Спенс: Пловдивски бизнесмен е мераклия да осинови сина ми

Спенс бе обвинен от бившата си половинка и майка на 3-годишния му син Максим – Петра, в „домашно насилие“. Заведеното от нея дело бе спечелено безапелационно от Спенс, след като бе доказано, че рапърът никога не е посягал физически на бившата си, а „вербалните обиди“ са били просто част от творчеството му и не са били адресирани до нея.

Петра обаче не спря войната срещу рапъра, а продължи да обикаля медиите и да го злепоставя.

Това провокира и отвореното писмо на Спенс. Към писмото е прикрепил и няколко скрийншота от чат, в който Петра признава за новия си приятел и намеренията му да осинови детето на Спенс

Ето и емоционалната му изповед:

„Не без сина ми“

Дълго време мълчах, преглъщах и търпях, по мой адрес да се излива помия, да се говорят неистини, откровени лъжи. Водеше ме единствено фактът, че съм баща на три деца и когато си баща, това освен най-голямото щастие на света е и огромна отговорност. Но нещата вече преминаха добрия тон.... Едни хора ми казаха, че Спенс е “най-лошият” човек на света. Оказва се много лесно да се скриеш зад това и да раздаваш квалификации, пропускайки важните детайли. А всички ние знаем, че дяволът се крие именно в тях. Когато хулиш и разпространяваш неистини или когато удобно, и с лекота ги превръщаш в “пасквилчета” по мой адрес и когато децата ти ги четат, е редно и моят глас да бъде чут.

Действително, спечелих делото, което бившата ми вече половинка г-жа Петра Вълчева заведе срещу мен за твърдяно за извършено спрямо нея “домашно насилие”, изразяващо се в акт на вербална агресия срещу нея, във време когато вече отдавна не бяхме заедно. Удобно премълчано от нея беше обстоятелството, че предмет на делото е “вербално насилие”, изречени думи, фрази, рапиране, които дори не са адресирани до нея, а не физическо посегателство. И когато разпространяваш наляво и надясно, че съдят Спенс за “домашно насилие”, и когато той има деца не само от теб, е редно или поне възпитанието го изисква, да бъде направено това дребно уточнение.

Всъщност, целта на повдигнатия от г-жа Вълчева правен спор, бе да бъда дискредитиран, злепоставен, да бъде формирано погрешно обществено мнение за мен и по този начин да бъда уязвен и поставен в немилост, в последващия съдебен процес, отново заведен от нея. Предмет на този спор е упражняването на родителските права за малкият ни син – Максим Найденов, въпреки че аз никога не съм оспорвал, това майката да ги упражнява, а единственото за което съм настоявал е да имам осигурен контакт с детето, за да запазим и поддържаме силната връзка помежду ни.

Целта е ясна – да бъда тотално очернен, да бъде изкаран “лош” и тотално “непригоден” родител.  Да бъдат силно ограничени, дори изобщо забранени контактите ми със сина ми.

Пределно ми е ясно, и като отговорен баща съзнавам, че дете на 3 годишна възраст има нужда много повече от майка си и аз не го оспорвам. Все пак повече от всичко искам синът ми да е щастлив. Удобно забравено от г-жа Вълчева е и обстоятелството, че когато бяхме в добри отношения, аз взимах Максим и прекарвахме време само двамата и се грижех почти изцяло за него. Сега да се твърди, че съм “най-черният” на света и да ми се дава само за по 2 часа да видя детето си през деня и то в присъствието й, и когато е в разположение на духа, е меко казано неприемливо за мен. Още повече, когато това се случва веднъж на два – три месеца. Услужливо не се споменава името на новия й авер – пловдивският бизнесмен Веселин Кавръков. И за да е ясна цялата картинка, искам да попитам: Вярно ли е, че г –жа Вълчева се премести в гр. Пловдив през м.май 2020 год., а съпругата му е починала януари същата година? Както и вярно ли е, че е мераклия да осинови сина ми?

Във връзка с местоживеенето ми. На мен, както и на широката аудитория не ни стана ясно, къде живея аз? Приютен ли съм от настоящата си приятелка /41 годишна/ или пък обитавам къщата, която г-жа Вълчева ми е купила за 50 000 лв.? Отново, едно малко уточнение. Към ден днешен, тази къща, която при покупката беше една руина, струва двойно повече, благодарение единствено и само на мен, на непрестанния ми труд през последните 3 години, материалите, които вложих там.

Между впрочем всички съседи ще потвърдят това. Така че, като собственик на ½ идеална част, инвестицията на г –жа Вълчева е защитена. Отделно от това, макар къщата да е закупена с кредит изтеглен на името на бившата ми, същият изплащам аз и в размер по – голям от следващата ми се половина. Всичко това, тя отново удобно премълчава от всички Вас.

Уважавам журналистиката, когато тя е обективна, затова няма да падам на нивото на поръчковите журналисти. Но само едно искам да попитам тези хора, когато считаш себе си за професионалист, обективно търсещ истината, не следва ли да се потърси и другата гледна точка на нещата? Не следва ли да се опиташ да провериш “подхвърлящата” ти се злонамерена информация от няколко различни източника и подплатена ли е с нещо?

Вярно ли е, че майката на г – жа Вълчева е Павлина Живкова – известен и ерудиран журналист, пишещ за сериозни издания? Или просто на колегиална основа, сляпо ще преповториш неистини, с угрозата да си забравил, че колкото пъти да изречеш една лъжа, тя никога няма да се превърне в истина! Едно е почти сигурно, когато използваш кофата за боклук, за да хвърлиш там дрешките и хляба, купен с любов от мен за сина ми , няма да как да успокоиш съвестта си, и жертвата да си ти. Как иначе ще излезе, че Спенс не е купил нищо на сина си? Поне дрешката можеше да дариш на майка в нужда...

И тъй като смятам, че заиграването с толкова деликатни въпроси не е в интерес на децата ми, най – вече за 3 год. Максим, ще кажа едно. За най-голямо съжаление на г-жа Вълчева и семейството й, която между впрочем уважавам и към която имам добро отношение, общото ни дете ще носи моите имена – Максим Станиславов Найденов. За правото да бъда в живота му и той да ме познава, въпреки щенията на майка му, искам да расте с обичта и закрилата на по – големите си брат и сестра. Ще се боря и съм готов да платя всяка цена, в това число достойнството ми да не бъде пощадено, дори да няма пощада и за най – близките ми хора!

За финал, искам да кажа, че интрото на първия ми албум “По-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката, слушайте албума на Спеснята” е по-актуално от всякога! Задръжте рестото, както и скрийншотовете. И не забравяйте, че злобата кара човек да кашля, а когато кашляш, те свалят от самолета... помниш ли?

Последвайте канала на