Кои от "червените линии" на Кемал Ататюрк днес Турция прекосява?

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма по темата: Възможно ли е след Истанбулската, президентът на Турция Ердоган да оттегли и конвенцията от Монтрьо?

Всъщност това направи председателят на турския парламент Мустафа Шентоп. Точният израз на този високопоставен турски политически представител е: „Ако президентът Ердоган се оттегли от Истанбулската конвенция, то това може да направи с президентски указ и от конвенцията от Монтрьо, както и от всеки друг международен договор.“
Местни експерти отбелязват, че това изявление е 

поредното прекосяване на „червените линии“, формулирани от Кемал Ататюрк. 

Подобно твърдение е базирано на техния извод, че конвенцията от Монтрьо е продължение на Лозанския договор, подписан през 1923 г. Последният урежда границите на Турция, които са актуални и до днес. Експерти са на мнение, че договорът от Монтрьо е част от настоящата турска система за национална сигурност.
Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., е международно споразумение, което регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи, давайки пълен контрол на Турция.

Тя гарантира свободното преминаване на граждански кораби в мирно време. Ограничава преминаването на военни кораби, които не са от черноморските държави. Към тях има изисквания за тонаж и срокът им за пребиваване да е не повече от 21 дни. След приемането ѝ разпоредбите на конвенцията са предмет на спорове, предимно по преминаването на военни съдове от държави от бившия Варшавски договор /Съветския съюз, България и Румъния/. Страни по конвенцията са Австралия, България, Гърция, Великобритания, Румъния, СССР, Турция, Франция, Югославия и Япония. Тя продължава да е в сила, с някои поправки, към 2018 г..Подобно изявление предизвика 

остра дискусия дали Ердоган има подобни правомощия. 

Две хипотези се налагат като причини за разсъждения на турските власти в тази посока. На първо място са вътрешно политическите. Става въпрос за одобряването на проекта за прокоповането на канал, паралелен на Босфора, след дългата съпротива на опозицията и лично на кмета на Истанбул. На второ място, това може и да е и намигване към САЩ, които не са страна по договора. Последните не гледат с добро око на този международен договор. Според анализатори те отдавна искат да го пратят в историята или поне да го направят по-гъвкав, в светлината на обтегнатите американо-руски отношения. Във всички случаи, 

ако Турция се оттегли от конвенцията от Монтрьо, 

това ще означава нов външнополитически поглед на Анкара към съседите и към света.
Не е ясно какво ще е развитието по тази тема, но всички наблюдатели са категорични, че председателят на турския парламент не е случаен човек. Отбелязва се, че всъщност дискусията е тръгнала от въпрос на Ердоган към самия Шентоп. Турският държавен глава го е попитал дали той може да се откаже от конвенцията от Монтрьо, след като се е оттеглил от Истанбулската конвенция, независимо от факта, че Турция е първата страна, подписала този международен договор.