Италиански села ще бъдат съживени

Всяко едно от тези села си има своя вековна история и специфични традиции, като например производство на вино, на сирена, отглеждане на маслини, лозарство, овцевъдство, производство на вълна и др.

Част от средствата ще бъдат използвани за ремонтиране на историческите обекти в селата, някои от които са пострадали сериозно от земетресения, а други просто са били оставени на произвола на времето и настъпващата природа.

Италианският план за постпандемично възстановяване на страната породи доста спорове в последните две правителства. Полемиките бяха и една от причините за падането на втория кабинет на Джузепе Конте и на правителството на националното единство на Марио Драги.

Дали проектът за възраждане на селата ще успее и след четири години те ще изглеждат оживени, модернизирани, но запазили облика и чара си, ще зависи до голяма степен и от изхода от парламентарните избори на 25 септември в Италия и от политическата воля на следващите управници на страната.

Залогът в този план никак не е малък. Италия получава близо 200 милиарда евро европейски средства, които трябва да вложи възможно най-добре в икономиката, инфраструктурата, туризма, регионалното развитие, околната среда, енергетиката и много други области. Не всички политически сили обаче са на едно мнение кои области и проекти трябва да бъдат приоритетни при усвояването на тези средства.

Министърът в оставка Дарио Франческини разчита много на този проект, за да се даде тласък на туризма в тези обезлюдени райони. По този начин ще бъде намален и натискът върху градовете туристически магнити, в които заради ордите от туристи цените на жилищата и на основните продукти скочиха, общественият транспорт е претъпкан, а шумотевицата и боклуците са гарантирани.

Националният план за постпандемично възстановяване и икономически подем включва перо, наречено Национален план за селата. На него много държи министърът на културата в оставка Дарио Франческини. Това перо е на обща стойност 1 милиарда евро. От тях 580 милиона ще отидат за най-малко 229 села, подбрани чрез конкурси в италианските общини и области. Вече е ясно, че останалите 420 милиона евро отиват за 21 села, излъчени от всяка една италианска област и автономна провинция. Всяко едно от тези 21 села получава по 20 милиона евро, като целта е средствата да бъдат усвоени рационално до 2026 г.

Сега според плана за усвояване на 420 милиона евро за 21-те села се предвижда те бъдат основно променени. Там ще се прокара широколентов интернет, ще се ремонтират къщите, ще се подобрят пътищата, водещи до тези населени места. Селата ще бъдат превърнати в подходящ дом за живеене за възрастните, но и в привлекателно място за младите, които благодарение на интернет ще могат оттам да се изявяват като дигитални номади. Ще бъдат осигурени и здравни грижи за възрастните и грижи за деца на младите, избрали да дойдат в селата. Предвижда се някои къщи да бъдат превърнати в споделени работни места, а други - в хотели. Средствата ще трябва да се използват и за възстановяване или разширяване на специфичните традиции и прояви във всяко едно село. Така например Елва в Пиемонте е било известно дълги години със събирането на коси за производството на перуки в съседна Франция, а в Джераче в Калабрия и до днес се организира международен фестивал на уличните изкуства, който обаче не е шумно рекламиран.

Финалистите са разнородни като местоположение, природа и климат. Монтикио Бани в област Базиликата е насред планини, езера, минерални извори, в съседство на древен крепостен замък. Санца в Кампания е кацнало на възвишение, а в околностите му има живописни скали и водопади. Рока Калашо в Абруцо е село на склона на хълм с останки от античен крепостен замък, извисяващи се над него, на върха на хълма. Джераче в Калабрия, известно като Омагьосаното село, е също на върха възвишение на фона на морето в далечината. Камполо в Емилия Романя е мъничко село, с каменни къщи, струпани почти една върху друга. Борго Кастело във Фриули Венеция Джулия има цветни къщи и древен замък. Село със същото име - Борго Кастело - но в Лигурия се откроява с цветни къщи, издържани в стила на типичните лигурски вили. Тревинано в Лацио напомня на акропол. Ливемо в Ломбардия е с типични за планинските села в Северна Италия къщи. Елва в Пиемонте е насред високи върхове и до него се достига по трудно проходими планински пътища. Монталто деле Марке в Марке е с каменни къщи, заобиколени от слънчогледови поля. Пиетрабонданте в Молизе е сгушено в подножието на скалисти монолити, с останки от античен амфитеатър наблизо. Уласай на остров Сардиния е пъстро село в подножието на огромни скали, привличащи катерачите, а Кунцирия на остров Сицилия е осеяно с каменни вили, почти невидими насред пищни овощни градини. Борго ди Кастелнуово ин Аване в Тоскана е село, обитавано от призраци - напълно безлюдно, пустеещо на хълм. Напълно изоставено след две земетресения през 20-и век е и село Акадия в Пулия. Чези в Умбрия е в полите на обсипана със зеленина планина. Рекоаро Терме във Венето е поизоставен курорт с минерални извори насред борова гора. Палу дeл Ферсина в автономната област Тренто е с вид на ски курорт в алпийски стил, с планински пасища наоколо, точно както е и Стелвио в Болцано. Фонтенмор във Вале Д'Аоста е селце, притиснато между зелени планински склонове и рекичка.