Медия: Опозицията в Беларус има план за действие

Беларуската опозиция има разработен план за действия, който ще приложи, ако държавният глава Александър Лукашенко не излезе в оставка до 26 октомври, когато изтича срокът на народния ултиматум, обявен от бившата му съперничка в президентската надпревара Светлана Тихановска. Това съобщи Павел Латушко от опозиционния Координационен съвет, цитиран от РИА Новости.

Политикът обаче не разкри подробности от този план, одобрен според него от всички структури, "представляващи гражданското общество в Беларус", посочва вестникът.

"Известия" припомня продължаващите в страната масови протести срещу обявеното от ЦИК преизбиране на Лукашенко на 9 август и ултиматума на Тихановска, непризнала изборния резултат. Тя заплашва с обща стачка, блокада на пътищата и бойкот на държавните магазини. Нейните условия са президентът да се оттегли, а властите да спрат насилието и да освободят всички политзатворници.

Светлана Тихановска

Тихановска призова световната общност да подкрепи демонстрантите. ЕС и САЩ смятат Лукашенко за нелегитимен президент. Самият той обеща на 10 октомври да не се кандидатира повече за висшия пост след приемането на нова конституция.

През декември беларуските власти започват подготовка за народно събрание, което да разгледа по-специално поправки в основния закон, а парламентът вече събира предложения по конституционната реформа. Няма обаче данни в диалога власт - общество да участват политическите партии, опозицията, протестиращото население. Значи няма и повод да мислим, че диалогът е истински, отбелязва "Независимая газета".

Изданието вижда условия да се сближат позициите на протестиращите в Беларус и на държавното ръководство в Русия. В интервю за литовския сайт Делфи Александър Доброволски - политконсултант на Тихановска, е казал, че противниците на Лукашенко не настояват той да се оттегли незабавно. Искат да заяви, че напуска поста, че е готов да обсъди мирен преход на властта и нови избори.

И както се казва в ултиматума на Тихановска, властта трябва да спре репресиите и да освободи политзатворниците - в момента 102-ма според правозащитници. Плюс още близо 15 000 "минали през административни арести" и броят им постоянно расте, допълва всекидневникът.

Над 200 задържани по време на протестите в Беларус

Вместо избори обаче Лукашенко предлага да се обсъди петгодишен план за развитие на страната, се казва в статията. В призив за участие в общата стачка Тихановска гарантирала на своите привърженици "цялата възможна подкрепа от фонда BySol (Belarus solidarity foundation), ако бъдат подложени на икономически репресии или изгубят работа". Според самия фонд той вече е изплатил 1 милион евро на пострадали от репресиите в Беларус.

Александър Лукашенко

Беларуският правозащитник Валентин Стефанович изтъква пред "Новая газета", че има съществени разлики между украинския Майдан от 2014 г. и тазгодишните протести в Беларус, в които по принцип" няма нищо антируско.

"Има тук-таме плакати в смисъл "Путин, недей да се месиш". Ами така е, не бива да се месите. Единствено с това Русия може да отблъсне Беларус. Особено ако подкрепя Лукашенко чак до военна намеса. Можем да живеем в добросъседство. Не бива обаче да ни посягате", казва правозащитникът.

Русия трудно би могла да предотврати революционното развитие на събитията в съседните страни. Защото повечето от тях - бивши съветски републики, "напомнят несбъднати държави с нестабилни политически институции, значи има предпоставки за такива събития", коментира пред "Свободная преса" московският политолог Сергей Беспалов.

"Може да бъде предотвратено каквото и да било, ако се работи системно. Явно не се занимават с това кой знае колко властите в Русия. Причините са стандартни: лошо се следи ситуацията, лошо се работи с политическото поле, не се създават алтернативи", додава колегата му Владимир Брутер.

"Погледнем ли и Молдова, и Беларус, и Киргизстан, и Армения, и Азербайджан - страните, появили се на картата единствено поради разпадането на Съветския съюз, полагат днес исторически тест за състоятелност", казва в интервю за "Взгляд" руският аналитик Фьодор Лукянов.

Формалният суверенитет обаче е нещо различно от реалния. До каква степен могат тези страни да градят нормална държавност, общество, икономика? - пита се наблюдателят. По думите му постсъветските страни минават сега тест за издръжливост, тест за оцеляване. "Подозирам, че не всички ще го минат. После идва нов, крайно тежък въпрос: ако не го минат - какво следва? И дали има желаещи да поемат патронаж над тях? Но това е вече друга история", казва той.

"Западът дълго подозираше Русия, че си поставя задачата да възстанови Съветския съюз. И все още я подозира", но в момента Москва си поставя "принципно различни цели спрямо постсъветското пространство". "Вече не става дума за империя в нейния класически вид, а за това да определим кои неща от имперското наследство заслужават нашите усилия и ресурси, а кои - не", обяснява Фьодор Лукянов.

Последвайте канала на