Климатичните промени - основна тема на последния ден от форума на Г-7

Климатичните промени ще са централна тема на днешния последен ден от срещата на върха на Г-7 в английското графство Корнуол, съобщава БТА.

Домакинът Великобритания се опитва до убеди партньорите си от групата да се съгласят с амбициозен план за климата, който да бъде приет на конференцията на ООН за климатичните промени през ноември в Глазгоу.

Лидерите на ЕС ще заплашат британския премиер Джонсън с търговска война заради Северна Ирлания

Вчера от Белия дом казаха, че вече са договорени "конкретни мерки" в тази насока. Освен Обединеното кралство и САЩ групата на седемте най-развити държави включва Германия, Канада, Италия, Франция и Япония.

Държавните и правителствените ръководители възнамеряват също да предприемат днес стъпки за ограничаването на държавните субсидии за изкопаемите енергийни източници, в частност въглищата. А Вашингтон, Берлин, Лондон и Отава искат да бъдат отпуснати на развиващите се държави до 2 милиарда долара за ускоряване на процеса за постепенното им отказване от въглищата.

В изявлението на Белия дом се казва още, че Г-7 трябва да координира целите в областта на климата, така че да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса над нивата от прединдустриалната епоха. Досега планетата е вече "затоплена" с около 1,2 градуса спрямо тези нива. Снощи Великобритания каза, че страните от Г-7 планират да събират по 100 милиарда годишно, за да финансират климатични инициативи в развиващите се страни.

Според британските домакини на настоящата среща за пръв път е бил поет ангажимент за постигането на "климатична неутралност" най-късно до 2050 г. и заявка за намаляването до 2030 г. почти наполовина на емисиите на парникови газове спрямо нивото от 2010 г.

Климатични организации критикуват тези планове като недостатъчни. Очаква се заключителната декларация от форума в Корнуол да бъде доуточнявана до последния момент. В нея вероятно ще бъдат включени споразумения за съвместна борба с коронавирусната пандемия и възстановяването от обусловената от нея икономическа криза, както и пътна карта за политиката към авторитарни държави като Китай и Русия.