрд. кредити. Това са огромни суми, а в тях дори не се включват приходите от схемата за търговия с въглеродни емисии, посочи Слингенберг. 

Ускоряването на прехода към чиста енергия е решението на комплекса от проблеми в енергетиката и борбата с климатичните промени, отбеляза тя. 

Представителката на ЕК открои значимостта на Иновационния фонд на ЕС, по който вече започват да се получават проекти от България, Румъния и Гърция, като вече дори има одобрен проект. По фонда се търсят иновативни проекти основно от частния сектор, каза тя, насърчавайки страните да представят предложения.  

В дискусиите, наред с експерти от България, Гърция, Румъния, и САЩ, се включи и Делян Добрев, председател на комисията по енергетика в 48-ото Народно събрание на България, който подчерта значимостта на проучванията за газ в блока "Хан Аспарух" и изрази увереност, че България би могла в крайна сметка да се превърне в производител на синьо гориво предвид залежите, открити в съседни страни. 

Последвайте канала на