Малките тайни на професията

*Океаните се затоплят по-бързо от предвижданото
*Родители изоставиха бебето си заради рядко заболяване
*Рекорден световен дълг
*Опасното замърсяване в Северна Индия продължава
*Наводнения и свлачища в Черна гора заради проливни дъждове
*Водопадът Виктория пресъхва, слоновете умират
*Френската полиция евакуира два лагера на нелегални мигранти в Париж
*Жертвите от камиона-ковчег 
 

***

- Малките тайни на професията -

- Представяш ли си, че някога хората не са знаели кога и как ще умрат, нито къде? – каза Рой и добави:

- Само осъдените на смърт затворници са имали тази привилегия, а са го смятали за наказание… Колко дълъг път е изминало човечеството, като се замислиш…

Рой беше нощна смяна в Центъра за асистиран край. А Людмила го слушаше безмълвно. 

Според най-последните данни на Статистическия институт, хората бяха започнали да се размножават с 14% по-бързо през последните 4 години, което наложи да се понижи възрастта им от 41 на 39 години и 7 месеца за мъжете; и от 44 на 42 години и 5 месеца – за жените. 

Рой отговаряше за почти целия процес – от самото прекратяване до изкарването на телата от камерите за прекратяване и подготовката им за кремация. 

Рой си обичаше работата и се радваше на честта да я има. Служителите в Центъра имаха добавки към времето си от плюс един месец за всяка прослужена година. Рой щеше да добави 12 месеца към съществуването си. Но това не го вълнуваше в този момент – та той беше едва на 30 години все още. Целият му смислен живот беше пред него. Предстоеше му да се запознае с първата си съпруга съвсем скоро, с която да прекара първите 5 години от живота си в брак. След това да се запознае и с втората, която щеше да е точно с 10 години по-млада от него. Щеше да има по едно дете от тях; нямаше да имат време да си омръзнат с нито една от двете, както се случваше с хората преди; последните 2 години от съществуването си щеше да прекара сам, за всеки случай, за да не е в тежест на никого, както и на него нямаше да му тежи никой – ако някоя от тях се разболееше, щяха да я сменят. А всичките му бъдещи професии изглеждаха прекрасни. Беше извадил късмет, когато са ги избирали за него. Една дори беше свързана с изкуството. Щеше да поставя златна боя на надгробните плочи на патрициите – единствените, които имат право на погребение, вместо кремация. Местата под земята все пак са също така малко и е пренаселено, както и над земята. 

Людмила слушаше думите му, но очите ѝ подсказваха, че упойката започваше да ѝ действа. Накрая Рой сложи и втората инжекция. Харесваше му да наблюдава процеса по прекратяване. Действаше му успокояващо. Сложи си слушалките и затананика в тон с музиката. 

Когато тялото на Людмила тръгна към крематориума, Рой забеляза, че очите ѝ се помръдваха, което значеше, че тя е част от онези 12,42% статистически допустими непрекратени, които поемат живи към крематориума, с парализирани от упойката тела, но в съзнание. 

Лекарите от Центъра работеха неуморно, за да намалят този процент. Все пак не можеш да очакваш упойката да действа безотказно при всички. А слагането на втора е прекалено скъпо, ако пациентът няма подходяща застраховка. 

Людмила започна да движи очите си (в нещо, което Рой би определил като паника, ако ѝ обръщаше повече внимание), докато лентата я отнасяше към крематориума, но тялото ѝ бе парализирано от упойката, така че всичко беше наред. Рой продължи да си тананика. 

***

- Операцията мина добре – каза Рой на една от дъщерите на Людмила, - Майка ви беше прекратена. Всичко мина добре и по план. 

Разбира се, нямаше нужда да тревожи близките с подробности. Вече всичко беше минало и беше наред. Малките тайни на професията. 

Рой изпрати младата жена, проследи я с поглед как излиза през вратата, обърна се и смигна на отражението си в огледалото, след което се върна на работното си място. 

Последвайте канала на