Кметът на Париж ще се кандидатира за президент на Франция

"Реших да бъда кандидат за президент на Френската република", обяви Идалго в град Руан.

Кметът на Париж Ан Идалго обяви плановете си да се кандидатира за президент на изборите следващата година, като се присъедини към нарастващия списък с претенденти за поста на Еманюел Макрон, съобщи БНТ.

Разрушен Париж

Три дами претендират за поста на Макрон

Ан Идалго обвини за неуспехите липсата на граждански дух и обвини критиците си, че организират клеветническа кампания. В отговор на обвиненията в авторитаризъм в книгата си от 2018 г. „Дишай", майката на три деца отбелязва: „Това, което минава за авторитет при мъжа, се превръща в авторитаризъм при жената“.

Ан Идалго, социалистическият кмет на Париж, се опита да преобрази френската столица с кръстоносен поход срещу колите, но сега е изправена пред още по-трудно предизвикателство - да разшири своя профил на национално ниво, за да стане първата жена президент на Франция.

В интервю през март 2020 г. за "Гардиън" тя описва своя опит „като пилотиране на катамаран при почти постоянна сила вятъра 7-9“.

Идалго се очерта като една от малкото фигури, способни да обединят разпокъсаната левица около екологичната платформа. „С усърдието си и начина, по който управляваше най-големия град във Франция, тя показа, че може да бъде тази, от която се нуждаем“, заяви през юни лидерът на социалистическата партия Оливие Форе. "И може би е дошъл моментът за жена".

Коя е Ан Идалго?

Критиците ѝ я обвиняват, че не е успяла да се противопостави на дребните престъпления, че е позволила на рояци плъхове да нахлуят в обществените паркове и като цяло е позволила на най-посещавания град в света да стане мръсен и грозен.

Миналия месец, в отговор на анкети, които показват, че печели само между 7% и 9% от гласовете за президент, тя заяви пред списание "Пари Мач": През целия си живот съм доказвала, че анкетите грешат. Като дъщеря на обикновен работник и шивачка, която не посещаваше елитно училище, нямах шанс да стана кмет на Париж.

Сдържаната бивша инспекторка по труда, се мъчеше да излезе от сянката си. Израснала в жилищен квартал близо до Лион в семейство на испански имигранти, избягали от управлението на диктатора Франсиско Франко, когато е била на две години, тя е свикнала да бъде подценявана.

Сред своите постижения тя посочва колоездачната революция, предизвикана от удвояването на мрежата от велоалеи в Париж от 2015 г.