Brexitърите – между национал-популизма и здравия разум (Част II)

~ Продължение от Част I, която можете да прочетете тук ~

Ще започна с едно припомняне на нещо, което видяхме в Част I на този текст:

Да не забравяме факта, че ЕС има конкуренти. Нека ги наречем условно „естествени врагове“, които нямат нищо против да унищожат или поне да отслабят Европейския съюз. В този ред на мисли, учудва ли ви фактът, че повечето политици в Европа, действащи като троянски коне, искащи страните им вън от ЕС, имат много топло отношение към Путин и Москва, както и към Тръмп? 

Учудва ли ви, че за някои от тях се намират следи за солидни руски финанси, „капнали“ в банковите им сметки. Като Марин Льо Пен и партията ѝ, която получи 9 млн. евро от банката на близкия до Кремъл Роман Попов. Точно когато цяла Европа осъди действията в Крим, Марин Льо Пен скочи да защитава Путин. После каза, че парите нямат нищо общо с тази политика. Ама, разбира се. 

Както и при Найджъл Фараж се изнамери „руска следа“, но в посока САЩ и Тръмп. Всичко изглежда добре заплетено, но с бели конци. 

Просто си „предъвквайте“ тази мисъл, докато четете следващите редове. 

След като блокират свободното движение на хора (за да ограничат „гадните имигранти“), мнозина англичани започнаха да се ВЪЗМУЩАВАТ пък, че след Брекзит ще им трябват визи, за да ходят на почивка в любимите си Испания, България, Италия, Франция, Гърция. На тях – на величията, представете си! Че даже „наглеците“ искали и да им вземат такса за тези визи, не ги е срам. 

Е, не го разбирам, честно. Много ми се иска науката да напредне достатъчно, докато съм жив, за да може да покаже какво се случва в главите на подобни хора. Иска ми се да разбера какви са механизмите на съзнанието им, които ги карат да генерират такива мисли, заключения, че и цели теории, на които да си градят живота. 

Сега, следващата стъпка (която съвсем сериозно вече е започната) е изнасянето на бизнеси от Британия. Включително и на английски компании, които смятат, че ще страдат от блокирането на пазара на труда. 

(Разбирате за какви загуби говорим. Включително и на работни места)

Всичко това се случва, само защото едни… хм, да ги наречем „политици“, като Найджъл „Царя на популизма“ Фараж видяха шанс за власт. Хора с лични качества по-малки от тези на уличен стълб, които знаят, че ще са вечна периферия на голямата политика, наплашиха хората, излъгаха ги, обещаха им да се преборят с осмоглавата ламя, наречена „чужденците“, и да превърнат Британия в рай. Сами създадоха злодей и после обещаха да го убият. И вкараха кралството в катастрофа. 

Да ви звучи познато? Можете ли да припознаете ситуацията с тази в няколко други държави? И в България? Да? Не? Както и да е. 

Просто търпението на британците, както на всички хора по света, свърши. Кого да обвинят? Политиците? Банкерите? Алчните работодатели? Уф, това е труден враг, не можеш да го пребориш. Най-лесно се обвинява чуждият, различният (особено, ако е слаб). Чиста биология си е това – мозъкът ти е научен от хилядолетия да страни от различни и чужди, да се пази от тях, да се страхува от тях, откъдето идва и омразата. 

Тези политици не са открили топлата вода. Същата омраза и страх доведоха някога и Хитлер на власт. Той е създал нещо като съвременен прецедент (говоря за масовостта, не за самия език на омразата, това съвсем не е толкова ново), сегашните са само имитатори. Ползват му рецептите наготово. 

Е, скъпи британци, дядовците и прадядовците ви още искаха евтина работна ръка и си я внесоха от цял свят. Да ни би интеграцията на някогашните полуроби на индустриализацията да се е провалила?

Искам само да вмъкна, че колкото и пъти да съм ходил в Британия, нито веднъж не съм видял бял англосаксонец да чисти тоалетна. Само казвам… 

Вероятно това е едно от онези „работни места“, които се страхуват, че са изгубили заради чужденците. Пък в последствие фермерите се оплакаха, че англичаните не щели да работят и в земеделието. Но не се отказват от продукцията, де. Обичат домати, ама не и да ги берат. Ей на това му се казва ирония. 

Давам ви пример. Строителна фирма от Лондон. В нея работят само имигранти и ирландци. Обяснението на собствениците: англичаните искат повече пари и повече отпуска. Наемат ги (защото няма как да им откажат) и само дебнат за какво да ги уволнят. На втората седмица англичаните изхвърчат. Прави са да искат и повече пари, и отпуска. Хора са все пак. Но кой е виновен за ситуацията? Бедните утрепани от живота имигранти ли? Представяте ли си как имигрантът си казва: „Аз ще се върна в бедната си мизерна държава, ще живея още 40 години в мизерия и страдание, за да има тук работа за англичаните…“ 

Или е виновен собственикът? Бизнесменът предприемач, който е готов да експлоатира, уволнява, манипулира, да стъпва по трупове, ако трябва, за да спечели повече? 

Но не-е-е-е, те не са виновни! Те са „инвеститори“, те са съграждащи, как ще са виновни! Виновни са нещастните бедняци, които са експлоатирани като роби. 

Е, честит Брекзит. Отърваха се от гадните чужденци. Сега остава да решат само още няколко проблема, сред които са: кой, по дяволите, ще работи във фермите и ще им отпушва мивките? 

Както и – сега, когато евтината работна ръка я няма, английският фермер или строител, или шивач ще струва на работодателя повече, съответно хамбургерът на уважаемия Брекзит-фен от £3 ще стане £10. Няма вече дрехи по £5, ще има по £50. Всичко ще поскъпне. А никой не вижда причина заплатата на обикновения банков служител, счетоводител, касиер, учител, машинист или кондуктор да се увеличи. 

P.S. И никога няма да ми писне да подсещам хората, че Борис Джонсън – един от лидерите на анти-имиграционната политика на Острова, е от турско-черкезки произход, прадядо му Али Кемал е бил поет и журналист, както и политик, но, по ирония на съдбата – клонял към либералите…

Освен това Борис Дж. има двойно гражданство. Само казвам. 

А неповторимият Фараж е държан от ФБР „под око“ по подозрение в т.нар. руска връзка в кампанията на Тръмп. Освен това още през 2016 г. започна да се отмята от Брекзит-обещанията си. Веднага след референдума например си призна, че едно от най-силните му оръжия – кампанията, която твърдеше, че ще се пестят по £350 млн. НА СЕДМИЦА от напускането на ЕС, които ще отиват в здравна каса, е всъщност невярна. 
 

Последвайте канала на