А свинете искат да повторят свинщината

Днес се навършват 75 години от Десанта в Нормандия. Това, което Съюзниците познават като D-Day. Това, което мнозина определят като началото на края на Втората световна. Край, който пък постави началото на една Следвоенна Европа. Която беше прекрасна идея. И до голяма степен се реализира. Но не докрай. А днес враговете ѝ набраха нови сили и подеха нов щурм. Но преди да обърнем внимание на новите лекета на историята, нека прочетем няколко писма на участници в D-Day…

------------------------------------------------------------------------------------------------

Лейтенант Джак Лундберг, военновъздушни сили на САЩ

Скъпи Мамо, Татко и семейство, 

Сега, след като вече съм тук, виждам, че шансовете ми за завръщане при вас са доста малки, затова искам да напиша това писмо, докато все още мога. 

Искам да знаете, че обичам всеки един от вас. Вие означавате всичко за мен и вашата любов е нещото, което ми дава куража да продължа. Мамо и Татко, заради нас вие сте правили безброй жертви и сте минавали през безброй трудности. 

[…]

Винаги съм искал да ви покажа благодарността си, като направя така, че някой ден да се радвате на удоволствията от живота, но тази война през последните три години ми попречи да го направя.

Ако сте получили това писмо, значи никога няма да мога да изпълня това мое желание, защото помолих то да ви бъде изпратено само в случай, че аз не се завърна. 

Вие понесохте много повече отколкото трябва от порцията болести и смърт в семейството и въпреки това останахте истински пример, какъвто едни родители трябва да бъдат. Съжалявам, че и аз самият трябва да добавя тежест към скръбта ви, но знайте, че винаги мислите ми са били с вас и мога да кажа, че усещам, че и аз, по някакъв, макар и малък начин, съм помогнал на тази унищожителна война да бъде сложен край. 

[…]

Помнете, че пламенно обичам всеки един от вас и се гордея с вас. 

[…]

С любов на цялото ми семейство,

Джак

Лейтенант Джак Лундберг е убит по време на военни действия две и половина седмици след Десанта, на 25-годишна възраст. Джак остава на 25. Завинаги. 

---------------------------------------------

Капитан Джордж Монтгомъри, 82-ра Въздушнодесантна дивизия, САЩ
(писмо до годеницата му, 25 юни, 1944 г.)

Арлин, моя най-скъпа

Днес е 20-ият ден на бойни действия, а изглеждат като години. […] Защо малцината от нас, останали живи, са останали живи, е нещо, което трябва да получи своя отговор в църквата. Видях как до мен убиват много от най-добрите ми приятели. Просто не мога да повярвам, че всичко това се случва. И в най-дивите си сънища не съм предполагал, че такъв ужас може да стегне душата ти. […]

Швабите знаеха плановете ни до последния детайл и ни очакваха с всичко, което имаха на разположение. Парашутът ми гореше, запален от трасиращи куршуми, когато се приземих – точно пред гнездо на картечница. Прерязах въжетата и пълзях няколко часа […] Надявам се, няма да мине много време, преди да мога лично да ти разкажа какво се случи. Както и да е – Бог ме пази и преведе до тук – сигурен съм в това. 

Скъпа моя, обичам те повече от самия живот – осъзнах това много пъти през тези последни три седмици, когато си мислех, че ще ме убият и винаги съжалявах, че няма да мога да те видя и да се оженим – това винаги беше в ума ми. Мисля, че мога да кажа, че любовта ми към теб беше доста добре тествана. 

До скоро,

Джордж 

(от материал на The Guardian, 28 май, 2004 г.)
 

***

Днес представители на германската държава във Франция признаха, че Съюзническите сили, щурмували окупираните брегове на Франция преди 75 години, не само са изиграли огромна роля в освобождението на Европа, но и в освобождението на тяхната собствена Германия от нацистите. 

Нещо, което явно ще трябва да бъде повторено съвсем скоро, защото свинете на историята отново са тук и не чакат, а действат. Само че днес местата и имената им са други.  

И днес, изглежда има много свине, които искат да повторят свинщината на историята. Оруелски свине. 

Посланикът на Германия във Франция говори в сряда на гробището в Ла Камб, където са погребани 21 000 загинали германци по време на Десанта. Николас Мейер-Ландрут каза: „Знаем тази история на загиналите войници – те са както обикновени войници, така и военнопрестъпници, герои на нацистката пропаганда“. 

Признание, което ехти със смелост. Защото достойните могат да признават не само поражения, но и грешките, довели до тях. Друг немец – Волфганг Шнайдерхан – заяви: „Падналите немски войници лежат в чужда земя, не защото дойдоха като освободители, а защото дойдоха като окупатори“. 

За да направиш такова признание, ти трябват железни топки. Германците ги имат. Затова днес Германия е на лидерската маса в света. Отричащите, променящите историята, лъжците – те днес седят на студената земя. И кроят планове за новата инвазия на злото. Говоря за онези, които до ден днешен отричат престъпленията на собствените си диктаторски режими. Онези, които вееха червени знамена със сърпове и чукове. И гордо крещяха срещу свободата. И днес пак надигат глас. 

Русия продължава да отрича голяма част от престъпленията на СССР, а днес дори един обикновен сериал на HBO – „Чернобил“ – успява да извади от равновесие КГБ-фуражките и империалистите на Евразия. Един сериал. Обвиниха HBO в анти-руска пропаганда, конспирация на конкурентите на Росатом, манипулации и какво ли още не. Обявиха, че Чернобилската катастрофа, едва ли не… не била чак толкова страшна. Какво толкова – само 31 загинали… Удобна статистика, другари. И в беге има разни, дето им припяват. 

Но има и други техни слуги. Които смешно се пишат патриоти, а Русия им е по-мила от България. Познавате ги. Ватенки. 

Нацъфтяха и из Европа. Льо Пенчета, Фаражчета, Матео Салвинчета, Орбанчета… всички те впрегнати да изпълнят повелята – да се сложи край на Европейската мечта. Платени, разбира се. Безплатно лаят само ватенките на Изток. На които им липсва НРБ. И постилат на HBO да си направи някой ден продължение на минисериала „Чернобил“… минисериал „Белене“. Някой ден… 

Европа и САЩ бяха домове на свободата. Днес САЩ се води от Доналд „Оранжевия“ Тръмп, а Европа е посята с Brexit-фенове, Фараж, Льо Пен, Орбан и т.н. „хора“. Според „Фрийдъм хаус“ Европа вече НЕ Е бастион на свободното слово. Както „Свободна Европа“ съобщи: „Правителствата стоят зад дезинформацията в социалните мрежи“. Според заключенията на „Фрийдъм хаус“ зад разпространението на дезинформация в социалните мрежи най-често стоят автократични режими. 

А, ако сте забравили или пък не сте знаели, ето ви напомняне на нещо, което вълнуваше мозъците ни преди около година… а именно: новината, че Русия ще връща политкомисарите в армията. Главно военно-политическо управление. Отвори Google и напиши ЗКПЧ. Почети малко. Харесва ли ти?

Чехия и Словакия пък настръхнаха срещу законопроект, внесен в руската Държавна дума от руските комунисти, който признава за военни ветерани окупаторите на Чехословакия през 1968 г. 

Днес Обединена Европа става все по-малко обединена, а някогашният ни приятел САЩ говори през устата на Тръмп, който казва, че Brexit е нещо хубаво и не спира да говори като дявола, който ни изкушава да се саморазрушим. 

Изтъпанил се в цялата си прелест, Доналд заяви пред ирландския премиер Лео Варадкар, че Brexit е нещо добро за страната му и сравни границата между двете Ирландии с тази САЩ-Мексико, като заяви, че „границата ще сработи“ и че това ще е нещо хубаво за Ирландия. 

Ирландското правителство, напомни ни Guardian, три години полага дипломатически усилия, за да НЯМА граница между Ейре и Северна Ирландия, но Доналд не обича да гледа и чете новини. Те са „фалшиви“, разбира се. Освен любимите му Fox, които водят справедливи битки срещу метричната система, например. Не, не се шегувам! Геният зад тази идея се казва Тъкър Карлсон и съвсем сериозно обяви, че метричната система е тирания, която е завладяла света, а САЩ са единствените, които са се опълчили. Какъв сериозен враг и повод за тревога на мозъците на Тръмпистите, Тръмписките и Тръмпоидите. 

След срещата с Тръмп, Варадкар заяви, че Тръмп така и не му е обяснил защо Brexit е нещо хубаво и как ще помогне на Ирландия, както Оранжевия твърди. 

Защото краставите магарета се надушват… 

Някак се оказа, че всички крайнодесни популисти по света не само се обединяват около едни и същи идеи, но и се подкрепят и хвалят едни други колко са готини. Тръмп хвали Фараж, той му отвръща със същото. А на фона на всичко това един 94-годишен ветеран, който е бил на 19 по време на D-Day и е прекарал 10 месеца като военнопленник, Ерик Чардин, каза пред микрофона на Би Би Си, че би било срамота да се разбие Европейският съюз. Изказването му бе по повод Brexit. 

Интересно какво ли правят тези хора по време на честванията на D-Day...? (Facebook/@veryBrexitproblems)

Но гласовете на героите днес са заглушени от гласовете като този на Тръмп, който с ловки „маневри“ и парите на тати някога се е измъкнал от повиквателната за Виетнам; като този на Фараж, който крещи срещу имигрантите и иска ЕС и Британия да се разведат, а самият той е женен за германка; като тези тук – в България, които реват за „Европа на нациите“, тоест разединена и слаба Европа, маскирайки го като добра идея и хвърляйки евтин патриот-популизъм, за да угодят на господарите, които искат да видят Европа слаба и на колене. Това са гласовете на хора, които са сигурни, че когато трасиращите куршуми завалят, техните парашути няма да се подпалят, приземявайки се пред гнездо на картечница, защото те ще са някъде зад бюро, зад стени, далеч от „жегата“, или може би дори в някоя красива бална зала, обградени от шампанско, ордьоври и музика. 

Свинете искат да повторят свинщината. 
 

Последвайте канала на