България поиска от Сърбия информация за качеството на водите в река Драговищица

България поиска по дипломатически път от Република Сърбия информация за качеството на водите на река Драговищица на територията на Република Сърбия и за разрешените и осъществявани на тяхна територия добивни и производствени дейности, които биха могли да са източник на замърсяване на водите на реката. Нотата е изпратена чрез Министерство на външните работи в края на месец ноември.

Отделно през ноември 2018 г. Министерството на околната среда и водите изпрати писмо до Министерството на защитата на околната среда на Република Сърбия, с което се изисква предоставяне на информация и документация по чл. 3, ал. 5 от Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст за инвестиционно предложение за „Изграждане на пилотна инсталация за изпитване на флотационни процеси на извличане на мед, олово и цинк от полимерни руди“ на територията на село Караманица, община Босилеград, Република Сърбия. Причината за изпращането на ново писмо от МОСВ до сръбската страна е, че до този момент в МОСВ не е представена информация по реда на Конвенцията, въпреки че такава е изискана в официално писмо от 2016 г. Тогава страната ни получи нотификация от сръбската страна и заяви желание да участва в трансгранична процедура за Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за този обект по реда на Конвенцията.

Река Драговищица е включена в Програмата за регулярен мониторинг в Западнобеломорския район и ежемесечно от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) се пробонабират и анализират водите за съдържанието на кадмий, олово, никел, калций, магнезий и свободен цианид, а на три месеца – основни физико-химични показатели. Според мониторинга за 2017 г. и извършената оценка на състоянието на водите в реката не е установен натиск и въздействие, характерни при добив на полезни изкопаеми в оловно-цинкови мини. През 2018 г. резултатите от провеждания мониторинг показват единични отклонения по основни физико-химични показатели (рН, общ азот и общ фосфор). Няма превишения на максимално допустимите концентрации за наблюдаваните приоритетни вещества и специфични замърсители, включително метали. Провежданият мониторинг на повърхностни води на р. Драговищица в пункта р. Драговищица при границата не показва данни за замърсяване с метали, както би могло да се очаква от дейността на оловно-цинкова мина, като тази при с. Караманица. Освен рутинния мониторинг, по сигнали на граждани и НПО е извършвана и проверка на място, извънредно пробонабиране и анализ, при които не е установено отклонение от нормите.

Процедурата по извършването на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), за изпълнение на проекти с трансгранично въздействие, е регламентирана в Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията за ОВОС). В изпълнение на чл.3 от Конвенцията, страната на произход има задължение да уведоми всяка страна, която според нея може да бъде засегната, за дадено инвестиционно предложение, от реализацията на което се очаква възникването на трансгранично въздействие. Засегнатата страна може да заяви желание да участва или да не участва в трансграничната процедура по ОВОС. Тогава страната на произход следва да й предостави информацията и документацията, както е посочено в чл.3, ал.5 от Конвенцията за ОВОС. Пилотните/експерименталните проекти, които се осъществяват с цел развитие и изпитване на нови методи или продукти се ползват с изключение по Конвенцията за ОВОС за не повече от две години. След изтичане на двугодишния период, възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за намерението си да продължи да експлоатира съоръженията, за провеждане на процедура по ОВОС. В случая  за мината при с. Караманица няма данни дали е извършвана оценка за въздействието на околната среда и водите, нито за постъпвала нотификация по чл.3 от Конвенцията за ОВОС.

Последвайте канала на