Световни лидери призоваха за по-енергични действия за климата

Световните лидери призоваха за повече действия и включване на всички страни в глобалния стремеж към по-чиста и по-зелена планета на климатична среща на върха, организирана виртуално от Южна Корея, съобщава БНР.

Изменението на климата е основна заплаха за глобалния растеж, като опасностите варират от спад в добивите, екстремни метеорологични условия, които опустошават туристическите икономики, огнища на болести и други катастрофи, които биха влошили производителността.

Южна Корея, която наскоро обяви плановете си за намаляване на финансирането на международни въглищни проекти, настоява за по-голяма роля в глобалната инициатива за екологизиране.

„Южна Корея ще играе отговорна роля като свързваща нация между развиващите се и напредналите държави“, каза президентът Мун Дже Ин, когато откри срещата на върха „Партньорство за зелен растеж и глобалните цели до 2030 г.“ или „P4G“ през 2021 г.

Двудневната среща на върха е втората по рода си след учредителната среща, проведена в Копенхаген през 2018 г., и е фокусирана върху публично-частните партньорства, особено в развиващите се страни.

През последните месеци напредналите държави си поставиха амбициозни цели за намаляване на емисиите, както и планове в крайна сметка да станат неутрални на въглеродни емисии до 2050 г. Германският канцлер Ангела МеркелАнгела Меркел - германски политик, канцлер на ФРГ. Родена на 17 юли 1954 г. в Хамбург. Семейството се призова страните да премахнат зависимостта си от изкопаеми горива, предупреждавайки, че изменението на климата заплашва живота на хората и икономиката, така, както пандемията от Covid-19. По-рано този месец Германия затегна целите си за намаляване на емисиите на CO2 - включително намаляване на емисиите с 65% до 2030 г., след като знаково решение на върховния съд на страната обяви водещия закон за защита на климата за "недостатъчен".

Британският премиер Борис ДжонсънБорис Джонсън е британски политик - роден на 19 юни 1964 г. в Ню Йорк. Прадядо му по бащина линия е заяви, че страните трябва да започнат да изпълняват своите зелени обещания.

"Това е чудесно начало, но нека все още не се потупваме по гърба, защото нашата планета и хората ни се нуждаят от повече. Нуждаем се от правителства, които не просто дават обещания относно климата и природата, но съчетават тези думи с дела“, каза той.

Критичната точка в глобалното затопляне може да бъде достигната временно още през следващите пет години

Много от най-големите емитенти досега не са спазили ангажиментите си и страните дори не са се споразумели за единен правилник, уреждащ как на практика работи Парижкото споразумение. ООН казва, че емисиите трябва да спадат с близо 8% годишно, за да запазят 1,5 C в действие - еквивалентно на спестените емисии по време на пандемията всяка година до 2030 година. Световните лидери също така подчертаха колко е важно да се гарантира, че по-бедните страни няма да бъдат пропуснати в глобалната инициатива за екологизиране.

Африканските държави не трябва да бъдат "затворени" във фосилни горива и да могат да напредват с останалия свят, заяви френският президент Еманюел МакронЕманюел Макрон е роден на 21 декември 1977 г. в град Амиен. Той е най-младият президент на, призовавайки за начини за привличане на мащабни инвестиции във възобновяема енергия.

"Не е глобално партньорство, ако някои се борят да оцелеят", добави генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. "Борбата с климатичните промени ще помогне да се защитят най-уязвимите хора от следващата криза, като същевременно се запази възстановяването от пандемията", каза той.

Световната банка изчислява, че между 32 и 132 милиона души могат допълнително да изпаднат в крайна бедност до 2030 г. поради ефектите от изменението на климата.

Последвайте канала на