Британците са подозрителни преди най-непредвидимия вот

  • 26 февруари 2015 12:58

  • 1398
  • 0
Британците са подозрителни преди най-непредвидимия вот
©

Печатат се плакати и се доизглаждат лозунгите преди британските политици да се впуснат в битката за най-непредвидимите национални избори от десетилетия. Водещ анализатор ги нарече "изборна лотария". Гласоподавателите обаче не изглежда да се вълнуват особено кой ще спечели, коментира АП ситуацията преди вота за парламент на 7 май.

"Никой не може да управлява страната. Всички ни лъжат", казва Виктор Лоуч, продавач на риба, който предлага стоката си на павирания централен площад на Атърстън, на 160 километра северозападно от Лондон. "И защо се надвикват като деца?" Това е често срещан рефрен. Проучванията на общественото мнение показват, че гласоподавателите са еднакво равнодушни към консерваторите на министър-председателя Дейвид КамерънДейвид КамерънДейвид Камерън - политик и премиер на Великобритания от 2010 до 2016 г. Роден в Лондон на 9 октомври 1966 г., които се опитват да спечелят втори мандат, и към опозиционната Лейбъристка партия на Ед Милибанд.

Кой тогава ще спечели изборите? "Простият отговор е никой", казва Лейтън Вон Уилямс, декан на катедрата за политически прогнози в бизнес училището в Нотингам. "Много малко вероятно е някоя партия да получи мнозинство." "Всъщност е много малко вероятно две партии да могат да сформират мнозинство след изборите."

Британският политически пейзаж се превърна в смесица от партии, включително шотландски и уелски националисти, зелени и антиевропейци. Всяка от тях може да се окаже в положението да държи баланса на силите в парламента. Това е радикална промяна след десетилетия, през които британската избирателна система обикновено раждаше консервативни или лейбъристки мнозинства в Камарата на общините. Вече не е така.

Подкрепата за двете големи партии спадна рязко.

Джон Къртис, експертът по политически науки в Университета на Стратклайд, който измисли термина "изборна лотария", казва, че "изборите през 2015 г. приличат много по-малко на проста битка между две ясни алтернативи в сравнение с всички останали избори след войната". Въпреки че Лейбъристката партия традиционно се намира вляво от политическия център, а Консервативната партия - вдясно, все повече гласоподаватели се затрудняват да открият разликата.

"Идват, свалят ви звезди от небето и изчезват", казва Маргарет Уормън, пенсионерка в централния британски град Кулшил, вече отегчена два месеца преди деня за гласуване. Уморена, както от лейбъристите, така и от консерваторите, тя смята да гласува за Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), която иска да намали имиграцията и Великобритания да напусне Европейския съюз.

Пукнатините в британската политическа система са видни от 2010 година. На изборите, произведени по време на световната икономическа криза, консерваторите спечелиха най-много места в Камарата на общините, но недостатъчно, за да управляват сами. Те се коалираха с по-малката партия на либералните демократи. Оттогава политическият пейзаж се раздроби още повече. Подкрепяйки консерваторите през петте години на икономии, либералните демократи загубиха голяма част от подкрепата за партията им и се очаква тя да намали сериозно сегашните си 56 места в парламента.

Голям печеливш от загубата на илюзии е Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), ръководена от непринудения любител на бирата Найджъл Фараж. Партията спечели - а противниците й твърдят, че се подхранва - от нарастващата неприязън към имигрантите и евробюрократите в момент, когато се свиват британските работни места и социални придобивки. Проучванията дават на ЮКИП трето място преди изборите през май, въпреки че заради британската избирателна система тя вероятно ще получи само шепа места.

В същото време подкрепата за Шотландската национална партия се засили, след като тя стигна близо до победата на референдума за независимост на Шотландия миналата година. Шотландската национална партия може да отнеме много от местата за депутати от Шотландия от лейбъристите и да затрудни Лейбъристката партия в сформиране на правителство.

Въпреки изборната драма политиците се опитват да спечелят умовете и сърцата на гласоподавателите. Консерваторите на Камерън фокусират кампанията си върху обрата в британската икономика. Безработицата и инфлацията са ниски, което те смятат за доказателство, че намаляването на разходите и бюджетната дисциплина работят.

Лейбъристката партия от своя страна посочва, че милиони британци от средната класа са усетили спада на реалните заплати и описва Торите (консерваторите) като партия на милионери богаташи, на които не може да се вярва да ръководят жизненоважната, но претоварена национална здравна система.

С наближаването на развръзката политиците се борят за всеки глас в райони като Северен Уоруикшър, ключов район в Централна Англия, където през 2010 г. консерваторите победиха лейбъристите със само 54 гласа. Районът е по-различно място в Средна Англия със сгради от епохата на Тюдорите, стари църкви, големи магазини и характерни за предградията задънени улици с модерни тухлени къщи. Много от спретнатите градове и села изглеждат благоденстващи, но не се чувстват така. Хората тук се тревожат - за здравната система, за работни места, за пари. Някога в района е имало тежка индустрия и въглищни мини. Днес много жители работят като продавачи и в сектора на услугите, работа, която е много по-ниско платена от тази, която е заменила.

Тук, казват кандидатите, изборите ще се решат по старомодния начин - като се говори с избирателите, един по един, на праговете на домовете им. "Трябва да покажете с какво се отличавате", казва Крейг Трейси, застрахователен агент, който се кандидатира с подкрепата на Консервативната партия. "Аз със сигурност не съм професионален политик. Ръководя фирма и мотивът ми да вляза в политиката също беше разочарованието от политиците".

Кандидатът на лейбъристите Майк О'Брайън, бивш министър, който представляваше района в продължение на 18 години до 2010 г., е съгласен, че на някои гласоподаватели "им е писнало и са се насочили към други партии". Но той смята, че привлекателността на ЮКИП и на други отскоро придобили влияние политически формации ще избледнее, когато гласоподавателите се фокусират върху това, което е най-важно за тях. "Настроението се променя", казва той. "По време на кампанията за европейските избори се говореше за имиграцията, имиграцията, имиграцията. Сега се говори за здравната система, здравната система и здравната система."

На национално равнище резултатът изглежда невъзможен за предвиждане. Повечето проучвания на общественото мнение дават лека преднина на Лейбъристката партия, но букмейкърските къщи смятат, че след като нещата се уталожат, е по-вероятно Камерън да стане премиер, а не Милибанд. "Ако аз бях Камерън, нямаше да си лягам уверен, че ще стана премиер", казва Вон Уилямс. "Щях да съм малко по-уверен от Ед Милибанд - но само малко".

Последвайте канала на

БТА
1398 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Свързани галерии

Водещи новини