Доналд Тръмп върху горещ ламаринен покрив

Жега

Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски бизнесмен и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 г. в нюйоркския оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата. Предвестник на лошата новина беше предизборната кампания, в която милиардерът редовно отричаше глобалното затопляне. Множеството научни доклади, снимките от топенето на ледниците, пресъхването на Червено море, изчезването на кораловите рифове, потъването на Венеция, Холандия и Малдивите... изобщо всички нови и нови факти влизаха в графата „световна конспирация“. Вече не е смешно, а напълно сериозно.

Шокиращ бе тонът, с който Тръмп оповести повратния ход – неговото остро, дори цинично обяснение, че борбата с климатичните промени е заробваща, пречи на бизнеса, на създаването на работни места и благосъстоянието на нацията. Нека не гледаме Германия, Дания, Канада и Южна Корея, опровержение на думите на Тръмп може да бъде намерено и в САЩ. Калифорния, Вашингтон и Ню Йорк са лидери в прилагането на зелени иновации и водещи икономически центрове на Америка. Тоест, може и едното, и другото.

Америка – първа или последна?

Тръмп може да не се трогне от съпротивата на социалните мрежи и медиите, от оставката на Илон Мъск като негов съветник, от призивите на европейските лидери, но важното в случая е, че Вашингтон нарушава крехкия международен компромис за опазването на планетата. Вашингтон за пореден път губи доверие и рискува да изпадне в изолация по един от най-важните проблеми, оставяйки на Китай, Германия и други водещи сили да диктуват правилата на играта.

Тръмп поиска да договори отново Парижкия протокол с по-изгодни условия, но ако това не се случи – каквито индикации вече има от Берлин, Париж и Рим – не било голяма работа. Към момента САЩ е вторият глобален източник на въглеродни емисии (15%) след Китай (30%), 60% от населението на страната диша замърсен въздух, а Тръмп говори за ревизия на Пакта за чиста енергия и нови мини за въглища.

Това развързва ръцете на други големи държави – индустриални замърсители да се откажат от поетите екологични ангажименти. И, разбира се, затруднява още повече онези, които реално се борят срещу измененията на климата. Този ефект на доминото няма да бъде просто крачка назад, а нещо много по-страшно. Климатичните промени стават все по-осезаеми, докато прогнозата за недалечното бъдеще прилича на кошмар – бедствия, урагани, наводнения, суша, глад, миграция, конфликти и войни.

На този фон САЩ спира да финансира световния фонд за климата, който подпомага по-бедните държави в развиването на зелени политики. Става дума за около 2-3 милиарда долара на година, които към момента не е ясно как ще бъдат компенсирани. Неслучайно критици на Белия дом коментираха, че това бягство от отговорност „разплаква“ цялата планета.

Какво представлява договорът от Париж?

През 2015-та година представители на 195 държави подписаха исторически пакт да не допуснат температурите на Земята да се повишат с повече от 2 градуса по Целзий. Всяка от тези държави се ангажира да осъществи национална програма за намаляване на вредните емисии, за развитие на зелената енергетика, за иновации, устойчиво развитие и т.н. Тогавашният американски лидер Барак Обама се ангажира с намаляване на вредните емисии с 25% спрямо нивата от 2005-та година. Това трябваше да стане факт към 2025-та година, но сега, въпреки положените усилия, е под въпрос.

Единствено Сирия и Никарагуа не одобриха Парижкото споразумение, а към тази „елитна компания“ се присъединява и лидерът на световния прогрес. И то с аргументи, които звучат най-малкото съмнителни.

Популизъм

Изявлението на Тръмп имаше за цел да убеди американците, по-конкретно неговите избиратели, че им се налагат непосилни и несправедливи екологични изисквания, които ще оставят 2.7 милиона души без работа.

Водещите компании – от Google, Facebook, Apple, Amazon и Tesla до Disney и енергийния гигант Exxon Mobile – се разкрачиха от Тръмп, тъй като вече са вложили значителни суми в собствени зелени инвестиции. „Бизнесът избра нисковъглеродното бъдеще“, резюмира ситуацията Обама. Единствените доволни са във въгледобива, макар че там не се очаква сериозен бум предвид шистовата революция и ВЕИ мощностите.

Има и друг спорен момент – договорът от Париж не предвижда напускане в първите три години от влизането му в сила, а именно на 16 ноември 2016. Следва 10-12-месечна процедура, което означава, че реално САЩ могат да се оттеглят в края на 2020-та година, когато са следващите президентски избори. Тръмп обаче смята да направи това едностранно – и така срива авторитета на САЩ пред останалите държави в пакта.

Освен всичко, той рискува да се изправи срещу сериозен вътрешен фронт – бизнесмени, ръководители на корпорации, губернатори, кметове, публични личности, актьори и т.н.

Тръмп искаше да бъде лидер на обратите - президент, който не пръска пари наляво и надясно по света, а се грижи за своето стадо. Затова неговата Америка се държи егоистично, самодоволно и по начин, по който никой да не разчита на нея.


Woman.bg / Виктория Димова

Последвайте канала на