Зафето: Трагедия с националния и ЦСКА! Още помня боя в Кюстендил

news picture
Адалберт Зафиров е роден на 29 септември 1969 година. Бивш футболист и капитан на ЦСКА. Бивш треньор на „червените”. Зафето, както го наричат, е от футболно семейство. Той и брат му Мартин, който също е носил червената фланелка, са синове на легендарния защитник на „армейците” Иван Зафиров. Адалберт даде интервю за „ШОУ”, а първата ни тема в разговора е до болка позната на всички...
 
- Г-н Зафиров, какво се случва с националния ни отбор? Паднахме от Норвегия у дома с 0:1, загубихме със същия резултат и в Палермо от Италия?
-Там е работата, че нищо не се случва. Стоим на едно място от няколко години. Никакъв напредък. Всъщност, ако трябва да съм откровен – дърпаме назад. Погледнете какво правят отбори, които допреди няколко години ги биехме без никакъв проблем. Развиват се. Най-яркият пример е Исландия.

- Същата е ситуацията и в клубния ни футбол...
- За съжаление е така. И клубният ни футбол, и националният отбор са в криза. Бих казах – в огромна криза.

- Коя е причината за трагичното състояние на футбола ни като цяло?
- Причината не е една. Те са няколко и са комплексни. Но основната се крие в прекаленото много чужденци, които играят в нашите отбори. Същите тези чужденци изядоха хляба на младите ни състезатели и убиват футбола ни. Заради тях не може да се осъществи нито един сериозен трансфер на наш футболист от български в чуждестранен клуб. Кой е последният такъв голям трансфер, че нещо не се сещам... Едно време се извършваха редовно трансфери – както през зимния, така и през летния прозорец. Сега продуктът ни е евтин...

- И вероятно некачествен...
- Не, не е чак толкова некачествен. Може да не са много, но имаме качествени млади футболисти. Проблемът е, че не им се дава достатъчно шанс, защото чужденците са с предимство.

- Бихте ли посочили кой е главният виновник за провала на националния отбор?
- Ако си мислите, че ще ви отговоря, че това е Ивайло Петев, жестоко се заблуждавате. Петев има най-малката вина. Както той, така и предишните селекционери Любослав Пенев и Лотар Матеус. Те каква вина имат, че българите в родното първенство не играят редовно. Че българите, подвизаващи се в чуждестранни клубове, търкат повечето време пейката. Вижте в момента „чужденците” в националния ни отбор. Там почти няма футболист, който да е твърд титуляр в клубния си тим. Е, след като им липсва елементарна игрова практика, как смятате, че ще се наложат и ще успеят в националния отбор. Знаете, че съм цесекар, но в последните години със свито сърце гледах как се налагаха само чужденци, а на българите им беше посочвана вратата. Пращаха ги в други клубове уж да се обиграят, а целта беше да се отърват от тях. Да, в момента в ЦСКА играят само българи, но нима трябваше да се изчака отборът да отиде във „В” група, за да се сложи край на този проблем с чужденците ли?! В Левски отскоро започнаха да предпочитат българското. В Лудогорец разполагат с голяма детско-юношеска школа, но мъжкият състав е изграден предимно от чужденци. Единствено като че ли в Литекс от няколко години се дава предимство на младите момчета, което е похвално. Има и нещо друго – преди години на всеки пост имаше по трима-четирима футболисти, които се конкурираха за титулярното място в националния отбор. В момента на някои постове просто няма нито един играч, за когото да кажеш, че заслужава да е в стартовия състав. Навремето всичките национали, които играеха зад граница, бяха титуляри в класни, подчертавам – класни отбори. Не само титуляри, но и звезди. Днес имаме само Ивайло Чочев и Ивелин Попов, които играят в стабилни тимове и в повечето случаи са в стартовия състав.

- Не споменавате БФС. Нима в БФС нямат вина за пълния провал на българския футбол?
- Не. Основната вина, както казах, е комплексна. Тя е във всички нас, футболните хора. В БФС направиха нещо разумно, след като въведоха следния правилник в „Б” група. Всеки отбор трябва да пуска в титулярния състав по четирима футболисти, които са до 23 години. А един от тях трябва да стои на терена от първата до последната минута. По този начин се стимулират юношите. Моят съвет към БФС обаче е въпросното правило да важи и за „А” група. Според мен футболният съюз трябва да ограничи чужденците в отборите. Да ги сведе до минимум. Повярвайте, това ще бъде истински лек за оздравяването на футбола ни – както на клубно, така и на национално ниво.

- Предполагам, че следите какво се случва в родния ви ЦСКА...
- Следя, разбира се, защото ЦСКА винаги е бил и ще бъде в сърцето ми. А сърцето ми е свито, като гледам какво се случи с клуба в последните години. Предишните и по-предишните собственици имат основна вина за големия хаос, който настъпи на „Армията”. Направо да ти настръхнат косите, когато чуеш за какви дългове става въпрос. Тези дългове са натрупвани с годините и лошото е, че на никой не му е пукало какво ще се случи след време. И ето че това време настъпи – ЦСКА загуби лиценза си и сега е във „В” група. Радващото е, че попадна в добри ръце, но дано новото ръководство се справи с проблемите. Честно да ви кажа, доста трудно ЦСКА ще излезе от кризата именно заради милионите дългове.

- Да се върнем към периода, когато първо бяхте помощник-треньор, а после станахте и старши на ЦСКА. Какво през 2010 година ви попречи, за да успеете?
- Аз не искам да изпадам в подробности, но много външни фактори пречеха тогава на ЦСКА. Когато румънецът Андоне пое отбора, напрежението беше огромно. След като той си тръгна, трябваше да поема в движение нещата. Както се казва – на пожар. Мисля, че успяхме да се измъкнем от тежката ситуация, завършвайки на второто място. Честно казано, тогава беше невъзможно да атакуваме титлата, защото Литекс разполагаше с много силен отбор. Другият проблем в ЦСКА беше постоянното текучество на футболисти. На всеки трансферен прозорец се вземаха по 10-11 играчи.

-Кои футболисти ви създаваха най-много проблеми?
-Ще ви дам пример с Мишел Платини. Той притежаваше страхотни качества, но нямаше характер. Не беше мъжкар, а в ЦСКА оцеляват само мъжкарите. Платини не беше лидер и се криеше във важните мачове.

- Последният отбор, на когото бяхте треньор, е Ботев (Враца). Защо се разделихте с врачани?
- За съжаление не успяхме да изпълним основната ни задача и тимът изпадна от „Б” във „В” група. Причината за провала се крие най-вече в ниския бюджет. Парите не стигаха, заплатите са бавеха с по два месеца. Едно е да ти забавят да речем заплатата в ЦСКА, където вземаш хиляди левове и можеш някак си да се справиш с положението, но съвсем друго е в клуб от ранга на Ботев (Враца). Там заплатите варираха от 500 до 800 лева. И като те държат два месеца без пари, ела да видиш какво се получава. Едни се оплакваха, че майките им ги издържат и им е адски неудобно. Друг твърдеше, че в последните дни ходел да се храни при баба си с боб и лютеница. Как да ги мотивираш момчетата при това положение?

- В ЦСКА също ви бавеха заплатите?
- Да, бавеха ви, но вече ви отговорих, че като имаш по-голяма заплата, по-лесно ще изтраеш няколко месеца. Освен това ЦСКА е име, история, фактор в българския футбол. На „Армията” не отиваш, за да забогатееш финансово, а да забогатееш футболно. Тоест – да направиш кариера.

- Какъв е вашият рекорд за забавяне на заплати, докато бяхте в ЦСКА?
- Шест месеца. Това беше в периода, в който бях треньор на юношите.

- Ако трябва да съм откровен, повечето хора не биха издържали половин година да останат без заплата. А и вашата в школата на ЦСКА едва ли е била висока. Кое ви е мотивирало да ходите на работа?
- Две неща. Амбицията да се развивам като треньор и обичта към децата. Вероятно на някои ще им се стори, че не звуча откровено, но наистина беше така. Казвам го с ръка на сърцето...

-Ще ви върна още по-назад във времето. Вие сте от футболно семейство. Брат ви Мартин също беше футболист, а баща ви – Иван Зафиров, е един от най-легендарните десни защитници не само в историята на ЦСКА, но и на клубния ни футбол. Кой беше първият ви треньор в школата на ЦСКА?
-Бойко Бемберски и Петър Жеков са хората, които първи ми подадоха ръка в родния ми клуб. За един кратък период и моят баща ми беше треньор в детско-юношеската школа. Беше голяма тръпка, защото мечтаех да тръгна по стъпките на татко. Помня как той ставаше шампион, как постигаше успехи в Европа и исках и аз да изживея тези неща.

- Ходихте ли тогава на стадиона, за да подкрепяте ЦСКА?
-Иска ли питане?! Разбира се! "Още от дете запали моето сърце", както се пее в един от рефрените на сектор „Г”. Та още от малък аз бях там – в сектора с червените шалчета. Бях на 11 години, когато ЦСКА отстрани Нотингам, а баща ми игра в историческия мач. От трибуните съм гледал и други велики двубои като този с Байерн през 1982 година, когато татко вече беше приключил с кариерата си. Година по-късно – през 1983 година, пък като част от юношите бях на „Армията” и гонех топките на срещата ЦСКА – Рома. След края на мача стиснах ръката на големия бразилец Роберто Фалкао. Не можах да заспя през нощта от емоцията и огромния адреналин.

- Защо обаче професионалната ви кариера не започва в ЦСКА, в Локомотив (Горна Оряховица)?
- Ами така се развиха нещата... Аз играех редовно в юношеския състав на ЦСКА. Тогава бях на поста десен защитник. Бях забелязан от треньорите и Альоша Димитров ме извика в дублиращия състав, а това е само една крачка разстояние от мъжкия тим. Димитър Пенев, който тогава водеше представителния отбор на ЦСКА, обаче така и не ме повика. И след като не ме повика, отидох да играя в състава на ВИФ. Там бе забелязаха от Локомотив (Горна Оряховица). Или по-точно – забеляза ме Петър Кирилов. Преди това трябваше да изкарам проби в Локомотив (Пловдив), но нищо не се получи. Та така се озовах в Горна Оряховица. Много хубави години прекарах там. Местният тим разполагаше с качествени играчи. Само ще ви посоча Ивайло Йорданов, Гюджеменов, Печикамъков, Данчо Маринов, Сашо Ангелов, братята Гавазови, Шефкет Мустафов. Бяхме в „А” група. Стадионът беше пълен, играехме на осветление и не се стряскахме от големите имена. През втората година треньор ни стана Никола Велков, а в отбора дойде и друг юноша на ЦСКА – Филип Филипов. Оттам насетне ви е ясна моята кариера. После отидох в Локомотив (София), където заиграх като централен защитник, а впоследствие най-после се озовах и в мъжкия състав на ЦСКА. В „Надежда” бяха хубави времена – през 1995 година спечелихме Купата на България и завършихме втори в първенството. След това обаче Николай Гигов не си спази на думата. Не ми даде пари, които трябваше да получа по договора ми с клуба. Бавеха се заплатите. Цяла есен на 1995 година играех без пари.

- И през януари 1996 година бяхте привлечен от ЦСКА?
- Точно така. Взе ме Георги Василев. Той ме искаше още от периода, когато беше треньор на Етър, а за играех в Локомотив (Горна Оряховица). През следващия сезон – 1996/97 с ЦСКА спечелих всичко – титлата и Купата на България. При следващия ми престой на „Армията” – през 2005 година, отново триумфирах с титлата.

- При първия ви период в ЦСКА президент на клуба беше Илия Павлов. Какво си спомняте за него?
- Беше изключително точен човек, лека му пръст. Той ми беше президент не само в ЦСКА, но и в Черно море през сезон 2002/03. Управляваше добре и двата клуба. Илия Павлов и Васил Божков са двамата босове, при които съм се чувствал най-добре в ЦСКА.

- Наскоро ЦСКА игра с Велбъжд (Кюстендил) мач от „В” група. Това даде повод на феновете да се сетят за един скандален двубой между двата тима през април 1999 година...
- Помня, много добре помня...

- Тогава вие и вратарят Иво Иванов сте нападнати от здрави момчета на стадиона в Кюстендил. Толкова години пазехте мълчание и не споделяхте какво се случи. И все пак – бихте ли разкрили днес подробности за екшъна пред съблекалнята?
- Екшънът се разигра в края на почивката между двете полувремена и никога няма да го забравя. Резултатът беше 1:0 за нас. След разбора тръгнахме да излизаме от съблекалнята. Аз, като капитан на ЦСКА, бях най-отпред, а след мен беше вратарят Иво Иванов. Пред вратата в коридора забелязах четири здрави момчета. Ама много здрави – типични мутри. Понеже аз и Иво бяхме първите, ние пострадахме. Без да ни казват нищо, здравеняците ни подхванаха. Мен ме удариха силно в корема и в краката, а Иво го бутнаха. Той се подхлъзна, падна на земята и мутрите му нанесоха удари в лицето. След това четиримата избягаха. Мачът не се доигра, а ние с Ицо бяхме закарани в болница, където ни извадиха медицински свидетелства. Това е цялата истина за случилото се. Впоследствие в БФС се стреснаха и предприеха мерки. След този случай започнаха да поставят камери в тунелите и пред съблекалните на двата отбора. Оттогава не е имало подобни екшъни на стадионите, на които вече имаше видеотехника за наблюдение.

- Имаше ли някакво обяснение защо ви нападнаха мутрите?
- Нямам представа и до ден днешен. Може би са искали да ни стреснат, след като водехме с 1:0. Има обаче едно комично обяснение на случая. Нещо като анекдот. Говореше се, че преди мача босът на Велбъжд Георги Илиев наредил да ни бият на всяка цена. В смисъл – да ни бият на терена, да спечелят задължително двубоя. Неговите бодигардове обаче, нали са с по-ограничен умствен багаж, разтълкували заповедта буквално. И нахлули в съблекалнята да ни понатупат с юмруци (б.р. - смее се).

- Как са баща ви Иван и брат ви Мартин?
- Татко живее в Рибарица и вече е добре. Казвам „вече”, защото имаше проблеми със здравето. Смени двете тазобедрени стави. Лошото мина и в момента се движи нормално. Брат ми е в Драгоман и отговаря за целия спорт там. Няма нищо по-хубаво, когато всички семейства се съберем заедно. Нали може да се сетите от първия път, коя е основната ни тема на разговор между баща и двамата му синове, отдали се на футбола...

Румен Илиев, в-к "ШОУ"

Коментари

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още
Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?

НАСТРОЙКИ ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ

  • Нормално функциониране на сайтовете
    Не е зададено

    Тези данни са стриктно необходими за нормалната работа на сайтовете и мобилните ни апликации. Чрез тях можем да удостоверим самоличността Ви като логнат потребители, да Ви покажем по-добре съдържанието, да заредим сайта по-бързо, да защитаваме сайтовете и Вас от посегателства.

    Такива данни например са данните от сесията Ви – информация дали сте логнат, кеширано съдържание и други.

    Тук попадат и данните, свързани с идентифицирането Ви във връзка с регистрация за използване на наша услуга.

  • За изпълнение на нашите услуги
    Не е зададено

    Някои от услугите ни, като електронната търговия, изискват да споделите с нас лични данни. Използваме ги за да можем да изпълним договора си с Вас, за продажба и доставка на предлаганите от нас стоки.

    Други предлагани от нас услуги са възможностите да добавяте новина, коментари, снимки или видеа. Използваме личните Ви данни, която ни дава възможност да Ви идентифицираме и при необходимост – да модерираме добавеното от Вас съдържание.

  • За измерване
    Не е зададено

    Събираме информация за Вашето използване на съдържанието и я комбинираме с предишно събрана, за да измерим, разберем и отчетем Вашето използване на услугите ни.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на реклами
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно налична, за да подберем и Ви доставим релевантна реклама и за да можем да измерим доставката и ефективността й. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите предишни интереси към подбрани реклами, обработка на данни за поведението Ви, когато рекламата Ви е била показана, колко често Ви се показват дадени реклами, къде и кога са Ви били показани, дали сте предприели действие свързано с рекламата, включително клик на рекламата и направена покупка.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За подбор, доставка и отчитане на съдържание
    Не е зададено

    Събираме информация и я комбинираме с предишно събрана, за да подберем и Ви доставим релевантно съдържание и да измерим доставката и ефективността му. Това може да включва предварително събрана информация за Вашите интереси към съдържанието, обработка на данни за показаното Ви съдържание, колко често или за колко време е било показано, дали сте предприели действие, свързано със съдържанието, включително клик на съдържанието.

    Тази цел не включва персонализиране и профилиране.

  • За персонализация и профилиране
    Не е зададено

    Събираме и обработваме информация за използването на услугите ни за последващо сервиране на персонализирана реклама и/или съдържание в друг контекст, напр. други сайтове и мобилни апликации, след време.

    Типично, съдържанието и поведението Ви на сайта/мобилната апликации се използва за създаване на заключения за Вашите интереси, чрез които се управлява бъдещият избор на сервирани реклами и/или съдържание.

  • По възложение и за проекти на трети страни
    Не е зададено

    При конкретни проекти по възложение на трети страни събираме Ваши лични данни, които им споделяме за осъществяване целите на проектите им. Детайлна информация за целите може да намерите в Общите условия на всеки конкретен проект, който ще Ви бъдат предоставени за получаване на Вашето съгласие.

    Понякога използваме личните ви данни, за да Ви информираме за игри и промоционални оферти на Спортал и/или на трети страни – Партньори на Спортал.

    За изпълнение на тази цел, събираме Ваши лични данни, за да Ви информираме за наши или на трети страни, наши партньори, инициативи, промоции, игри, оферти и други.

    За всички описани по-горе цели можем да използваме инструменти на трети страни.

  • За Директен маркетинг
    Не е зададено

    За да Ви изпращаме винаги актуална и полезна информация за нашите инициативи, събираме данни като адрес на електронна поща или друг начин за контакт с Вас – Viber, Skype, Messenger профил или такъв в друга комуникационна платформа.