Изменението на климата промени света през 2024 година

Изменението на климата промени света през 2024 година, а прогнозите за бъдещето са тревожни, съобщава фондация Томсън Ройтерс.

Непоносима жега. Опустошителни бури. Неизбежни наводнения. Тази година милиарди хора по света се сблъскаха с климатични условия, които чупят рекорд след рекорд: регистрирани бяха все по-високи стойности за горещини, наводнения, бури, пожари и суша. 

С наближаването на края на годината изводът става едновременно очевиден и мрачен: според европейските климатолози 2024 г. е била най-горещата година, откакто се води статистика. Но тази съмнителна чест може да не й се падне за дълго.

„Това е животът днес и той няма да става по-лесен. Ще става само по-трудно. Ето какво означава изменението на климата“, казва Андрю Пършинг, главен програмен директор в „Клаймът Сентръл“, американска група с нестопанска цел за защита на климата.

Американската агенция за климата забелязва "драматични промени" в Арктика

„Тъй като продължаваме да замърсяваме атмосферата, година след година ще получаваме все по-топли и по-топли океани, все по-топла и по-топла суша, все по-големи и по-силни бури“, прогнозира той.

Други използват още по-смел език. „Намираме се на ръба на необратима климатична катастрофа“, се казва в доклада „Състоянието на климата през 2024 г.“. Ето как изглежда положението през през тази година, какво ни очаква през 2025 г. и защо все още има причини за надежда.

SOS

Това е първата година, в която планетата е била с повече от 1,5 градуса по Целзий по-гореща, отколкото през прединдустриалния период 1850-1900 г. - времето, когато хората не са изгаряли масово изкопаеми горива, според Службата за климатични промени „Коперник“ на Европейския съюз.

Самият брой дни на екстремните горещини, преживени от милиарди хора - от пустинния град Финикс, Аризона, до пустинния град Фалоди в индийския Раджастан - е стряскащ.

Неделя, 21 юли, беше най-горещият ден в историята. До понеделник, 22 юли. Денят след това беше малко по-хладен.

Според „Клаймът Сентръл“ тези последователни рекорди са регистрирани през най-горещия сезон на Земята - от юни до август. Тези три месеца изложиха милиарди хора на екстремни горещини, проливни дъждове, смъртоносни наводнения, бури и горски пожари.

Фридерике Ото от „Уърлд Уедър Атрибюшън“, международен екип, който изследва ролята на климатичните промени за екстремните метеорологични условия, заяви, че горещите вълни са „променящи играта явления“.

Светът не е наваксал изоставането си: много смъртни случаи не се регистрират, а в някои африкански страни липсва официално определение за гореща вълна, което означава, че плановете за действие при горещини не се прилагат, каза тя.

„Има нужда от огромна информираност, за да се адаптираме дори към днешните екстремни горещини, но, разбира се, ще станем свидетели и на по-лоши“, каза Ото пред фондация „Томсън Ройтерс“.

В периода 16-24 юни над 60% от населението на света пострада от екстремни горещини, предизвикани от изменението на климата. В това число 619 млн. души в Индия, където повече от 40 000 души получиха топлинен удар, а над 100 души починаха през лятото.

Изминаващата година е напът да стане най-горещата в историята

Птици падаха от небето, когато температурите наближаваха 50 по Целзий. Милиони хора бяха засегнати - от Китай до Нигерия, от Бангладеш до Бразилия, от Етиопия до Египет, също и американци и европейци.

Според „Клаймт Сентръл“ един от всеки четирима в света е усетил ефекта от изключителните горещини от юни до август - високи стойности, които са станали поне три пъти по-вероятни поради изменението на климата.

През тези месеци в 180 града в Северното полукълбо е имало поне една опасна екстремна гореща вълна - явление, което става 21 пъти по-вероятно в резултат на човешката дейност, твърди „Клаймът Сентръл“.

Твърде горещо за работа

„Броят на дните, в които започвате да преминавате физиологичните граници на човешкото оцеляване, се увеличава“, каза Пършинг, като посочи Пакистан и Персийския залив като два района, които се доближиха до критичната точка тази година.

Стотици хора загинаха по време на поклонението хадж в Мека, когато в Саудитска Арабия температурата надхвърли 50 градуса по Целзий. В Средния запад и Североизтока на САЩ американците буквално се изпържиха под топлинен купол, когато високо атмосферно налягане задържа горещ въздух над тези територии.

От Обсерваторията на Земята на НАСА поясниха, че екстремните горещини често се изострят от горещите нощи, липсата на зелени площи или климатици, както и от излишъка на бетон, който абсорбира топлината.

Горещините и сушата подхраниха горските пожари през тази година, като пламъците обхванаха Средиземноморието, Съединените щати и Латинска Америка. Пожари горяха от сибирската Арктика до бразилските влажни зони Пантанал.

Най-уязвимите

„Новото нормално състояние“ засяга най-силно уязвимите. „Хората, които умират от жега, не са милионерите и милиардерите“, казва Пършинг и допълва: „Ако сте сравнително заможен човек, можете да си позволите климатик, имате превозно средство, което може да ви закара там, където трябва да отидете, като имате начини да се охлаждате. Ако нямате достъп до тези неща или не можете да ги ползвате поради прекъсване на електрозахранването или друга причина, това създава допълнителна уязвимост.“

В Африка близо 93% от работната сила е изправена пред екстремни горещини. На Арабския полуостров това са повече от 83% от работниците. Работниците от Европа и Централна Азия може да се окажат следващите на опашката.

Според Ото отговорът на този бързо разпространяващ се риск се крие в съпричастността, като се поставят бедните и уязвимите - „огромното мнозинство от световното население“ - в центъра на действията в областта на климата.

„В Бангладеш, когато поставите оцеляването на най-бедните в центъра на действията, всъщност имате общество, което е наистина добре подготвено да се справи с тропическите циклони“, каза тя. „Хората там знаят какво да правят, има тренировки и практики“, казва Ото.

Врящи морета

Температурите на океана също достигнаха тревожни нива през 2024 г., което ще доведе до хаос на сушата и морето.

Ураганът „Милтън“ дойде едва две седмици след урагана „Хелийн“, като необичайно топлите води в Мексиканския залив ускориха бурите близнаци, които връхлетяха югоизточната част на САЩ.

„На някои места в Мексиканския залив появата на високи температури стана 400 пъти по-вероятна заради изменението на климата“, каза Пършинг.

„Клаймът Сентръл“ откри подобна връзка между октомврийските наводнения в Испания и необичайно топлите води в тропическия Атлантически океан.

Според „Клаймът Сентръл“ предизвиканите от човека климатични промени са направили пявата на тези повишени температури на морската повърхност до 300 пъти по-вероятна.

Нуждаем се от тренировки

Ото обясни, че тазгодишните екстремни явления, особено наводненията в Европа, илюстрират „провал на въображението“ и отказ от адаптация.

„Ние не се нуждаем само от прогнозата за времето или от предупрежденията. Нуждаем се от тренировки. Трябва да практикуваме оцеляване навсякъде, където могат да се случат тежки наводнения, а те могат да се случат навсякъде“, каза тя.

Инфраструктурата също се проваля. „Начинът, по който сме канализирали реките и сме запечатали всички повърхности ... ще означава катастрофални щети при всяко наводнение ... Винаги има нагласата, че е скъпо нещо да се поправи сега, но разбира се, това ще спести много пари и средства по-късно“, каза тя.

За Пършинг адаптацията е „упражнение по въображение, защото не сме виждали такива събития преди ... Това е предизвикателството на изменението на климата: година след година ще се сблъскваме с условия, които никога не сме изпитвали.“

И така, какво следва?

Никой не очаква бърз край на екстремните метеорологични условия, но Ото се надява, че хората могат да предприемат мерки срещу замърсяването на околната среда.

„Това е причина за оптимизъм - придържането към изкопаемите горива увеличава неравенството и унищожава поминъка, но този тип гориво все по-малко има смисъл за националните икономики“, казва Ото. В друга оптимистична бележка тя споменава, че по-добрата подготовка в Европа е означавала по-малко жертви при тазгодишните наводнения, отколкото преди.

Но температурата на океана остава ключов проблем за 2025 г.

Световният океан се превръща в токсично блато

„Количеството топлина, съхранявано в океана, наистина привлича вниманието ми, защото не сме съвсем сигурни дали в климатичната система не се случва нещо коренно различно“, каза Пършинг.

Друг риск произтича от човешката безотговорност. „Хората имат свойството да свикват с условията и да проявяват незаинтересованост и безотговорност“, казва Пършинг и допълва, че незаинтересоваността води до парализа.

„Тази година беше най-горещата, миналата беше най-горещата - вероятно следващата година отново ще бъде най-горещата и не бива да свикваме с това положение“, обобщава Ото.

Последвайте канала на