Планът "Юнкер" е шанс за 1 300 000 работни места

Когато председателят на Европейската комисия Жан-Клод ЮнкерЖан-Клод Юнкер е люксембургски политик. Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 година в градчето представи своя план за стратегически инвестиции, все по-остро стоеше въпросът "Защо излизаме от кризата толкова бавно - особено в сравнение със САЩ?" Планът "Юнкер" се прицели именно в причината за трудното ни възстановяване: липсата на инвестиции, която задържа и растежа, и заетостта. Спадът на инвестициите в сравнение с предкризисната 2007 година е 15 %, или 430 милиарда евро.

Парите са силни, когато се движат, кризата обаче направи европейските пари плахи и недоверчиви. Повечето от тях останаха заключени в банките, дори когато бизнес перспективите започнаха да се подобряват.
Искаме да преодолеем този страх, да отключим милиардите, които бездействат в трезорите, и да ги впрегнем да работят за хората.

Ще избираме проектите най-вече според потенциала им за заетост и икономически растеж. 315-те милиарда, които се очаква да набере фондът, са 2% от БВП на ЕС за 3 години - период, в който с тези пари можем да разкрием 1 300 000 работни места.
Европа спешно се нуждае от тях: без работа са 10% от трудоспособните ни граждани и два пъти повече от младежите. Залагаме много на малките и средни предприятия, където и сега е 2/3 от заетостта. Със 75-те милиарда евро, които отделяме за тях, те могат да разширят дейности, да повишат заплати, да наемат още хора.

Държим да върнем на ЕС ролята на глобален лидер в конкурентоспособността и иновациите, затова отделяме за такива проекти 50 милиарда евро. Ще се финансират и стратегическа инфраструктура, и образование, и здравеопазване. България нямаше право да остане мълчаливо в периферията, и аз поздравявам правителството за куража да постави страната ни сред водещите в тази инвестиционна офанзива.

С решението да участваме със 100 милиона евро ние не просто станахме 8-ата страна, която се включва във фонда: така показахме, че не чакаме наготово и не сме само пасивен получател на европейска солидарност. Това е важно и за доверието в икономиката ни, и за шансовете да получим финансиране по плана "Юнкер". Инвестиционните потребности на България повтарят огледално неговите приоритети: да свържем енергийната си система със съседите, да повишим енергийната ефективност, да строим още пътища, да подобрим образованието, здравеопазването, социалните услуги. Като прибавим подкрепата, от която се нуждае малкият и средният бизнес, и изоставането, което имаме да наваксваме в иновациите и научните изследвания - ясно е, че планът е като "по мярка" за България. Можем да дадем и още проекти към тези, които вече внесохме - и ако сме активни и амбициозни, можем дори да умножим по две парите от еврофондовете.

Няма време за губене - фондът ще заработи с пълна скорост през септември. Европейската инвестиционна банка вече одобри първите проекти: за здравеопазване, енергийна ефективност, възобновяема енергия, пренос на газ, биотехнологии - посоката е определена. Очакваме заявки за участие от още държави, вярваме, че бизнесът и финансовият сектор също ще се включат и се надявам българските банки да не са изключение. Ликвидността им гони 35%, печалбите им за година са нараснали с около една четвърт, депозитите вече са над 73 милиарда лева. "Белите пари за черни дни" обаче означават свито потребление и спад в производството. Поне част от тях трябва да се върнат в реалната икономика, където им е мястото, и където ще генерират растеж и заетост.

Така и българският банков сектор ще си върне част от европейското доверие, което пострада заради КТБ.
ЕФСИ стъпва на доказани, работещи модели за привличане на капитали. Европейската инвестиционна банка се занимава с това от създаването си и всяко евро, което инвестираме, привлича още около 15. Така беше определена и сумата от 315 милиарда евро, като ЕК и ЕИБ осигуриха гаранционен буфер от 21 милиарда евро. Сега от инвеститорите зависи дали ще го умножим по 15, или ще отидем още по-далеч.

Защото до 2020 година ЕС се нуждае от 1.5 трилиона евро само за транспортна, енергийна и комуникационна инфраструктура. Европейският бюджет, за който отговарям, насочва натам немалко средства, но те остават далеч под реалните нужди. Фондът също няма да запълни тази празнина сам - той ще покаже посоката. Успехът му ще зависи от това колко смели ще бъдат инвеститорите.

Те са сред тези, които най-много искат европейската икономика да не изостава от САЩ, затова ще им припомня думите на един американски президент. В най-мрачните дни на голямата депресия, когато встъпва в първия си мандат, Франклин Делано Рузвелт казва: "Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх". И в третия му мандат Америка вече е оставила депресията зад себе си.

Последвайте канала на