Ботев, Тянанмън и Чернобил днес

  • 04 юни 2019 16:22

  • 2715
  • 0
Ботев, Тянанмън и Чернобил днес
© Getty Images/Novini.bg

„В това време се изправи пред Ботев овчарят, от когото бяха взети агнетата, подпрян на гегата си и с един дивашки тон извика: „Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава”. Ботев си повдигна главата и просълзен, с болка на душата си каза; „И аз съм дошел народ да освобождавам”. Обърна се към мене като касиер на четата и каза: „Обретенов, дай му 3 наполеона“. 
~ Никола Обретенов

„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен“. 
~ Кафка 


Няколко разтърсващи неща от миналото ни напомниха за себе си в кратък промеждутък от време. Един сериал на HBO ни подсети, че съвсем наскоро беше годишнината от катастрофата в Чернобил, а по този повод „червените“ фанатици ни напомниха за съществуването си; навършиха се и 30 години от клането на площад Тянанмън в Пекин; а в неделя бе 2 юни и името на Ботев отново владя разговорите и въображението ни. 

За всичко това – след малко. Първо да видим каква реалност владее настоящето и тогава, на неин фон, ще хвърлим едно око и на миналото. 

***

Нещо, наречено ISLAM party, се опитва да пробута шариат в Белгия. И за да не си помислите, че ISLAM означава „ислям“ (…), пояснявам, че това е акроним – Integrity, Solidarity, Liberty, Authenticity, Morality. Или: Интегритет, Солидарност, Свобода, Автентичност, Морал. Или също така: Манджа с грозде… думички, наредени така че да образуват думичката „ислям“, нищо повече. 

За ISLAM party се знае, че искат до 2030 г. да заменят законите и порядките в Белгия с тези на шариата. Френският в. Le Figaro написа: „Европейската столица [Брюксел] ще бъде мюсюлманска до 20 години“. 

Разбира се, на всички (или поне на повечето) ни е ясно, че това няма да се случи. Никоя ислямска държава, партия, формирование, организация (легална или не), група, групичка, дюнерджийница, училище, школа, Ал-Кайда, ISIS или каквото и да е там… няма, няма и да има ресурс, сила и възможности да завладее който и да било европейски град.  

Но това са правилата на играта – да се създава напрежение. Едни фанатици, подкокоросвани от едни интересчии, си мислят, че имат шанс и надават глас. Щеше да е смешно, ако не беше жалко и ако не костваше спокойствието на милиони. И още по-лошото – не даваше гориво за машината на омразата на онези от другата страна – крайните националисти и псевдо патриоти. Които са си същите като ISLAM фанатиците, но с друга боя. 

Та, от ISLAM party се пънат да забранят порока (например хазарта, но имат и други шантави идеи), да се разреши носенето на хиджаб в училищата, както и на децата да се осигурява халал храна, но отиват и по-далеч, настоявайки да се въведе разделение в градския транспорт между мъже и жени. 

Пред Euronews Абделай Баккали Тахири, който е председател на партията, заяви: „Това е проект, роден от желанието на жени, които са били тормозени, които са били наистина насилвани от нискообразовани хора, от перверзници, така да се каже“. 

Интересно е как всички хитреци, които се опитват да прокарат диктатура, първо започват да обясняват как го правят в името на другите, в името на някаква „защита“, „ценност“, че е за добро. А балъци… балъци винаги ще има. 

Всички знаем, че всъщност сегрегацията цели да се подчертае отношението на определени ислямисти към жените. Да се сложат „където им е мястото“. И това е само първа крачка. 

Всички изследователи на ислямизма в Западния свят са категорични, че маргинализацията и липсата на интеграция са водещи за радикализирането на мюсюлмани, които се присъединяват към терористични групировки. Категорични са и че затворите са центрове на ислямизация. Местата, където се събират млади и бедни (по подразбиране недоволни) хора, голяма част от които с криминално минало, са все места на беднотията. 

Те се влюбват в идеята, че с насилие ще поемат контрол, ще мачкат досегашния враг (белите, християните, богатите) за отмъщение и най-после ще станат фактор – че ще са нещо повече от тотална загуба на кислород и жизнено пространство. А и много важното – че в процеса на тази „борба“ те ВЕЧЕ са част от нещо, част от общност, най-после не са безполезни отритнати. 

Държавата, структурите и системата са се провалили – тези младежи нямат образование, умения, самочувствие. Всичко това те заместват с омраза и агресия. Идеални пионки. 

Има два вида желаещи подобни правила, шариати и не знам какво още да се въвежда. Едните са си чисто и просто бизнесмени, които работят с мръсни средства и не им пука върху колко трупа ще газят. А другите… както казах вече: балъци винаги ще има. 

Що за мозък ще реши, че иска да донесе със себе си онова, от което е избягал? Все едно избягалите от комунизма преди десетилетия българи, руснаци, чехи, поляци… отишли веднъж в Америка, Англия, Германия, Италия… да започнат да работят за създаване на комунистически партии там с цел да донесат „развиващия се социализъм“ на СССР. 

Ако някой желае шериат – моля, има места по света, на които, в различна степен, тези закони съществуват. Има ги. Функционират. Само че там хората не функционират особено добре. Щом се намираш в Европа, очевидно си избягал от нещо. От системата, която е градена върху законите, за които плачеш. Избягал си, за да търсиш нещо по-добро. Не ти ли хрумва, че законите, които искаш, системата и порядките са в основата на пропадането на онова, от което си избягал? Не? Е, разбирам тогава защо си таргет на вербовчиците на ISIS. 

В същото време псевдо-патриоти и националисти искат подобни мерки, но ги описват по различен начин или поне с други думи и имена. Смъртно наказание, Крумови закони и т.н. – без да се осъзнават, че пеят в същия хор като ислямистите и имат същите искания. 

И точно в този свръх критичен момент ние имаме наглостта да проявим слабост и мързел, да не гласуваме, да не се интересуваме от политическия живот, да тънем в апатия… имаме наглостта да изпратим в Европейския парламент хора, които открито заявяват, че го мразят и ще работят срещу идеята ЕС, хора, които са такива „експерти“ и „специалисти“, че не знаят още с какво ще се занимават, веднъж отишли там – с култура вероятно, а можело и със земеделие (???). Не знае с какво, важното е да е там – при келепира. Но обещава да е стабилен и да не прави компромиси. С кое и какво – още не е ясно. 

Сега, когато имаме нужда от спешни мерки, ние го ударихме на популизъм и евтини номера и избираме законотворци, които да си поиграят в ЕП. А той - животът, си се случва покрай нас. Не ни чака. 

Учени, знаещи, можещи, експерти, хора, които познават цикличността и природата на стихиите, събитията, нагласите, хора, които имат знанието – те не са лидери. А за лидери избираме егоцентрични егоисти, комплексари, самодоволни кресльовци с мания за величие, тарикати, които знаят какво искате да чуете, защото предпочитате красивата лъжа пред грозната истина, но после все стигате до: „е, какво стана сега, това не го очаквах! Защо все на мен/нас се случва!“ 

За политиците знаем, че са социопати и точно това им дава чара и обаянието, което кара масата да ги избира за водачи. 

(Но пък посрещането на Оранжевия в Британия и начинът, по който хората там му показаха, че диктаторче като него не е добре дошло, ми дава някаква надежда. Поне за света, за България – не толкова.)
 

***

В началото на текста обещах да се върна към споменатите 3 исторически събития. Ето:

Сериалът на HBO „Чернобил“ беше посрещнат от всякакви „червени“ симпатизанти „на нож“. Те съзряха опит на Запада да очерни социалистическия строи. Така – по навик. Жалки и смешни червени човечета. Но някога те бяха главните „казвачи“ – те колеха и бесеха. Е, и сега го правят, но по-малко. Имаме и нещо като свобода тук-там. 

Между 3 и 5 юни 1989 г. площад Тянанмън е сцена на комунистическия садизъм на Китай. Днес – точно 30 години след масовото изтребление на стотици протестиращи, Джон Съдуорт от Би Би Си си направи експеримент и той накара мнозина да настръхнат от ужас. Хората в Китай не разпознават емблематичната за XX в. снимка на човека, който сам се изправи срещу танковете на площада.

Нареченият от всички Tank Man. Останалият анонимен герой, който най-вероятно е завършил живота си в някое мазе на садистичната комунистическа полиция. Китайците твърдят, че тази снимка не им говори нищо. Но много от тях с поведението си издават, че ги е страх да я разпознаят. 

А на 2 юни запазихме минута мълчание в памет на Ботев. Същият, който последните си мигове преживял със свито от скръб сърце, защото видял как хората по тези земи си искат робството, свобода не щат. Пари – да, свобода – не. Келепир да има. 

Един от последните слова на Ботев (към поп Ставри): „Ех... отче. Онова, за което дойдохме, не излезе тъй, както мислихме! Напразно ще си пролеем кръвта. На тоя свят имало хора, които са гладни за пари. А има и такива, които много обещават“
 

Последвайте канала на

Александър Томов
2715 0

Свързани новини

Водещи новини