Чака на врага да му свършат патроните преди на него да му свършат войничетата за еднократна употреба

  • 07 март 2024 18:34

  • 2735
  • 0
Чака на врага да му свършат патроните преди на него да му свършат войничетата за еднократна употреба
© Getty Images/Novini.bg

Да не изброяваме пак „постиженията“ му. Ако не беше войната му, както вече сме говорили, дори МОЧА нямаше да падне. Но той успя да мотивира много промени по света. И у нас. 

… НАТО стана и по-задружно. Започнаха повече, по-чести, по-масови и по-професионални тренировки. Партньорски. 

Ето днес са в Норвегия (ех тази Норвегия, ех тези при Торбалани, дето крадат деца с конски вагони; сега и с натовски униформи ще започнат да им се присънват на копейките). 

НАТО увеличи и бюджета си. Всички страни-членки увеличиха бюджетите си за отбрана. 

Днес Швеция става 32-ия член на НАТО

С приемането си в НАТО Швеция слага край на продължилия два века неутралитет

...

Подсили и украинската армия. Тя никога не е била така добре и модерно въоръжена, нито така добре обучена. 

Намали популацията на русия. Няма кампания, няма заповед или каквото и да било, което да накара рускините да народят толкова много нови войници за еднократна употреба, колкото путин собственоръчно прати в месомелачката. И се приготвя още да прати.

Колкото и да „призовава“ да му раждат нови войничета за еднократна употреба, то и биологията все пак има отношение към нещата, не става хоп! и готово; а тия войници преди да стигнат войнишката възраст, трябва да ги отгледат, да ги хранят, да ги обличат, за да не пукнат от болест преди това. 

А за тия неща русинът вече няма пари. На голи обещания, колкото и да кълве и да вярва, като оклюма от глад, все тая… кому са нужни недохранени и болни за фронта? А иначе – че се готви за дълга война (в главата му – вечна, той друго не знае), то е ясно. Но не си дава сметка дали ще го може. И дали ще го бъде (него лично, че не е първа младост). 

Тия неща започнаха да се усещат. И сигнал за това са хилядите, отишли на поклонението на Навални – въпреки страха и терора, и заплахите за арести и саморазправа. Това говори много… 

След санкциите, които си самопредизвика, на путлер се наложи да се погрижи за придворните си олигарси. Разбира се, онези, които оцеляха след другото „погрижване“ – сещате се, внезапната мания да правят опити за летене. 

И така, като в негативно копие на приказка – там Робин Худ взима от бедните и дава на богатите. Та, колкото и да са с промити мозъци и навикнали на бой и нямане, биологията си е биология – трудно се прави супервойници от група гладни гащници. И пак опира до старата руска „военна стратегия“ – да праща пушечно месо, чакайки на врага да му свършат патроните преди на „военачалника“ да му свършат войничетата за жертване. 

Разбира се, рано е да се прави заключението, че обратът е в полза на която и да е от страните, защото – както се оказа – Западът не е лишен от присъствието на мухльовци в редиците на „политиците“ и „военачалниците“ си; и демонстрира незавидно тъпоумие по отношение на вярата си, че путин е човешко същество, което има човешки мисли и разполага със способността все някога „да му дойде акълът в главата“. Това няма да се случи, както и изглежда, че няма да се случи на някои западни „лидери“ да им поникнат изведнъж вторични мъжки полови белези. 

Докато седят и чакат „да не зèме да стане нещо по-лошо“, те не осъзнават, че му печелят време, в което си поправя досега скапаното въоръжение, съсипано от кражбите и корупцията. Че дори и ядрените си сили преподготвя. Където е имало нужда от ремонт, е направен, където е имало нужда от доставки, са направени, където е трябвало да се „стегне“, е „стегнато“.

Преди две години самият путин се изненада от немощта на въоръжените си сили, за които генералите му само го бяха лъгали колко са велики, а им падаха гумите на БТР-ите, защото въпросните генерали бяха строили вили в Италия с „отклонените“ средства за модернизиране и поддръжка. Сега… положението вече е друго и влакът е изтърван. Когато беше моментът да бъде разгромен, си питаха ушите и чакаха – да видят какво ще стане. Е, „стана“. 

Както и след Втората световна – не послушали Чърчил – да се мобилизират за една последна офанзива – срещу бившия другар на хитлер… сталин. Можеха да решат проблемите на света за поне половин хилядолетие напред, но те решили да не го правят. Корея, Виетнам, Куба, Китай, близкоизточните терористи – всичко това нямаше да е цирей на за**ика на историята, а днес светът щеше да е друг, без мракобесието и фронтовете на „влияние“ на недоправените мозъци в кремъл. И без да се чудим какво ни чака занапред. И без популистките идиоти, хранещи се от ръката на кремъл – като американския Тръмти Дъмпти например или бразилския Болсонаро; или като унгарския суров колбас Орбан. Светът нямаше да отделя толкова средства, време и внимание на войната, а щеше да има ресурс за още по-бързо развитие на цивилизацията. Но средновековните блатни мозъци още са зад кормилото в кремъл. По-точно зад камъка… кормило е прекалено модерно за тях. И оттам хранят метастазите си, които изброих три изречения по-нагоре. 

Кой да предположи, че с нарастването на силата на самите оръжия, ще се стигне до такава атрофия на мозъците зад тях…?

От едната страна имаме западни „лидери“, които отказват да дадат на Украйна, каквото ѝ е нужно, за да се спаси и да спаси и останалия свят, западни „лидери“, които приличат на второкласници, подкачащи от крак на крак, защото много им се ходи до тоалетната, но ги е срам да попитат може ли. Западни „лидери“, които се „пазят“ и гледат как избиват жени и деца и романтично говорят за „дипломация“ и се обвиняват един друг в прекомерно много нагнетяване на напрежението. 

От другата страна имаме „сила“, която си мечтае да е междупланетарна, но засега се задоволява предимно с успехи в унищожаването на собствените си войници и техника, в пропаганда за плоскоземци и демонстриране на чутовен „ръст“ у „лидера“ си, поставяйки му (освен обувките на платформи) „платформи“ от нескопосани лъжи, върху които егото му да стъпва. А неговото най-голямо постижение, изглежда, е способността му сам да си вярва на собствената пропаганда. Но всичко това – всяка една от изброените точки – е възможно да се промени със скоростта на мигането на око. И с това да промени хода на историята. Само една от двете страни да вземе да поумнее за около 24 часа и ходът на войната и ходът на човешката история могат да се променят. 

_____________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на

Александър Томов
2735 0

Водещи новини