КОВИД, война и глад носят широк спектър от рискове за Европа

  • 25 май 2022 13:53

  • 495
  • 1
КОВИД, война и глад носят широк спектър от рискове за Европа
© GettyImiges
Слушай новината Слушай новината

Пандемията, войната в Украйна и очертаващата се продоволствена криза означават за Европа трайни заплахи от напрежение и политически трусове, отслабване на промишлеността, миграционна вълна – толкова много предизвикателства и за нейните лидери.

Предлагаме неизчерпателен списък на рисковите фактори.

Политическата цена на инфлацията

Силната инфлация, върховите цени на горивата, продължаващото поскъпване на храната подлагат на натиск населението на европейските страни.

Колкото до изхранването например, „най-лошото предстои“, прогнозира в публикуван вчера анализ кредитният застраховател „Алианц трейд“. Очаква се бюджетът за храна в Европейския съюз да нарасне средно с 243 евро на човек годишно. 

„В средносрочна перспектива кризата с издръжката на живота засилва натиска върху правителствата да ограничат нейния ефект“, посочва Лорънс Алън, директор за рискови страни от Европа в „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“.

Редица обеднели народи в Европа може да се насочат към радикални политически решения, особено ако правителствата въведат политики за строга икономия, за да тръгнат отново нагоре бюджетните им траектории, страдащи от години от КОВИД и войната.

Алън припомня, че мерките за икономия след кризата от 2008 г. „ускориха експанзията на т. нар. антисистемни партии като „Сириза“ (Гърция), „Пет звезди“ и „Лига“ (Италия), „Подемос“ (Испания), които създадоха трудности на традиционните партии“.

ЕК предлага нарушението на санкциите на ЕС да бъде обявено за европейско престъпление

Това проличава добре и във Франция, „където трите големи политически сили вече са центърът, крайната левица и крайната десница“, а последните две се фокусират върху проблема с покупателната способност, отбелязва Агат Дьомаре, директорка по прогнозите в изследователския център на „Икономист“ - „Икономист интелиджънс юнит“.

Индустрия под заплаха

„Европейската икономика е в по-голяма степен обременена от санкциите, отколкото американската“, смята Елвир Фабри, старша изследователка в Института „Жак Делор“, анализираща ЕС в контекста на глобализацията.

„Западните санкции срещу Русия натежават основно върху Европейския съюз, работят в полза на Китай и не костват нищо на САЩ“, обобщава дипломатът Жан дьо Глиниасти в майския брой на изданието „Ревю дефанс насионал“.

„Вземете например германската автомобилна индустрия. Те наистина са в сложно положение, имаха недостиг на полупроводници (заради КОВИД, бел. АФП), после се вдигнаха разходите им, по-специално за метали – поради войната в Украйна, а отгоре на това имат и силна експозиция на руския пазар“, дава пример Агат Демаре.

Във въздухоплаването „Еърбъс“ купува половината необходим титан от руския доставчик „ВСМПО-АВИСМА“ (който продължава доставките), но търси и други възможности за снабдяване. „Боинг“ пък купува в Русия само една трета от своя титан и на 7 март обяви, че е спрял покупките от „ВСМПО“.

В краткосрочен план „са възможни опасения, че Си Цзинпин ще задълбае върху своята стратегия за „нулев КОВИД“, внасяща смут в потоците на световната търговия“, смята Елвир Фабри.

А в по-дългосрочен план войната „се отразява върху разпадането на структурните връзки между САЩ и Китай“, изтъква тя.

В този разцепващ се свят „Европа е джудже, застанало между Китай, от една страна, и САЩ – от друга“, отсича Агат Дьомаре.

Континентът ще трябва да инвестира твърде големи средства, за да излезе без загуби от играта в опит да запази някакъв вид автономия.

А средствата ще бъдат още по-ограничени, като се има предвид, че полето за финансови маневри в сектора може да се свие с оглед натиска за вдигане на заплатите за париране на инфлацията.

Миграционна криза?

„В близките месеци ударната вълна от украинската криза ще бъде усетена в Африка“ - в изхранването, предсказва Жан-Марк Баланси, френски анализатор на геополитиката, водещ блога „Несигурни хоризонти“.

Продоволствената криза „предизвиква е огромна загриженост у европейците, тъй като може да доведе до разселване на големи маси хора“, отбелязва Елвир Фабри.

Още повече че Европа вече трябва да се справя с притока на украински бежанци, пропъдени от войната.

В случай на масиран приток от мигранти „ще има предвидими разногласия“ между европейски страни, както през 2015 г. по повод бежанците от Сирия, предупреждава Агат Дьомаре.

При това „темата ще бъде превърната от някои движения в политически инструмент“, с неясни последици, разсъждава Лорънс Алън. „Както в Испания, където виждаме една много крехка коалиция“ на власт, а през 2023 г. предстоят и общи избори, додава той.

В крайна сметка „в контекста на силна инфлация тези спазми може да структурират европейския политически пейзаж“, предупреждава Елвир Фабри.

Разцепление?

Така че европейците може да стигнат до разделение по въпроса за миграцията, но върху тях действат вече и други разцепващи ги фактори, които засягат по-специално позициите им спрямо Русия.

„Въпреки говоренето за европейското единство, съществуват пукнатини, проличава, че всъщност има проблем със зависимостта от руския газ и петрол“ на някои страни, смята Жан-Марк Баланси.

Някои източни държави например „решително поставят под съмнение водещата позиция на Франция и Германия, която ще се запази дълго след войната и има риск трайно да разцепи ЕС“, казва той.

Калина Христова
495 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар
СПРЕТЕ!

2022.05.25 | 17:35

1
Само ядрена война може да бъде гарантирана, че ще дерайлира големия потенциал на бъдещето. И точно това е посоката, в която англо-американската/натовската организация движи света чрез безкрайни атаки срещу Русия и Китай, включително изявлението миналата седмица от Швеция и Финландия, че те също ще се стремят да се присъединят към НАТО. Твърде късно ли е Обединеното кралство/САЩ/НАТО да махнат пръста си от спусъка, да извадят главата си от задника и да си сътрудничат разумно с Русия, Китай, Индия и други велики нации, за да прогонят бедността от земното кълбо в ренесанса на инфраструктурата и научното развитие и да затворим завинаги вратата на геополитиката?

Добави коментар

Водещи новини