Демир баба теке – мистерия от Лудогорието

Загадъчно свещено място в Лудогорието все още привлича туристи и вярващи от далечни краища на България. Демир Баба теке е част от Археологическия резерват Сборяново при село Свещари. Мястото се почита от хора с различни религиозни вярвания. Древните ритуали, които се извършват там, носят здраве и сбъдват желания.

До мястото, което е свещено и за мюсюлманите, и за християните, се стига по път, оставен на милостта на времето. Гората е прекрасен кът от природата, съхранила редки животински и растителни видове. На много от дърветата в нея са завързани парченца от дрехи за здраве, подобно на друго мистериозно място у нас – Крибул, видя репортер на Novini.bg.

Призрак броди из Демир баба теке? (снимки)

Хората вярват, че ако си пожелаят нещо и завържат парче от дрехата си, желанието им ще се сбъдне. Вярва се също, че ако оставят части от дреха, покриваща болно място, ще оздравеят. На места се виждат и камъни, увити с парчета плат, както и листчета, мушнати в процепите на скалите наоколо.

Кой е Демир Баба?

Според местните хора Демир Баба или Железният баща е живял в XVI в. Много легенди се разказват за неговата сила и чудесата, които е сътворил. Демир Баба е бил алиански светец (от казълбашкото население на Североизточна България), мъдрец и лечител. Алианите са последователи на течение в исляма, известно с толерантното си отношение към всички религии. Той е описан в житието му като победител на ламя и лечител. Местни хора казват, че той е бил висок около 3 метра и много силен. Има и предположение, че светецът има прабългарски произход.

Най-разпространената легенда за светеца разказва за незапомнена суша. Тогава страдащите се обърнали за помощ към Демир Баба, а той бръкнал с ръка в скалата и оттам избликнал извор с лековита вода. В памет на това чудо изворът и до днес се нарича Беш пармак – Пет пръста. Вярва се, че водата в него е лековита. Легендата за Железния баща гласи, че той само с две крачки от извора се изкачвал на платото.

Демир Баба е носил железни обувки, които сега са изложени за посетителите в къщата-музей в двора.

Надежда за изцеление

Легендите за това свещено място са много - ритуално измиване, лягане върху скала, пускане на пари в извора, са действия, практикувани от векове.

За аязмото в двора се смята, че водата му лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве.

В зида вляво от сградата има две дупки. Заставаме на няколко крачки от тях и със затворени очи ги целим с показалци (т.нар. “избождане на очите на Вещицата”). Според поверието така се освобождаваш от злото.

Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или да почерпят сили, лягат върху голям камък, който се намира в двора. Ритуалът трябва да продължи поне минута.

Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алияните Демир Баба е имал много добър приятел българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил вратичката ниска. Така винаги, когато някой влезе се покланя и на българина.

След това трябва да се изкачваш по пътеката на изпитанието. Минаваш през дупката на лъжата. Ако успееш значи животът ти е праведен, се казва в легендата. Стигнеш ли до върха, пред теб се открива полянка. На нея има скала, в която са отпечатани стъпките на Демир Баба.

Исторически данни

Гробницата на Демир Баба е изградена върху два скални къса, някога тракийско светилище. На мястото някога е имало и православна църква.

Демир баба теке се намира до селата Свещари и Исперих и датира от 16 век. Гробницата представлява седмоъгълна сграда с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол. Самият гроб на светеца е разположен в средата на помещението, ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници, но ние успяваме също да го видим.

Текето е признато за историческа българска старина през 1924 г. и заедно с гробницата в Сборяново са обявени за един от деветте български културни и природни паметници, включени в списъка на ЮНЕСКО.

През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.

Ето цитат от последната книга за Железния баща на Борис Илиев: „За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име“. Заветът, който ни е оставил Демир Баба гласи: „Ако търсиш Бога, иди, търси го в човека”.

На мястото се преплитат вековни ритуали, практикувани и до днес, затова и мястото е магическо и зареждащо. Ако имате възможност непременно го посетете.

 

Коментари

  1. 2020.07.20 | 16:46
    Изопачавате всичко Българско и родно бе ваща мама сарайска.
    1. 2020.07.20 | 17:37
      Теб коя руска п.утка те изсра та се пишеш за бъргарин?
    2. 2020.07.20 | 17:32
      Ми той дядо ти е бил рязан, не знаеш ли?
  2. 2020.07.20 | 16:13
    Как е българското име на местността ?
    1. 2020.07.20 | 17:35
      Българското име е "На баба ти свирката, дето я прави на Мюмюн"
    2. 2020.07.20 | 17:33
      Македонската земя!
  3. 2020.07.20 | 16:43
    България е православна,какви са тия мюсюлмани бе? Мохамеданите са чужденци тука.Майната му на исляма.
    1. 2020.07.20 | 17:33
      Мен ако питаш България е комунделска
  4. 2020.07.20 | 16:55
    Asim hodila predi 10 godini tam velikolepno mysto kogato pieh voda ot ceshmata sveti ti na vsyake mnogo hubavo mysto
  1. 1

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още