Раненият в Скопие българин: Не сме от тези фенове, които ходят по мачове, за да създават проблеми

Слушай новината

29-годишният Драгомир Андонов беше ранен с нож в албанския квартал на Скопие преди мача на "Левски" и местния "Шкупи". Той беше ранен в черния дроб и в първите часове имаше опасност за живота му.

Драгомир вече е изписан от ВМА, където беше прехвърлен от болницата в Скопие. Той е добре и се възстановява. Той разказа детайли за нападението. Категоричен е, че провокация от тяхна страна не е имало. Както казва той „оказахме се на неподходящото място в неподходящото време”. Нападението става в един от кварталите, докато чакат на светофар. Последва масово нападение върху българите и колите ми. Драго първоначално не разбира, че е прободен.

Пред NOVA младият мъж споделя, че е добре. „Жив и здрав съм. Изписаха ме снощи. И вече влизам в нормалното  си ежедневие. Стъпвам си на краката. Взимаме си поуки, каквито можем, и продължаваме напред”, твърди той.

ВМА изписа наръгания в Скопие футболен фен

С голям ентусиазъм Драго и приятелите му тръгнали към Скопие, за да подкрепят любимия футболен отбор.  „Отидохме на шега. Близко разстояние, съседна страна, доста адреналин и преживяване си е да подкрепиш любимия клуб. Ние не сме от тези фенове, които ходят по мачове, за да създават проблеми -  хулигани, вандали, които развалят дневния ред, създават проблеми. Разграничаваме се от тях”, посочват той.

След границата ги чакали полицейски коли, които съпроводили всички фенове от България към стадиона. Някои изоставали, други се движели по-бързо. Оказало се, че са изпуснали останалите, и спрели на пътя. Полицейски патрул ги упътил да продължат напред.

„Имахме пуснат GPS. Той избира най-краткия път и почваме да влизаме в един квартал. Не знаем какъв е, няма табела. Виждаме, че в квартала има хора по улиците, мюсюлмани. Решаваме да продължим, не знаем къде се намираме, нямаше полицейска кола. Бавно се движим, всички сме облечени с синьо”, разказва Драгомир.

Димитър Ковачевски: Дали ще изградим европейска държава, интегрирана в голямото европейско семейство, или ще останем сами и изолирани, е само наше решение

Отрича категорично той или приятелите му да са провокирали по някакъв начин насилието срещу тях. Попадат в задръстване на светофар. „Абсолютно никакви провокации не сме правили. Трафикът става по-интензивен. Има светофар. Достигаме до кръстовище и хващаме  задръстване - колата ту тръгва, ту спира. Стоим мирни и спокойни и чакаме. Аз седя зад пасажерската седалка и с  периферното си зрение забелязвам момче на около 25-30 години да минава до колата. Виждам как се изравнява с прозореца и започва да ме дърпа. Шалът ми беше вътре и бръкна да го хване и започна да дърпа. Когато понечих да се отдръпна, ответната реакция беше юмрук в окото. Бях насинен и подут. Той продължи да дърпа, не се отказа. Реших да отворя вратата. Момчетата тръгнаха да слизат. Струпаха се и още хора  зад момчето, което дърпаше шала. Един от тях извади дървен прът, с който ме удари по главата. Започнаха да прииждат още хора. Имам три шева”, посочва Драгомир.

По думите му той и приятелите му опитали да се върнат в колата и да затворят вратите. Точно в този момент е бил и прободен. „В последствие разбрах, че тогава съм бил прободен. Едното момче е видял този, който ми дърпаше шала през прозореца, да замахва 3-4 пъти”, заявява Драго. И допълва: „Целта ми беше да се измъкна. Ситуацията се разви за по-малко от 2 минути. А хората продължаваха да прииждат, хвърляха се туби, бутилки, и в момента в който успях да се дръпна с прът удариха задния прозорец и го счупиха. Виждам и другата кола - по тях се хвърля какво ли не. Като по филмите беше, толкова бързо се развиха нещата. Страшен шок. Главата ми кърви, целия съм в кръв и от адреналина не разбирам, че съм прободен. Спряхме да видим какви са щетите и усещам, че цялата ми тениска е мокра. Когато поглеждам – цветът от син е станал кафяв. Видях че има много кръв, че имам прободна рана. Едното момче с нас е лекар. Оказа първа помощ. Тръгнаха да търсят полиция”.

Пред болницата Драго губи съзнание. Налага се кръвопреливане и тежка операция. „Безкрайни благодарности за това, което направиха. Превръзваха ме и непрекъснато следяха състояниет ми”, посочва младият мъж.

Последвайте канала на