„1984“ на Оруел е предупреждение, а не ш*бано ръководство!

„Хора, които избират корумпирани политици, измамници, крадци и предатели, не са жертви, а са съучастници!“
 

~ Джордж Оруел 

В „1984“ Оруел описва (освен всичко останало) как се манипулира едно общество с измислени страхове. Страхове за и от несъществуващи неща. Измислени. Изфабрикувани. Как се поддържа нивото на страха и омразата със създаването на врагове, които всъщност не са ти врагове. 
 

Всичко това виждаме в действие днес, изиграно от послушните медии, похапващи рубли и копейки и разпърдяно от още по-послушните политици в Европа, които се пишат патриоти, но са всъщност марионетки на Кремъл, продаващи се евтино, но крещящи силно. 

Всички „силни гласове“ на националистите в Европа – Матео Салвини, Марин Льо Пен, Фараж, Хайнц-Кристиан Щрахе, техните беге копия – се оказаха обвързани с режима в Москва. Всички са, били са или се надяват да бъдат на хранилката на Путин.

Неговата цел пък е изключително прозрачна – разбиването на ЕС до максимална степен; или поне подкопаването му до толкова, че никога повече да не е фактор на световната сцена. Просто за да успее необезпокояван кремълският режим да се наложи и като зараза да се разпространи колкото се може по-далеч от центъра си. И мерките, които днес виждаме в Русия, същите тези, които са описани от Оруел в „1984“, да излязат извън границите на родината си и да ни завладеят. 

Лесно можете да познаете кои са помощниците му тук – в България. Те са червени леви; лъже-патриоти, които милеят за Русия повече отколкото за България и са готови да подменят историята ни само и само да ни изкарат зависими и наведени пред „Големия брат“; те са тези, които симпатизират на Мадуро, Салвини, Льо Пен; те тайно симпатизират и на Сталин, и на Хитлер. Те са ясни, а програмата и желанията им са прозрачни, само трябва да си свалите превръзката от очите. 

***

От днес започва един дълъг, дълъг уикенд, който ще завърши с изборите за Европейски парламент. 

Отсега виждам колоните от стотици хиляди коли, които ще поемат към села, паланки, провинции, морета, Гърция и ще ви понесат къде ли не, само не и пред урните, където да гласувате. Щото то и без т‘ва няма за кой, нали? Всички са маскари. 

А тези от вас, които ще предпочетете да си веете г*за, вместо да отидете да гласувате – проклети да сте, ако след това изпълзите от мърлявите си дупки, за да се оплаквате, че сте бедни, болни и унизени. 

Вие сте лигавото дете, което казва, че не му се ходи до тоалетната, когато го питат дали иска да отиде, а след 5 минути се напикава в гащите. 

Имате избор от 27 кандидатури на партии, коалиции и независими. Ако не отидете да гласувате, печелят онези с твърдия електорат. И после? После знаем – играли сме го. Не ви харесва статуквото, не ви харесва опозицията и веднага решавате, че по-добре е да се разходите до Солун, вместо да си губите уикенда. А то и времето е хубаво… Добре, но после си затваряйте устата и не си показвайте носа от дупките си. 

Ако не гласувате за една нормална Европа, кормилото ще поемат чуждите марионетки, които ви плашат с терористи, а самите те са терористи, които искат да унищожават реда и устоите, традициите и морала на Европа – неща, за които милиони са пролели кръвта си и за които са положени нечовешки усилия от поколения. 

Ако не гласуваш, ще оставиш полуграмотните да решават вместо теб. Необразованото малоумие, което мнозина се стараеха да превърнат в безмозъчна биомаса и им насаждаха простотия и липса на ценности; което до вчера бе просто „тия тъпи и наивни деца, които нито четат, нито мислят… не мислят за нищо друго освен за чалга и еб*не, и кинти, с които да си осигурят още чалга и еб*не“, това малоумие навърши и премина 18 г. и вече гласува. И, въпреки че са малки, те ЗНАЯТ, че по байтошово време било мноооого хубаво, соцЪ е бил мноо як, а Европейският съюз е тъп, щото… ми щото ей така, щото е тъп! 

Щото пропагандата не спи. Ей за тва!

Те ще отидат и ще гласуват за някой, който им обещава путински решения и по-малко ЕС (каквото и да означава това). 

Европейският парламент ще се напълни с хора, които мразят Европа и се кланят на външни сили, но се пишат патриоти. С хора, които отричат глобалното затопляне и лобират за повече въглища, за безгранични CO2 емисии (а планетата? Да го д*ха планетата, аз за пари съм дошъл!), които отричат Холокоста, които се пишат „народняци“, мислещи за работника, но живеещи в имения, никога недали и цент на бедния, а от работника само са смукали кръв като кърлежи. А ти си решавай какво ще правиш в неделя. Бъркай си в носа, ако искаш.

***

Но пък… Трябва да внимавам какво си пожелавам, че ме е страх, ако въобще си вдигнеш за*ника да гласуваш, дали няма да се изхвърлиш с великата мисъл да дадеш гласа си за някой, който ти обещава Крумови закони или се пише „народняк“, или и двете; и не мислиш, че ти ще си сред първите жертви на тия Крумови закони. Забравих, че и ти си там. 

Ти, който твърдиш, че Путин ще оправи света, но си прати децата да учат на Запад; ти, който псуваш ЕС и искаш да излезем от него, но ходиш на море в Гърция и се смееш на „нещастниците“, които вадят визи; ти, който мразиш имигрантите, но, както казахме, детето ти е имигрант (но пък ти и без това не го харесваш много, много тоя сополанко, рожба на скъсания ти презерватив); ти, който псуваш политиците, че крадат, но се фукаш колко нафта си свил от служебната кола или (ако си „наш човек“) как си свил едни кинти по една европрограма.

Юнкер формулира случващото се – умопомрачителната подкрепа за крайнодесните и популистите – по чудесен начин: „Винаги е по-лесно да мобилизираш отрицателните сили, отколкото положителните“. 

Точно както един малоумник изпитва удоволствие да драска и да къса седалките в автобуса, да троши плочките в подлеза, да счупи пейките и лампите, но никога не би изпитал удоволствие да съгради нещо – първо защото да унищожиш е по-лесно и второ защото дава опиянението на първобитния мозък, че има властта над заобикалящата го среда – да я промени чрез разруха. Чувство за сила. 

Точно тези мозъци ще изпратят чуждите агенти в Европарламента, за да подкопават Европа отвътре. 

Юнкер ги нарече: „Тези популисти, националисти, тъпи националисти…“ 

Когато техни последователи, вдъхновени от тяхната реч на омразата, заплашват и нападат журналисти, анализатори, писатели, хора, които изказват различно от тяхното мнение, хора от различна раса, произход и религия, се подхилкват и вдигат рамене. Но когато Facebook изтрие техен пост, пълен с омраза и подстрекаващ към насилие, или нормалните медии им обърнат гръб, защото речта им е фашистка, реват, че им ограничавали свободата на словото. Хитри са. И не се свенят да манипулират. 

Съжалявам, но човечеството понякога се управлява и от здравия разум. Хитлер няма право на свободно слово. Защото после умират хора. 

В Англия Фараж си направи нова партия, която няма платформа, няма идеи, няма предложения, има само едното име „Фараж“ и факта, че е партия на Brexit-а. Тя е пълна с расисти, хора, които отричат Холокоста, противници на правата на жените (сред противниците, по някаква ирония, има и жени – като Анн Уайдкомб, например), хора, свързани със сенчестия бизнес в Източна Европа, а самата партия крие финансирането си и е разследвана за това (кога я създадоха, кога стигна до разследвания…). 

Фараж се наду пред хората, платили по £63, за да го видят в Саутхемптън на 15 май, и заяви, че, ако не се случи Brexit, както той го иска, лично ще вземе пушка и ще излезе на „предните лининии“. Смел! Герой! И онези с връзки за обувки вместо мозък му повярваха. 

А малко по-късно го видяхме Фараж – свит от страх, не посмя да слезе от автобуса си, защото след замерването с млечен шейк в Нюкасъл, го причакаха със смъртоносни млечни шейкове и в Кент. 

Шофьорът на автобуса му Майкъл Болтън (не се шегувам, човекът наистина така се казва) сподели пред Kent Live website: „Има двама с млечни шейкове, стоят ей там, щяха да го замерят. Но полицаите сега са там, забелязахме ги и сега Найджъл няма да слезе от автобуса“. 

Но иначе пушки… героизъм…

Не обичам да генерализирам, но, да – всичките са такива. Всичките фаражчета из Европа. И френските фаражчета, и българските, и италианските, всички. 

Има едно нещо, което наричам „Синдромът Джорджано“. Как Джорджано стана известен? С упорство. Хората му се смееха, смееха, подиграваха му се, че се излага, но на него, изглежда не му пукаше и продължаваше да се бута в пространството. Докато един ден, въпреки всичко и въпреки логиката, стана достатъчно популярен, че да го вземат разни продуценти под крилото си.

Джорджано вече е известен, има си и страница в Wikipedia. Нещо да кажеш?

Така беше и с националистите. Смеехме им се. И на фалшивите приказки, и на „идеите“, и на „проповедите“ им, бяхме прекалено сигурни, че никой не ги взема на сериозно. Докато един ден… 

Докато един ден не се събудихме и не видяхме, че са станали фактор в европейската политика и ще са четвърта сила в следващия Европарламент. Синдромът Джорджано…

А ти, ако искаш, се разходи до Солун. Докато е без визи… 
 

Последвайте канала на