Митът, който отвързва ръцете на Ердоган

Създаденият от Ердоган мит, че Турция е под заплаха, успешно замъглява умовете на голяма част от турците. Може би защото много напомня на мита, от който се роди модерна Турция, пише Даниел Хайнрих по актуален повод.

Да погледнем първо фактите. Преди две седмици германският правозащитник Петер Щойтнер изнесе в Турция доклад по IT-мениджмънт и опазване на електронната информация. Докладът беше в рамките на семинар, организиран от „Амнести интернешънъл”. Щойтнер и неколцина активисти на „Амнести” бяха задържани и в момента се намират в предварителния арест в Турция.

Когато тази информация достигна до широката общественост, медиите буквално избухнаха: Щойтнер е съвсем обикновен човек, който не е извършил нищо престъпно; обвиненията срещу него са съвършено безпочвени, а потискането на човешките права в Турция вече е достигнало невиждани мащаби.

Параноя, недоверие и страх

С изблици на солидарност са пълни и социалните мрежи, но всичко това е без значение: турските власти изобщо не се интересуват от надигналото се обществено недоволство. Защото Петер Щойтнер и другите арестувани правозащитници са просто елемент в създаването на един гигантски мит.

След неуспешния опит за преврат, че дори преди него, турското правителство начело с Ердоган се намира в постоянна битка със своите вътрешни и външни „врагове”. Общественият климат е отровен от параноя, недоверие и страх - нищо чудно, че в такава ситуация дори организации като „Амнести” се разглеждат като врагове.

От гледна точка на турското правителство няма абсолютно никакво значение каква безукорна репутация имат на Запад „Амнести” и сродните ѝ правозащитни организации. Дори напротив: добрият им имидж само задълбочава подозрителността на властите.

Митът, че Турция е под заплаха, успешно замъглява умовете на голяма част от турската общественост и твърде много напомня на мита, от който всъщност се роди модерна Турция. По онова време, всред хаоса на Първата световна война, Кемал Ататюрк обяви „война за независимост”, прогони от страната чуждите империалистически сили и основа републиката. И до днес това надигане срещу външния „враг” е неотделима част от разбирането на турците за собствената им история.

Днешното турско правителство залага именно на този феномен, който не се влияе от общественото разслоение: страхът, че чужди сили ще проникнат в турската тъкан, е толкова вездесъщ, че - особено в синхрон с постоянните публични предупреждения за подривната дейност на вътрешните врагове - служи за оправдание на всички, абсолютни всички мерки за защита на страната.

Жертва на тази мания за преследване може да стане дори един очилат преподавател по IT-мениджмънт, който изнася доклад на семинар, организиран от правозащитна организация. Там просто не подбират.

Нищо няма да се промени

Половината от турското население ще продължи да подкрепя своя демократично избран президент и своето демократично избрано правителство. Нещо повече дори: тази подкрепа няма да спадне. Най-вече защото правителството на Партията на справедливостта и развитието дари много бедни хора с твърде големи икономически предимства.

Едва ли може да се очаква и помощ отвън - показват го действията на германското правителство и на Еврокомисията. След като съвсем доскоро поне на думи водеха сериозни публични битки, сега както Брюксел, така и Берлин сякаш гледат да разширяват и задълбочават отношенията с Турция. Причина за това са както споразумението за бежанците, така и конкретни икономически интереси.

В края на миналата година Европейската комисия изненада всички с предложението си да се разшири митническият съюз с Турция. А съвсем наскоро и германският външен министър Зигмар Габриел потвърди, че такава стъпка ще бъде и в германски интерес.

С две думи: бездействие отвън и параноични защитни реакции вътре в самата Турция. На този фон е повече от ясно, че Петер Щойтнер и неговите колеги няма да са последните жертви на разюзданите чистки в Турция.