Климатичните промени: Какви са икономическите рискове?

  • 26 октомври 2021 14:08

  • 307
  • 0
Климатичните промени: Какви са икономическите рискове?
© Getty images (архив)

Преговорите за климата КОП26 в Глазгоу, които започват в неделя, може би са най-добрата възможност на света да ограничи глобалното затопляне до предела от 1,5-2 градуса по Целзий, определен в Парижкото споразумение от 2015 г.

Залозите за планетата са огромни - сред тях е въздействието върху икономическото препитание по целия свят и бъдещата стабилност на глобалната финансова система, коментира Ройтерс, цитирана от БТА.

Следват 10 свързани с климатичните промени въпроса, на които се опитват да отговорят тези, които разработват икономическите политики:

1) КОЛКО СТРУВАТ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ?

От наводненията и пожарите до конфликтите и миграцията - икономическите модели се мъчат да се справят с множеството възможни последици от глобалното затопляне. Според приблизителната оценка на Международния валутен фонд (МВФ) неограниченото затопляне би намалило със 7 процента световното производство до 2100 г. Групата "Мрежа за екологизиране на финансовата система" (МЕФС), включваща централни банки по света, прогнозира дори по-голям спад - 13 процента. Според проучвана на Ройтерс, в което са анкетирани икономисти, средното ниво на прогнозираното понижение на производството при такъв сценарий е 18 процента.

2) КЪДЕ ЩЕ БЪДЕ УСЕТЕНО НАЙ-СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО?

Очевидно в развиващия се свят. Голяма част от бедното население на света живее в тропическите области или в райони на ниска надморска височина - те вече понасят неблагоприятни последици от климатичните промени като суша или покачване на морското равнище. Освен това страните в тези региони рядко имат необходимите ресурси, за да смекчат ефекта от подобни вреди. Докладът на МЕФС прогнозира общо намаляване на производството над 15 процента в голяма част от Азия и Африка, а в страните в региона Сахел - до 20 процента.

3) КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ПРЕПИТАНИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ ХОРА?

До 2030 г. климатичните промени ще доведат до крайна бедност още 132 милиона души - такова заключение направи Световната банка в документ миналата година. Сред отчетените фактори са загуба на доходи от селскостопанска дейност, по-ниска производителност на труда на открито, повишение на цените на хранителните продукти, увеличаване на болестите и икономически загуби от крайни метеорологични събития.

4) КОЛКО ЩЕ СТРУВА СПРАВЯНЕТО С ТОВА?

Поддръжниците на бързи действия казват, че колкото по-скоро се започне, толкова по-добре. Широко използваният модел за макроикономическо прогнозиране НИГЕМ дори предполага, че ако бъдат предприети бързи действия, би могло да има леко нетно увеличение на производството благодарение на големите инвестиции, необходими за зелена инфраструктура. Този модел предупреждава, че може да се стигне до намаляване на производството с 3 процента, ако се пристъпи към преход в последния момент.

5) КОЙ Е ГУБЕЩ В СВЯТ С НУЛЕВО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРОИЗВЕЖДАНИТЕ И ПРЕМАХВАНИТЕ ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ?

Най-вече тези, които разчитат на изкопаеми горива. Изследователският център "Карбон тракер" изчисли в доклад през септември, че над 1 трилион долара обичайни инвестиции на петролния и газовия сектор не биха били вече приложими в един наистина нисковъглероден свят. Освен това МВФ призовава за спиране на всички субсидии за изкопаеми горива, които по негови оценки възлизат на 5 трилиона долара годишно, ако в тях са включени пониженията на плащанията за снабдяване, екологични и здравни разходи.

6) КОЛКО БИ ТРЯБВАЛО НАИСТИНА ДА СТРУВА ВЪГЛЕРОДЪТ?

Данъчните и разрешителните схеми, които се опитват да включат в цената стойността на вредите, причинени от емисиите, създават стимули за преминаване към зелено поведение. Но досега само една пета от въглеродните емисии по света се покриват от подобни програми, налагащи средна цена за въглерода от едва 3 долара за тон. Това е много под нивото от 75 долара за тон, което според МВФ е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне доста под 2 градуса по Целзий. Проучването на Ройтерс с анкетирани икономисти препоръчва цена от 100 долара за тон.

7) ТОВА НЕ БИ ЛИ ДОВЕЛО ДО ИНФЛАЦИЯ?

Всеки фактор, който оказва влияние върху цената за замърсяване с изкопаеми горива, вероятно ще доведе до повишение на цените в някои сектори - например въздушния транспорт. Това на свой ред може да доведе до състояние, което централните банки определят като инфлация - широкообхватно и трайно повишение на цените в цялата икономика. Историята обаче показва, че това не се случва непременно: въглеродните данъци, въведени в Канада и Европа, понижиха като цяло цените, защото намалиха доходите на домакинствата, а оттам и потребителското търсене, показа скорошно проучване. Също така е вярно, че бездействието може да доведе до инфлация: Европейската централна банка предупреди в документ миналата година за повишение на цените на хранителните продукти и други стоки в резултат на крайни метеорологични събития и недостиг на земя, предизвикани от опустиняване и покачване на морското равнище.

8) НАИСТИНА ЛИ ЗЕЛЕНИТЕ ПРЕДИМСТВА ОТДЕЛЯТ ЕМИСИИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ?

Истински устойчивият растеж предполага, че икономическата дейност може да нараства колкото е необходимо, без да добавя още повече емисии. Това е свещеният граал на "абсолютното отделяне". Но досега всяко отделяне е било или до голяма степен относително - в смисъл, че просто се постига по-високо ниво на икономически растеж, отколкото увеличение на емисиите, или се е постигало чрез преместване на замърсяващо производство от територията на една държава в друга. Затова засега глобалните емисии продължават да се повишават.

9) КОЙ ПОНАСЯ НАЙ-ГОЛЯМОТО БРЕМЕ ОТ ПРЕХОДА?


Идеята за "Просто преход" е подкрепяна от организации като Европейския съюз, за да се признае, че преходът към нулево съотношение между произвежданите и премахваните емисии би трябвало да се осъществи по справедлив начин - например като се гарантира, че положението на групите с ниски доходи няма да се влоши. В световен план богатите страни, които от началото на своите индустриални революции са произвели голямата част от емисиите, обещават да помогнат на развиващите се страни да извършат прехода, като им предоставят 100 милиарда долара годишно - обещание, което досега не е изпълнено.

10) МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА ПРЕДИЗВИКА ФИНАНСОВА КРИЗА?

Необходимо е световната финансова система да бъде предпазена както от физическите рискове от самите климатични промени, така и от катаклизмите, които вероятно ще станат при преход към нулево съотношение между произвежданите и премахваните емисии. Централните банки и националните хазни призовават банките и други финансови играчи да разкрият наистина доколко активите им са изложени на подобни рискове. ЕЦБ и други регулатори дават да се разбере, че има да се извърви дълъг път в това отношение.

Европейските граждани се вълнуват най-много от климатичните промени и европейската демокрация

 

Валери Зайцев
307 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини