ISW: Украйна трябва да си върне контрола над стратегически райони

Така започва новият анализ на "Института за изследване на войната" (ISW) относно хода на бойните действия в Украйна.

Армията на Украйна трябва да си върне определени специфични райони, които в момента са под руска окупация, за да гарантира своята дългосрочна сигурност и икономическа жизнеспособност. Способността да се защити срещу бъдеща руска атака изисква освобождаването на по-голямата част от Херсонска и Запорожка области. Икономическото здраве на Украйна изисква освобождаването на останалата част от Запорожка област и голяма част от Донецка и Луганска области, включително поне част от територията, която Русия завладя през 2014 г. Сигурността на Украйна ще бъде значително подобрена чрез освобождаването на Крим, което също ще бъде от полза за способността на НАТО да осигури югоизточния си фланг.

Украйна има пълното право да се бори, за да освободи цялата територия, която Русия незаконно е завзела, особено в светлината на продължаващите зверства и етническото прочистване, което Русия извършва в окупираните от нея райони. Настояването на Киев да си възвърне контрола върху украинската територия до международно признатите граници не е абсолютистко или екстремистко искане - това е нормална позиция на държава, защитаваща се срещу непровокирана атака като част от завоевателна война. Това е и позицията по подразбиране на международната общност съгласно международното право, както трябва да бъде. Нищо в следващата дискусия не трябва да се тълкува като подкрепа за всеки опит да се насърчи, камо ли да се принуди Украйна да се откаже или от претенциите си, или от усилията си да освободи цялата си земя и хора, защитава позицията си ISW.

Въпреки това Украйна също изисква освобождаването на посочените по-горе области по чисто стратегически военни и икономически причини. ISW продължава да оценява, че е малко вероятно намеренията на Путин спрямо Украйна да се променят независимо дали се стигне до прекратяване на огъня или някакво друго споразумение. Кремъл ще използва всяко спиране на военните действия, за да консолидира своите печалби и да замрази фронтовата линия в най-добрата конфигурация, която Путин може да получи, за да се подготви за бъдеща принуда и агресия срещу Украйна. Тези, които се стремят към траен мир в Украйна, трябва да устоят на изкушението да замразят бойните линии до международните граници на Украйна по начини, които поставят условия за подновен конфликт при условията на Русия. Целта наанализа е да обмисли защо определени части от украинска територия, все още под руска окупация, са толкова важни за дългосрочната жизнеспособност на независима Украйна, която не е финансова опека на международната общност и може ефективно да се защитава срещу подновена руска инвазия.

Река Днепър е огромно препятствие за цялото си течение в Украйна. Всеки военен би се затруднил да го пресече в лицето на подготвени защитници. Следователно сегашното руско селище на западния бряг в Херсонска област е жизненоважен терен. Ако прекратяване на огъня или каквото и да е споразумение преустанови боевете с руснаците, които все още владеят тази локация, перспективите за подновена руска офанзива в Южна Украйна ще бъдат значително подобрени. Ако Украйна си възвърне контрола над целия западен бряг на реката, от друга страна, руснаците вероятно ще намерят наземните атаки срещу югозападна Украйна изключително трудни. Дългосрочната отбраняемост на Николаев, Одеса и цялото украинско черноморско крайбрежие по този начин почива в голяма степен на освобождаването на западен Херсон.

Проследяването на отбраними линии изисква постоянно позоваване на приблизително 25-километровия максимален ефективен обсег на 152-милиметровата артилерийска система. Всички съвременни армии имат наземни системи с много по-голям обсег, разбира се. Но 152-милиметровите оръдия са относително лесни и евтини за масово производство, както и снарядите, с които те стрелят. Те също така са практически невъзможни за защита, когато се използват в мащаб. Съществуват системи, които могат да свалят отделни артилерийски снаряди (както и ракети и дронове), но не и такива, които могат да свалят хиляди от тях наведнъж. Руснаците показаха колко ефективни могат да бъдат масираните бомбардировки с такива оръжия при превземането на Северодонецк и Лисичанск, където удариха украинските войски с артилерия и позволиха на сравнително слабите руски сухопътни сили да напреднат. Планиращите трябва да приемат, че украинските позиции в рамките на 25 километра от руските линии могат да бъдат подложени на масивен артилерийски обстрел от самото начало на подновяването на военните действия.

Здравата военна доктрина също така учи, че човек не се опитва да защити позиция, като стои на нея - надеждна защита трябва да бъде установена доста напред от точките или линиите, които трябва да бъдат задържани. Река Днепър не трябва да бъде първата, а последната отбранителна линия на Украйна. Оспорваните пресичания на реката са много трудни, но могат да бъдат улеснени, ако нападателят може да направи всички приготовления точно на реката, включително установяване на защитени артилерийски позиции, предварително позициониране на мостово оборудване, натрупване на необходимите запаси и като цяло поставяне на цялата инфраструктура, необходима за преминаване широка река, докато защитниците отвръщат. Реката е най-надеждна като защита, ако руснаците първо трябва да напреднат до нея и след това да се подготвят да я пресекат, докато украинските защитници пречат на усилията им.

Следователно Украйна трябва да може да установи и задържи позиции на източния бряг на реката. Тези позиции обаче не могат да бъдат в тясна ивица покрай реката. Те трябва да са достатъчно далеч от реката, така че съгласувана руска атака да не може лесно да ги отхвърли обратно срещу самата река - потенциално катастрофална позиция за защитника. Те също трябва да са достатъчно далеч на изток, за да държат руснаците извън обхвата на артилерията (около 25 километра) от западния бряг, за да попречат на руснаците да бомбардират украинските защитници на този бряг от началото на подновена инвазия. Линията на контакт от 2014 г. на север от Крим беше близо до границата на това докъде може да се позволи на руските сили да задържат позиции на юг, без да започнат да излагат на риск украинската защита на Днепър и това, което се крие зад него.