Средна Азия излиза на магистралата на секстуризма

Средна Азия набира повече популярност сред секстуристите, отколкото Беларус и дори Тайланд. Жените продават любовта си, подгонени от крайна мизерия. Много от тях нямат друг начин да изхранят децата си.

Ето какво написа по темата журналистът от "Росбалт" Игор Ротар, цитиран от БТА:

"В Средна Азия се почувствах най-сетне неотразим като мъж. Жените не само се мъчеха открито да ме свалят в ресторантите, но току гледаха да се запознаят с мен на улицата, даже в магазините. Нещо повече, телефонният ми секретар се пълнеше с послания от мистериозни дами, жадуващи да прекарат с мен вечерта. Страхотната ми популярност обаче имаше просто обяснение. След двайсет години независимо съществуване местните руснаци бяха станали съвсем различни от тези в Русия по поведение и стил на облекло. Съответно изглеждах чужденец. А щом жените научаваха, че съм кореспондент от чужбина, в очите им бях вече направо полубог.

В Средна Азия, с изключение на Казахстан, дори в столичните градове човек трудно намира работа със заплата над сто долара - и за да оцелеят, жените са готови на какво ли не. Сред най-популярните перспективи е да станеш стриптийзьорка или проститутка в Китай, Югоизточна Азия или богата арабска страна. Както азиатците, така и арабите предпочитат момичета с европейска външност, тъй че местните рускини грабват всички тези "престижни" за Средна Азия работни места.

Нахлуването на среднозиатски славянки в Югоизточна Азия добива смайващи мащаби. Преди няколко години в Банкок например руските проститутки се събираха в дискотеката на местния "Новотел", но всъщност всички бяха дошли от Средна Азия. И да беше само Банкок. Веднъж съдбата ме докара в "Златния триъгълник" на опиума - контролиран от бунтовници район в Североизточна Мианма. Хлътнах в местното барче, но по едно време усетих, че явно прекалявам с пиенето. Насреща ми се клатушкаха посръбнали младички европейки и псуваха на чист руски език. Пристигнали били от Самарканд. Започнали да навлизат в най-древната професия още в Китай, но решили да избегнат конфликти с тамошната полиция и се преместили тук.

Узбекистанските власти правят опити да възпрат този вид "трудова" миграция, но пък в Киргизстан нещата се правят като на конвейер - там действат множество посреднически фирми, доставящи "европейки" на разни сластолюбиви източноазиатци. Уви, самите момичета рядко печелят над двеста-триста долара месечно - лъвският пай от дохода остава за работодателя.

Местните жени имат и друг шанс да оцелеят - ако усвоят "най-древната професия" в собствената си страна. Цените са просто нищожни. В Ташкент и Бишкек примерно едночасов секс струва към 20 долара, а в провинцията - няколко пъти по-малко. На качеството обаче биха завидели и тайландските професионалистки. В бишкекските вестници има например обяви: "Погледай лесбийска любов, после сам се гушни при двете чаровни приятелки. Удоволствието излиза само 1500 сома (близо 40 долара, б. а.)".

Дори стилът в бишкекските бардаци напомня тези в Тайланд: поднасят на клиента чаша кафе, той си седи във фотьойла и избира сред танцуващи за него полуголи хубавици. Чужденците на работа в региона ценят предимствата на местния живот. Мой познат италианец, служител в международна мисия, почти се разплака на заминаване от Бишкек.

"Фантастични, почти безплатни ресторанти, изобилие от готови на всичко жени - същински рай! А в моя скапан град, в Милано проститутките вземат по сто евро за половин час. О, Мадона, защо ме караш да се връщам в тази проклета Италия!".

За разлика от чужденците местните жени са готови на всичко, за да се изтръгнат от този "рай". Мечтата почти на всяка от тях е да намери чужбински "принц". Тук славянките пак са с много предимства пред дъщерите на коренните средноазиатски народи - по принцип ги предпочитат за женене и американци, и европейци.

Местната ми приятелка Анджела - 30-годишна самотна майка с две деца, откри чрез брачна агенция 50-годишен бизнесмен от Ню Йорк на име Джон, мечтаещ за съпруга рускиня. Великодушният американец не виждаше пречка в чуждите деца и бе "готов да се грижи за тях като за свои собствени". Приятелката ми се мъчеше да оцелява с децата, вземайки заплата сто долара, и сметна, че е престъпно да изпусне такъв шанс. Очертаваха се обаче съществени спънки по пътя към щастието - Анджела не знаеше дума английски, не бе излизала нито веднъж в чужбина, нито беше наясно за какво изобщо да си приказва с един чужденец. Изведнъж я споходи прозрение. Как ще разбере чак от Америка потенциалният младоженец кой му пише писма? Защо тогава да не възложи кореспонденцията на човек, добре запознат със Щатите и живял в страната, сиреч на мен?

Приех предложението на Анджела и се свързах от нейно име чрез интернет със задокеанския й събеседник. Тутакси намерихме общ език. Щом разбра, че съм запален скиор (тоест скиорка), Джон веднага ми писа (тоест на Анджела), че също обожава планините и в Апалачите си има вила със собствен ски влек. Грижовният американец много се надяваше "моите" деца с радост да се пързалят на новото място. Джон пишеше на Анджела, без да пропуска и ден. Описваше с чувство за хумор своето ежедневие; скоро взе да ми се струва, че го познавам цял живот.

Дойде обаче и неочакваната развръзка. Излязох в отпуск и докато бях в родината на Джон, Анджела продължи да му пише чрез компютърен преводач. След две седмици търпението на американеца се изчерпа: "Написах ви десет големи писма, а получих само две късички бележки. Мисля, че не сме един за друг. Всичко добро!".

Ударила на камък с Джон, Анджела се хвана чрез посредническа фирма стриптийзьорка в Китай. Понечих да я упрекна от морално гледище, но срещнах решителен отпор: "Лесно ти е да съдиш хората - един такъв бял и пухкав, със западна заплата и апартамент в Москва. Аз пък съм готова на каквото щеш, за да не пукнат децата ми от глад! И впрочем съм рускиня, също като тебе, само че нямах късмет да се родя където трябва и когато трябва".

По време на застоя бях убеден антисъветчик. После обаче обикалях агонизиращите парчета от разпадналата се империя - и не че това разклати моите убеждения, но ме накара да видя нещата и от друга гледна точка. Ако бях заразправял на хората от бомбардирания Грозни, търсили спасение в мазетата, или на славяните от Средна Азия, че новата власт им е дала възможността да четат всякаква литература и да пътешестват по цял свят, щяха да ме погледнат, сякаш съм луд. В най-добрия случай", завършва разказът на Ротар.

Последвайте канала на