Премиерът на Китай обеща нови 13 милиона работни места

"Все още се надяваме, че двете страни ще се уважават взаимно, ще съжителстват мирно и ще си сътрудничат за печеливши резултати", заяви Ли.

"Китай има за цел да създаде 11 милиона - или за предпочитане 13 милиона - градски работни места през 2022 г.", заяви Ли Къцян на национално телевизионна пресконференция след закриването на годишната среща на церемониалния законодателен орган на Китай.

Китайското правителство се надява да създаде 13 милиона нови работни места тази година, за да помогне в борбата с болезнения икономически спад, информира Асошиейтед прес. Правителството е изправено пред "много трудности и предизвикателства", заяви лидер номер 2 на страната Ли Къцян.

Втората по сила икономика в света е създала 12,7 милиона работни места през миналата година.

Икономически експерти твърдят, че управляващата комунистическа партия няма да постигне целта си от 5,5% годишен икономически растеж, който е най-ниския от 90-те години на миналия век.

Ли Къцян изрази надежда за по-добри отношения с Вашингтон, но обяви, че няма отстъпки в тарифната война заради технологичните амбиции на Пекин.

Ли Къцян обяви, че ще се оттегли от политиката през следващата година, след изтичане на втория му мандат като премиер.

Но усилията за контрол на дълга в огромната индустрия за недвижими имоти предизвикаха спад миналата година в продажбите на жилища и строителството, което поддържа милиони работни места, повишавайки перспективата за политически опасен скок на безработицата.

Премиерът изрази увереност, че официалните икономически цели могат да бъдат постигнати, но предупреди, че Китай също се бори с дълга, глобалното затопляне и пропастта между своя елит и бедното мнозинство.

Работната сила в Китай се смалява. Тя е намаляла с 5% от 2011 година насам.

Ситуацията пред която се изправяме е сложна и пред нас има много трудности и предизвикателства за преодоляване, добави премиерът.

Това би бил рязък спад спрямо миналогодишното увеличение от 8,1% в момент, когато Китай е под самоналожен натиск от репресиите на дълга, за които Пекин се опасява, че е опасно висок, както и от коронавируса, слабото глобално търсене на износ и високите енергийни разходи като петрола цените се покачват по време на войната в Украйна.