История на сноуборда в България

news picture
Дълго време търсих в архивите и си блъсках главата, за да открия кого може да наречем първия български сноубордист. После се замислих, че точно име не можем да кажем, защото всъщност историята е доста объркана. Тя обаче започва точно така…

В началото бе уиндсърфът

Първите сноубордисти всъщност са уиндсърфисти. В началото на 80-те уиндсърфът е толкова популярен, че федерацията въвежда правило на националните състезания да може да се класират не повече от 180 човека. Представете си колко много подготвени състезатели е имало, щом в един момент федерацията ограничава бройката. Един уиндсърфист обаче е главният виновник нещата в сноубординга в България да потръгнат. Всъщност и до ден-днешен той е от хората, които дърпат спорта у нас. Говорим, разбира се, за Виктор Жеков - треньор и баща на Сани Жекова. Както знаем, преди 89-та година в България трудно са достигали каквито и да е материали от света, да не говорим за списания и литература. Един от добрите приятели на Виктор - Стефан Куманов, пътува често до Франция и по този начин става нещо като информационен източник на тогавашната банда уиндсърфисти. Тях, естествено, ги "сърбят ръцете" да карат нещо и зимата и всеки от тях се научава да кара един или друг зимен уред.

По това време повечето хора карат ски, а останалите карат суингбо - нещо като две мини ски, захванати по средата с малка платформа и страпове. Стефан продължава да снабдява крюто със списания и материали от Франция от света на зимните спортове, докато един прекрасен ден през 1983 г. в ръцете на нашите момчета попада видео касета с първия филм на A-Snowboards – Apocalyse snow. Гледайки култовия филм, момчетата се запалват зверски по моноската. Не мога да забравя разпалените очи на Виктор, докато ми разказва за това как за първи път е видял Реджис Роланд - едно от най-култовите имена в европейския сноубординг - да кара моноската си. Тотално обсебени от филма, момчетата търсят начин да се сдобият с моноска и малко по-късно Стефан успява да внесе първата такава. Както се досещате, това е едно гигантско щастие за нашите герои и те бързо се научават да карат уреда.



По това времe друг приятел на Виктор - Асен Акрабов, отваря училище по суингбо на Пампорово, така че цялостната картинка започва да се оформя. Идва и най-важният момент. През зимата на 1984 г. Мартин Заимов внася първия заводски сноуборд в България - Burton. Характерното за него е, че е рибка, няма кантове, а автоматите, доколкото могат да се нарекат така, са страпове като на уиндсърф. Сноубордът е къс и широк. С него Виктор Жеков прави и първото си спускане със сноуборд през живота си - от хижа Алеко надолу към долна станция на Романски.

По-късно през 1985 г., благодарение на познанията си върху различните технологии за правене на сърф дъски и на самата мания за производство на неща, Виктор създава свой собствен сноуборд. Дъската е дълга 160 см с дълбок слоуол тейл. Чертежите Виктор открива отново във френско списание, доставено от неговия приятел Стефан Куманов. Бордът е произведен от блинд, закупен от фабрика "Фурнир". Единственият проблем на новосъздадената дъска, е закрепването на автоматите, които отново са заимствани от уиндсърф страповете. Обувките, с които Виктор кара, са Dachstein. През същата година Ники Димитров, още един приятел на Виктор и уиндсърфист, също си произвежда сноуборд. Любопитното е че през всички тези години, момчетата карат своите бордове без да се качват на лифта, а трамбоват нагоре по едно и също трасе - между Алеко и долна станция на Романски.

На следващата година в България идва и първият култов модел на Burton - Cruzer. Виктор успява да се докопа до него и го тества. Дъската е с регюлар стенс и не може да се обърне, а Виктор преживява истинска драма, защото му е адски тегаво. От тогава обаче твърди, че може да кара и с двата крака – съдба, както се казва.

Какво е това, как се кара?

Скачаме на март 1989 г. , когато вече можем да кажем, че границите към света са отворени. В Пампорово, Виктор се запознава с французин на име Ален и прави един изключително добър бартер. Ален притежава сноуборд Duret, но понеже се опитва да го кара със ски обувки, му чупи автоматите. Тогава Виктор му предлага срещу счупения сноуборд да му даде нови ски обувки. Французинът се съгласява, но при условие, че като се върне във Франция, ще му изпрати здрави автомати. Ален се оказва сериозен и така Виктор получава сноуборд с автомати при много добра сделка.

Момчетата, които карат по това време, всъщност са пионерите в българския сноубординг. Няма как да не споменем имената на Асен Акрабов, Ники Димитров, Фредерик Тошев, Боян Янков, Иво Караньотов (баща на европейския шампион по супермото Ангел Караньотов) и Пепи Гюзелев. Интересното при последния е, че повечето хора, чували името му, го свързват с това, че Пепи е китарист на култовата българска рок група "Щурците". Много малко хора обаче знаят, че той е и един от първите български сноубордисти. Петър закупува дъската си от ски учител, който я донесъл от Швейцария, и остава верен на спорта до гроб. Казвам до гроб, защото Петър намира своята смърт на 25.03.2013 година. След дълго търсене научих, че първите опити на Пепи за каране на сноуборд са в края на 90-те години. Тогава той е събирал погледите на скиорите по пистата с новия способ за спускане, като доста често е бил спиран с въпросите "какво е това", "как се кара" и т.н. По-късно, в началото на 90-те, заради любовта си и познанията си по този млад за България спорт, Петър става и зам. председател на федерацията по сноуборд.



В началото на 90-те години Виктор Жеков започва да прави сноуборд автомати и така захранва търсенето на пазара. Бройката обаче въобще не е титанична, а напротив - около 20 броя. Започват да се внасят и дъски. Любопитното е, че всъщност първите сноубордисти в България са приемани много добре от останалите обитатели по пистите. Лифтаджиите никога не са им правили проблеми, а напротив, приветствали ги с добре дошли. Интересен факт, който няма как да не споменем е, че макар Стефан Куманов да е един от главните виновници в България да има сноуборд, той продължава да кара ски. През 90-те става и първият български състезател, спонсориран от Rossignol, а до ден-днешен Стефан живее във Франция.

1992 г. е важна за българската сцена, защото тогава е проведено първото състезание по сноуборд, при това в дисциплината свободен стил. Мястото е Витоша. Разбира се, няма нищо общо със сегашните слоупстайл трасета, но състезателите отново са оценявани не за време, а за трикове. Тогава сноубордингът започва да бъде и спонсориран. Първият спонсор е "Бонжур-Стамболийски", които тогава внасят Саломон. Човекът, отговорен за наградния фонд, се казва Данчо Тотев. Същата година е проведено и първото републиканско първенство по гигантски слалом на Банско.

Две години по-късно е учредена Българска Федерация по сноуборд с председател Диди Матеев. Спонсори на федерацията стават Балкантайм и O'Neill. Именно през тази година и за първи път националната телевизия започва да излъчва състезанията. През 1995-та е създаден и първият български национален отбор по сноуборд. Първата среща на нашите състезатели със световния спорт е в Авориаз. Дотам нашите хора стигат с Форд Ескорт, притежание на Виктор Жеков. Представете си какъв път са видели нашите хора, и що за приключение е било. Имената на състезателите са Мария Димова, Петър Сотиров-Пецата, Асен Цанков, Иван Стоянов-Орела, Пламен Колев-Пацо.



Първото българско частно сноуборд училище също е създадено през тази година. Базата му се намира на 5-та станция на кабинковия лифт на Витоша. Името му е "Адреналин", а треньори в него стават Виктор Жеков и Асен Цанков. Интересното е, че именно Марио Беньо, който впоследствие става едно от най-важните лица в българската фрийстайл сцена, е и един от първите възпитаници на училището.

Скачаме на 96-та година. Това е и годината, в която официално са спонсорирани първите български сноубордисти. Техни спонсори стават Ювa-Nidecker, а Пепи Пъдарев е човекът, който подкрепя отбора с останалата екипировка. Хората в отбора са Виктор Жеков, Асен Цанков и Неделчо Пенчев.

Раждането на едно общество

1997-ма е годината на отварянето на първия български магазин за сноуборд. Името му е BAS, а главният виновник за това е Дойчин Дойчинов, още един от пионерите в българския сноубординг. Покрай магазина се завихря едно сериозно общество от сноубордисти и фенове на екшън спортовете. BAS обществото има голям принос за българската сцена не само заради самия магазин. Почти всички състезания, събития и т.н. са по някакъв начин подкрепени от BAS. Днес, 20 години по-късно, магазинът продължава да съществува, вече под името "Тру Райдърс". Дори е на същия адрес.

Между 97-ма и 98-ма година в Пампорово, на малката Стена, смолянският клуб "Сноуборд Общество" създава първия халфпайп в България. В началото той се състои от няколко куотърпайпа един срещу друг, като постепенно те са слети в две стени. Понеже атмосферните условия били доста тропически и пайпът постоянно се топял, в крайна сметка редовно оставал на една стена. До ден-днешен Пампорово е първият и единствен курорт в България, където има халфпайп. Първият по-познат сноубордист от тези географски ширини е Йордан Илиев - Данчо Енергията, който започва да кара в началото на 90-те години. Пампорово изиграва много главна роля за развитието на българската сноуборд сцена, а смолянските сноубордисти буквално разцепват за времето си - сред тях са Рубин Хаджиев- Робо, Димитър Иванов-Зеления, Димитър Чапов, Фани Иванова, Гeорги Демирев-Лари, Ангел Папучаров, Богдан Кабасанов-Бобо, Тодор Белаков и още много други.



През 1998 г. българският отбор по гигантски слалом заминава за Рука, Финландия. Състезатели в него са Жоро Вангелов, Лили Харизанова и Христина Николова, която почти влиза в челната десетка на състезанието. Треньор на отбора е Виктор Жеков. Същата година официално е регистриран и клуб "Блейд", в който тренират и се състезават имена като Сани Жекова и Димитър Чокоев-Джими.
1999-та година в ценъра на София се случва един много любопитен ивент. Зад НДК  е изградена конструкция и се провежда биг еър състезание.

С новото хилядолетие в играта се включва и FIS, а българската федерация става част от международната организация. Българската сноуборд сцена започва да придобива един по-сериозен облик. Започват да се появяват още магазини, предлагащи сноуборд екипировка, като през 2000 г. врати отваря и магазин Board shop.

Бумът на фрийстайла

Фристайлът е неизменна част от сноубордингът и по един или друг начин винаги е имало сноубордисти практикуващи свободен стил. Още преди 2000-ната година в България, хора като Александър Хитров- Сандала, Волен Василев, Илиян Шишков,  Николай Неов – Патрик, Мишо Кунчев, Лора Василева, както и други имена..

2001 можем да кажем, че е годината, в която започва бурно да се развива фрийстайл сцената. Същата тази година Марио печели 3s summer jib в Румъния с умопомрачително switch frontside rodeo. Малко след това Марио, Никола Плъков, Виктор Недялков и Боби Стоянов заминават за Зьолден с идеята да покарат извън България. Понеже за първи път се изстрелват в чужбина, момчетата се сблъскват със съвсем различна реалност. Тук има няколко много интересни случки, като например огромното количество консерви, с които се запасяват нашите герои за изкарването си там, или фактът, че почти ги изгонват от парка в Зьолден и им взимат картите, но случайността ги спасява. Всъщност тук са замесени и братята румънци, защото се оказва, че именно организаторът на състезанието в Румъния, което Марио печели, е организатор и на парка в Зьолден. Така постепенно нашите момчета се сближават с карачите в Зьолден и започват да ходят все по-често. Там се научават и на изкуството да шейпват уреди и паркове.

Малко по-късно, разрасналото се вече крю създава може би най-важния за българския фрийстайл клуб. Името му е Flipmode и почти всяко едно голямо и успешно състезание е с помощта или под организацията му. Всъщност бройката на състезанията, в което е замесен Flipmode, е над 60. Те стоят зад създаването на сноупарка на Витоша, зад създаването на почти всички уреди за състезания по нашите географски ширини, и въобще изиграват една от най-важните роли за развитието на българската сноуборд сцена. Човекът, който регистрира официално като клуб "Флипмоуд" се казва Стефан Попадин и също е един от титаните на българския сноуборд, който не можем да не споменем.

След 2000-ата година се в играта се включва и още едно много важно име, на което дължим адски много за развитието на сноубординга в България- Кирил Гъстев. Кико осъзнава, че строенето на уреди за сноуборд всъщност въобще не е детска и игра и всъщност, за да направиш кикер, рейл, степъп или какъвто  и да е уред трябва сериозно планиране и изчисления. Кико е моделист и се занимава с пластика и именно това много му помага за развитието му, като архитект на уреди. Малко по-късно той създава гипсова отливка на сноупарк и заедно със Стефан Попадин-Стьопата и Никола Плъков го внасят в спортното министерство. В резултат на това няколко години по-късно “Флипмоуд” построяват първият сноуборд парк на Витоша, точно до хижа Алеко. През 2001-ва година, Иван Иванов Кебапа и Марин Сладкаров-Марича стават и първите сертифицирани сноуборд съдии. До днес Иван Иванов съдийства на Световните купи по сноуборд.



Снимка: whiteroom.bg

През ноември 2002 г. група сноубордисти създават портала whiteroom.info. Сайтът става първата българска медия, посветена изцяло на спорта. Сайтът съществува и до днес, като обединява сноубордистите от всички дисциплини, захранва сцената с новини, организира събития и състезания. Първите хора, които стартират проекта са Никола Владимиров, Момчил Веселинов, Игор Кристов и Георги Камов, като постепенно екипът се разширява. Четири години по-късно излиза и първият печатен брой на списание Whiteroom.

2002-ра година се ражда и Ninja Squad. Създадени в Габрово, бидейки алтернативни и следвайки това, което им харесва те играят изключително важна роля в развитието на сноуборда извън състезателния му елемент. Фокусирани върху карането с крю-то си, пътуването и снимането, 8 години подред правят нов видео едит последван от премиери в цялата страна. През 2011 именно от тях, вдъхновени от успехите на видеата им извън България, и усещайки нуждата да покажат своето виждане за сноуборд на повече хора Христо Петков-Ристо, Димо Петков и Ивелина Гичева създадат нов български бренд, тясно обвързан със спорта. Така се ражда и бренда Stinky Socks. Постепенно българската марка за чорапи започва да завзема световния пазар, както и да съпортва едни от най-интересните сноубордисти и сноуборд крю-та на планетата. Тясно следвайки всичко това, което Ninja Squad създава и прави в продължение на десет години преди това Stinky популяризира България в кор сноуборд средите по целия свят.

Говорейки за сноуборд филми не можем да не споменем и "Simple Ride" на Иво Андреев, "Cozmos" на Павел Кристов, "Снежедневие" на Иво Андреев и Никола Плъков, "Have an ice day" и още куп други, които по някакъв начин са показали нивото на нашите карачи и са спомогнали сцената. Тук няма как и да не отбележим, че именно Иво Андреев е първият български сноубордист, който има част в международен сноуборд филм...



2004-та година отваря врати и магазин Contrabanda. До ден днешен, Contrabanda е един от най- сериозните партньори на българския сноубординга, като огромна част от състезанията, парковете, карачите  и лицата, които по някакъв начин са свързани със спорта се съпортват именно от Contrabanda.

През 2005 година се случват няколко важни събития за българската сноуборд сцена. Тогава за огромно щастие на всички български фрийстайл сноубордисти отваря врати първият български сноупарк. Той се намира точно до Момчиловци в Родопите, в местността "Картала". Провежда се и първото издание на Dragon Road Gap на Белмекен - едно абсолютно епично събитие, белязано от много сняг, изключителна природа и зверски трикове. Това състезание бе първо по рода си и остана в сърцата на всички български фенове на зимните спортове. През същата година се проведоха още няколко култови състезания - сред тях и българският кръг от Burton Am Cup, с който освен че България стана част от световна верига състезания, бе и началото на сноупарка в Банско. Малко по-късно, пак в Банско, бе проведен и първи кръг от Mary Jane Open Cup, а вторият кръг беше в Боровец. Любопитното за втори кръг - освен гигантския спайн, който бяха приготвили шейпърите, беше и че точно тогава в България се появиха и про карачите на Burton - Гиги Ръф и Икер Фернандес. От този период Гиги има и зверска част в следващия си филм. Така името на България се появи и като спот за каране по световните сноуборд филми. В същата година е и първото класиране на Сани Жекова на световната купа.

Все напред и нагоре

Стигаме и до изключително важната за българската сноуборд сцена 2007 година. След гласуване от страна на FIS, България е одобрена за домакинство на кръг от Световната купа по биг еър. Така на 22 декември 2007 г., в самото сърце на София, на жълтите павета, е построена гигантска конструкция, която да приеме световния сноуборд фрийстайл елит. Съоръжението е високо 31 м, дълго 100 метра и широко 25 м. Първо място печели австриецът Щефан Гимпл, а с най-добър резултат сред българите е Марио Беньо, който завършва на 19-о място в крайното класиране. NOKIA FIS World Cup Big Air е може би едно от най-големите доказателства, че българската сноуборд сцена се развива с пълна сила. През февруари същата година Иво Андреев печели първо място на Mountain Dew Snowground Zero в Букурещ, което бележи още една победа за българския сноубординг. Димитър Чокоев печели и своето първо FIS състезание, като на големия скок в Сърбия, размазва конкуренцията с покъртително Fs rodeo 720 с инди граб. По-късно в центъра на София се провежда и Loop Rail Strike. За целта, на Паметника на съветската армия е изградена впечатляваща конструкция с рейлове. Нещо невиждано се случва. Сноубордингът започва да се нарежда наравно с другите спортове в България.



Снимка: whiteroom.bg

Явно на българския сноубординг му върви на градски паркове, защото на 15 февруари 2008 г. столицата ни вече официално може да се похвали със свой собствен сноуборд парк. На езерото Ариана се появява впечатляваща конструкция с рейлове и скокове. Зад проекта отново стоят сноубордистите и шейпърите от Flipmode, а паркът е постоянно отворен до средата на март месец. Площадката разполага с различни рейлове, боксове и уреди за каране, построен е и кикер. Нещо много важно - на място всеки желаещ може да получи уроци по фрийстайл сноубординг.

По същото време в Копаоник, Сърбия, българските райдъри от националния отбор по фрийстайл сноуборд се представят отлично в поредния кръг от Европейската купа по биг еър, който се провежда за трета поредна година в сръбския зимен център. Марио завършва 3-ти, а Джими Чокоев залепва за първи път в кариерата си Fs 1080 с mute grab. В България също се провеждат доста голямо количество сноуборд състезания - Planet X, държавни първенства по спускане и фрийстайл, рейл състезания и т.н. Радо Янков става световен шампион за юноши в дисциплина паралелен слалом, Сани Жекова извоюва своята първа квота за олимпийските игри във Ванкувър, Иван Ранчев също печели квота за олимпиадата през 2010 г. На българските състезания присъстват все повече чуждестранни карачи, България започва да става дестинация за филм крю-та от други държави.

В сезон 2008/2009 развитието на българската сноуборд сцена продължава да върви напред. Фън паркът на Ариана все още е там, като към него е добавен и първият в България биг еър бег. В българската сцена започват да се намесват и много сериозни спонсори, като Nescafe. Именно под тяхна опека и с партньорството на Burton България се провеждат редица състезания по българските курорти.

През януари 2009 г. Лозьо Димитров се класира втори на Carnival Snowboard Session в Риека, Хърватска - един изключителен успех за българина, защото конкуренцията на състезанието е убийствена. Малко по-късно в ски-център "Кожуф" на македонско-гръцката граница, се провеждат слоупстайл и биг еър състезания от веригата на FIS. Джими Чокоев тотално разнищва конкуренцията, като се класира първи и на двете състезания. Тази година за пръв път български фрийстайл карач заема първо място в генералното класиране за втория по значимост трофей на FIS – Европейската купа. След третото си място от биг еър-а в Словения, Джими вече е начело в генералното класиране.



На следващата година отваря врати и Осогово Фън Парк – първият по рода си фрийстайл център в България. Паркът е перфектно направен и покрива всички нужди на българските сноубордисти, под строгото ръководство на Марио Беньо, което гарантира високото качество на съоръженията.

Светът е наш

Последните пет години българският сноубординг не спира да се развива. Имената на карачите, които се състезават, продължават да се умножават, а името България се чува все по-често всред световния елит. Почти всеки български курорт разполага със собствен сноу парк, магазините предлагат всички известни марки в индустрията, състезанията стават на все по-високо ниво, а българските успехи не спират да валят. Всяка година изданията на Pamporovo Freestyle Open стават стават все по-силни, а през 2014 г. там се проведе и първото 4-звездно ТТR състезание в България. Имаше състезатели от САЩ, Финландия Беларус, Словения, Латвия. Разбира се, участваха и българи - Джими Чокоев, Пепи Гьошарков и Георги Георгиев "Черния". Гьошарков дори успя да завърши на 6-то място, като пребори голяма част от световната конкуренция.

Няма как да пропуснем и епичното състезание Red Bull Fragments, заради което през зимата на 2015 г. в Боровец се изсипа част от елита на световния сноубординг. С уникален сет ъп от уреди, Боровец зарадва огромното количество сноубордисти, които бяха дошли да се състезават или да станат част от събитието, а Димитър Чокоев спечели наградата за най-добър трик.



От 2006-та до 2015 г. Сани Жекова разтърсва световната сноуборд сцена, като печели огромно количество златни, сребърни и бронзови медали на световните финали, включително и сребро на X-Games, с което можем да я наречем най-успешният български сноубордист за всички времена. До нея се нарежда Радо Янков, който стигна до Големия кристален глобус в слалома за 2015/2016.

Да не пропуснем да отбележим и треньора му - Георги Атанасов-Джоко, един човек, отдаден на сноубординга от самото му начало в България. Няма как да не споменем и имена като Георги Пелтеков- Гумата, Лозьо Димитров, Павел Кристов, Камен Петров, Георги Михайлов, Камен Петров, Кристиян Драгошинов, Билаил Бирмалуи, Иво Андреев, Стоил Димитров,  Александър Байков, Теди Пенчева, Марин Сладкаров, Теодора Дамянова, Росица Каратотева, като посланик и вносител на Burton и още много други имена, които също участват в писането на сноуборд историята ни и до днес. От 2015-та година в България започва да се прави и марката Cloud 9 - ръчно изработени висококачествени сноуборд дъски.Тази година очакваме още много успехи за нашите момчета и момичета, така че стискайте палци! Защото българският сноубординг се развива всеки ден с гигантски темпове и не показва никакви знаци да спира.

Оги Начев, списание 360
www.360mag.bg

Коментари

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още
Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.