Изменението на климата и конфликтът унищожават зърнената реколта в Сирия

Слушай новината

Изменението на климата, колебливата икономика и остатъчните проблеми със сигурността са унищожили зърнената реколта в Сирия през 2022 г., оставяйки мнозинството от земеделските производители в несигурна позиция, съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), цитирана от Ройтерс.

Реколтата от пшеница в Сирия през 2022 г. възлиза на около 1 милион тона, което е с около 75 процента по-малко от обемите преди кризата, докато ечемикът почти не съществува, каза Майк Робсън, представител на ФАО за Сирия пред Ройтерс.

Реколтата от пшеница в Сирия преди началото на войната е била около 4 милиона тона годишно - достатъчно количество, за да се изхранва и да изнася в съседните страни при добра година. Тя обаче се е свила през последните два сезона поради неравномерните модели на валежите.

Сега, след повече от десетилетие на конфликт, много фермери се борят с тежки икономически условия и проблеми със сигурността в някои райони, докато трябва да се адаптират към новите реалности на променящите се климатични условия.

Оскъдната реколта допълнително натоварва правителството на Сирия, засегнато от санкциите, тъй като то се бори да набави пшеница от международния пазар. Храната не попада под ударите на западните санкции, но банковите ограничения и замразяването на активи затрудняват повечето търговски къщи да правят бизнес с Дамаск.

Международните търгове за внос, провеждани от главния купувач на зърно в държавата - Общото предприятие за преработка и търговия със зърнени култури (Hoboob), многократно са се проваляли през предходните години, като повечето пшеница се е доставяла от съюзника Русия.

Световните цени на пшеницата също се повишиха от февруари, след като нахлуването на Русия в Украйна спря износа на зърно през Черно море за месеци.

"Промяната на климата така или иначе не е лесна, но е още по-трудна на място като Сирия с висока инфлация, липса на електричество, липса на добро качество и някои остатъчни проблеми със сигурността, които все още съществуват в части от страната", коментира Робсън.

По-голямата част от реколтата от пшеница в Сирия, или около 70 процента, разчита на валежи, а напояването е слабо развито поради войната. "Късното начало на валежите означаваше, че фермерите се забавиха със засаждането и не можаха да подготвят земята си навреме и след това дъждовете свършиха рано през март", обясни Робсън.

Реколтата от царевица в Украйна спада с една четвърт спрямо 2021 г.

Фермерите в Сирия обикновено сеят пшеница през ноември-декември и прибират реколтата през май-юни.

Икономиката на Сирия също се клати под тежестта на нейния сложен, многостранен конфликт, който продължава вече дванадесета година. Сривът на сирийската лира повиши цените на качествените торове, семена и гориво, необходими за захранване на водни помпи. В понеделник Сирия допълнително отслаби официалния си обменен курс към щатския долар с приблизително седем процента. 

Производителността на един хектар пшеница, засадена в напоявани земи, трябва да бъде около три до четири тона, но в момента е само около два, тъй като фермерите се борят със селскостопанските ресурси.

Несигурно съществуване

Оценката на ФАО се изразява в необходимост от внос на около 2 милиона тона от чужбина за изхранване на контролираните от правителството райони.

Спадът на световните цени на пшеницата през август, отчасти на фона на възобновяването на износа на зърно от Украйна съгласно споразумението от юли между Киев и Москва, прави ситуацията по-малко страшна, отколкото преди няколко месеца, но все още има опасения относно способността на правителството да осигури финансиране за покупки.

"Международният пазар бавно се връща към функционирането си, но все още съм загрижен, тъй като очевидно има нужда от чуждестранна валута за закупуване на пшеницата", сподели Робсън.

От друга страна, реколтата от ечемик също намалява, което кара някои овцевъди да изберат да продадат повечето от животните си, тъй като не могат да ги изхранват.

Сирия е успявала да произвежда около 4-5 милиона тона фуражен ечемик годишно, за да изхрани добитъка си, но тази година много животновъди се борят да запазят прехраната си. "Когато трябваше да купят фураж, овцевъдите продаваха едно животно, за да купят например тон ечемик, тази година ще трябва да продадат 10", заяви Робсън.

Ефектите вече се усещат на хранителния пазар, където птичето месо се продава по-скъпо от агнешкото, тъй като финансово затруднените фермери продължават да продават своите овце.

Райони, които са сравнително тучни през зимата и биха могли да се използват за паша на животни, са засегнати от продължаващи проблеми със сигурността и затова животновъдите предпочитат да не се осмеляват да навлизат там.

Земеделските стопани, които не са успели да реализират печалба през последните няколко години, сега са изтощени финансово и могат да обмислят други средства за препитание, вместо да поемат повече дългове, за да отглеждат повече зърнени култури.

Последвайте канала на