Евродепутат: Жълтият картон на Македония е вече вдигнат

Евродепутатът Станимир Илчев посочи инициативи в ЕП и добави, че "жълтият картон" е вече вдигнат. Според Илчев у нас има "бежанци от Македония", на които не се дава български паспорт.

Отношенията между България и Македония и процесите в съседната ни страна бяха дискутирани от политици и експерти, които участваха в изслушване на тема "Накъде върви Република Македония?".

Дискусията беше инициирана от депутата от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов, който отбеляза, че е необходим анализ с оглед на поведението ни и бъдещето на двустранните отношения с Македония. България, която първа призна Република Македония, се третира може би не по-добре от Гърция, в някои случаи даже и по-зле, коментира Кирилов.

Според историка акад. Георги Марков, в Скопие не разбират от добри думи. Да не сме като гърците - да им извадим направо "червен картон", но крайно време е да извадим "жълт картон", да ги предупредим, че това не е европейско поведение, след като са се засилили за ЕС, и че те могат да разчитат на подкрепа от България, но тази подкрепа не бива да бъде безусловна, защото с нея се злоупотребява, каза Марков, според когото продължава и се засилва антибългаризъм в Скопие.

Историкът проф. Андрей Пантев призова форумът да се пази от назидание и добави, че е необходимо да бъде зададен въпросът "защо нещо не върви". Според Пантев трябва да се запитаме дали е възможно 45 години култивиране на антибългаризъм да заличат векове общност, съдба, език, култура, манталитет. Пантев е на мнение, че и ние българите носим историческа вина за съдбата на македонските българи. "Трябва да се замислим какво е да се родиш около Скопие, какво е твоето историческо отечество да губи три войни, три пъти - 1913 г., 1918 г. и 1947 г. да бъде обявена за агресор, и как са живели тези хора тогава, когато се е виждало в далечна перспектива, че скоро териториална промяна няма да има", заяви Пантев. "Рано ни е още да даваме дори и жълти картони. Тук става дума да разберем драмата на тези, които упрекваме, дали са станали, дали се преструват, дали са уплашени".

Президентът на фондация "Манфред Вьорнер" д-р Любомир Иванов се обяви срещу посегателства върху българската история. Иванов предложи България да постави две условия пред членството на Македония в ЕС. Първото - "в учебниците по история в македонските училища изрично да посочат българската националност на Самуил, Гоце Делчев и на всички видни дейци от общата ни история, които сами са се определили като българи". Второто - "да се преустанови дискриминацията на българите в Македония от македонската конституция, която изброява власи, турци, сърби, дори бошняци, но не и българи".

Журналистът Коста Филипов, дългогодишен кореспондент в Македония, акцентира върху това, че много от българските инициативи, свързани с Македония, не се познават от масовата публика там, ненамирайки медийно отразяване. Нашето присъствие чрез медиите и културата в Република Македония, с което да оказваме влияние, е много ограничено, посочи Филипов. Той изтъкна, че много години вече в Македония не се разпространява нито един български вестник.

Отговорност на политиците и в София, и в Скопие е да намерят теми, инициативи, било културни или политически, по които двете държави могат да направят нещо полезно за гражданите си, смята евродепутатът Йвайло Калфин. Ние трябва да поставяме твърдо исканията си, да защитаваме правата на българите в Македония, да изискваме от властите да се разграничават от злостни публикации в медиите, но трябва да имаме и някои положителни инициативи съвместно с Република Македония, ако разбира се тя е искрена в желанието си, че иска да има добросъседски отношения, каза Калфин.

Социологът Петър-Емил Митев заяви, че българската политика е пред изключително сложен тест - ако е твърда предизвиква антибългарски кампании, а ако е мека насърчава притискането на македонските българи. Неговото мнение е, че е необходим изключителен такт. Митев каза, че не би препоръчал "картоните", а насърчаване на българския бизнес в Македония, както и на медийно присъствие там.

Лидерът на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов заяви, че проблемът в Македония не е дали тя ще стане член на ЕС, а че "безразличието на българската държавна политика през 1960-1970 години доведе до това, че българският елемент там се мачка, унищожава и ние гледаме безразлично". Каракачанов също се обяви за условия за приемане на Македония в ЕС.

Бившият български посланик в Македония Александър Йорданов не се съгласи с тезата, че никога не сме имали политика към Македония. Друг въпрос е, че тази политика винаги е била прекалено съобразителна с много други и различни небългарски фактори, отбеляза Йорданов. Той констатира проблем с българското икономическо присъствие в Македония.