Почасовите разходи за труд в ЕС през 2021 г. са били в диапазона от 7 до 47 евро, най-ниски са в България

През 2021 г. средните почасови разходи за труд в ЕС и еврозаната са били съответно 29,1 евро в ЕС и 32,8 евро, което е увеличение спрямо 28,6 евро и 32,4 евро съответно през 2020 г., сочи предварителната оценка на Евростат, публикувана днес.

Средните почасови разходи за труд прикриват значителни различия между страните членки на ЕС, като най-ниските разходи за труд са били регистрирани в България (7 евро) и Румъния (8,5 евро), а най-високи в Дания (46,9 евро), Люксембург (43 евро) и Белгия (41,6 евро).

Средните почасови разходи в промишлеността са били 29,1 евро в ЕС и 35,1 евро в еврозоната. В строителството разходите са били 26 евро и 29,3 евро съответно. Почасовите разходи за труд в сферата на услугите са били 28,8 евро в ЕС и 31,6 евро  в еврозоната. В основно небизнес икономиката (с изключение на държавната администрация) разходите са били 30,3 евро и 33,6 евро съответно.

Двата основни компонента на разходите за труд са заплащането на час и разходите, които не са пряко свързани със заплата (например осигурителни вноски). Делът на несвързаните със заплата разходи за цялата икономика са били 24,6 на сто в ЕС и 25,1 на сто еврозоната. Най-ниският дял на разходи за труд, които не са свързани със заплатите, е бил регистриран в Литва (3,7 на сто), Румъния (4,9 на сто) и Ирландия (8,7 на сто), а най-високият в Швеция (32 на сто), Франция (31,9 на сто) и Италия (28,3 на сто).

През 2021 г. спрямо 2020 г. почасовите разходи за труд в цялата икономика, изразени в евро са нараснали с 1,7 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната.

За страните членки извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, са се увеличили през 2021 г. във всички страни, като най-голям растеж  е бил отчетен в България (+9, 1 на сто), Полша (+8,2 на сто) и Унгария (+7,3 на сто). Те са нараснали по-малко в Швеция и Хърватия (+3 на сто във всяка от тях).

В еврозоната почасовите разходи за труд също са се повишили във всички страни членки с изключение на Италия (-1,6 на сто) и Испания (-0,3 на сто). Литва (+12,5 на сто), Естония (+6,5 на сто), Кипър и Словения (+6,2 на сто всяка от тях), както и Латвия (+6,1 на сто) са регистрирали най-голям растеж.

БВП в ЕС и еврозоната расте с 0,4 и 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2021 г.

През 2021 г. повечето страни членки удължиха срока на схемите за подкрепа, въведени през 2020 г., за да се смекчи влиянието на пандемията от Ковид-19 върху компаниите и служителите. Те включваха основно краткосрочни работни ангажименти и временно освобождаване от работа, частично или цялостно компенсирано от правителствата Тези схеми се отчитат като субсидии (или данъчни облекчения) и са с отрицателен знак в компонента за разходи за труд, които не са свързани със заплати. 

Последвайте канала на