Президентът Радев: Най-големият страх на политиците в РСМ е да признаят съществуването на думите „българин“ и „българско“

26 юни 2024 10:09
988
0

Стана пределно ясно защо през пролетта на 2021 г., като представител на България в Съвета на ЕС, аз преместих фокуса на европейските лидери от защитата на нашата история, култура и език, към защитата на правата на българите в РСМ. Стана ясно защо издигнах още тогава идеята за вписването им в конституцията на страната като важно предварително условие за започване на преговори за членство в ЕС и отстоявах тази кауза докрай до самото ѝ залагане в преговорната рамка. Днес маските окончателно паднаха. Това заяви президентът Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на пред медии във връзка с политическите процеси в съседката ни Северна Македония.

Всичко по темата:

Отношенията България - РС Македония 1282

„Новото правителство в нашата съседка показа, че най-големият страх на политическата класа в тази страна е да признае съществуването на думите „българин“ и „българско“ в РСМ. Това е политика, насочена директно срещу европейските принципи и гражданите ѝ. Очаквам незабавно конкретни действия от българското правителство от европейските институции за отстояване на европейските принципи и норми в процесите на разширяване, за гарантиране на необратимост и устойчивост в утвърждаването на принципите на демокрацията и основните критерии на спазването на човешките права“, коментира той.

По думите му, ако ЕС не се ангажира с европейската перспектива на Балканите, базирана на ясни принципи, норми и ценности, то рано или късно Балканите ще изправят Европа пред балканизация.

Мицкоски чака съставянето на правителство в България, за да разговаря за промяна в преговорната рамка с ЕС

Относно предложението на военния министър Атанас Зафиров, че България е готова за даване на допълнително въоръжение на Украйна, ако бъдат открити нови резерви с отпаднала необходимост, Радев подчерта: „Как ви обясняват отпадналата необходимост? Задайте по-дълбоко този въпрос. Какво означава това за бойната способност на нашата армия. Ако се наложи, ние трябва за поддържаме солиден капацитет. Въпросът не е в предоставянето на оръжия, защото с повече, по-малко или без оръжия, отиваме към сходно развитие на нещата на фронта. Въпросът е за липсата на хора на бойното поле като количество, подготовка и мотивация. Няма как с охра, които се „ловят“ и насила се вкарват на фронта, да се постигат някакви успехи в тази грозна и кървава война. Крайно време е, даже то изтече, да се започнат преговори за край на войната и да се търсят условия за мир съгласно устава на ООН.“