Демир баба теке – мистерия от Лудогорието

Загадъчно свещено място в Лудогорието все още привлича туристи и вярващи от далечни краища на България. Демир Баба теке е част от Археологическия резерват Сборяново при село Свещари. Мястото се почита от хора с различни религиозни вярвания. Древните ритуали, които се извършват там, носят здраве и сбъдват желания.

До мястото, което е свещено и за мюсюлманите, и за християните, се стига по път, оставен на милостта на времето. Гората е прекрасен кът от природата, съхранила редки животински и растителни видове. На много от дърветата в нея са завързани парченца от дрехи за здраве, подобно на друго мистериозно място у нас – Крибул, видя репортер на Novini.bg.

Призрак броди из Демир баба теке? (снимки)

Хората вярват, че ако си пожелаят нещо и завържат парче от дрехата си, желанието им ще се сбъдне. Вярва се също, че ако оставят части от дреха, покриваща болно място, ще оздравеят. На места се виждат и камъни, увити с парчета плат, както и листчета, мушнати в процепите на скалите наоколо.

Кой е Демир Баба?

Според местните хора Демир Баба или Железният баща е живял в XVI в. Много легенди се разказват за неговата сила и чудесата, които е сътворил. Демир Баба е бил алиански светец (от казълбашкото население на Североизточна България), мъдрец и лечител. Алианите са последователи на течение в исляма, известно с толерантното си отношение към всички религии. Той е описан в житието му като победител на ламя и лечител. Местни хора казват, че той е бил висок около 3 метра и много силен. Има и предположение, че светецът има прабългарски произход.

Най-разпространената легенда за светеца разказва за незапомнена суша. Тогава страдащите се обърнали за помощ към Демир Баба, а той бръкнал с ръка в скалата и оттам избликнал извор с лековита вода. В памет на това чудо изворът и до днес се нарича Беш пармак – Пет пръста. Вярва се, че водата в него е лековита. Легендата за Железния баща гласи, че той само с две крачки от извора се изкачвал на платото.

Демир Баба е носил железни обувки, които сега са изложени за посетителите в къщата-музей в двора.

Надежда за изцеление

Легендите за това свещено място са много - ритуално измиване, лягане върху скала, пускане на пари в извора, са действия, практикувани от векове.

За аязмото в двора се смята, че водата му лекува и помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве.

В зида вляво от сградата има две дупки. Заставаме на няколко крачки от тях и със затворени очи ги целим с показалци (т.нар. “избождане на очите на Вещицата”). Според поверието така се освобождаваш от злото.

Другото поверие е свързано с лягането върху свещения камък. Хората, които искат да се излекуват или да почерпят сили, лягат върху голям камък, който се намира в двора. Ритуалът трябва да продължи поне минута.

Входната врата към двора е висока около метър. Според легенда на алияните Демир Баба е имал много добър приятел българин. Демир Баба е искал да почитат приятеля му, както почитат и него затова направил вратичката ниска. Така винаги, когато някой влезе се покланя и на българина.

След това трябва да се изкачваш по пътеката на изпитанието. Минаваш през дупката на лъжата. Ако успееш значи животът ти е праведен, се казва в легендата. Стигнеш ли до върха, пред теб се открива полянка. На нея има скала, в която са отпечатани стъпките на Демир Баба.

Исторически данни

Гробницата на Демир Баба е изградена върху два скални къса, някога тракийско светилище. На мястото някога е имало и православна църква.

Демир баба теке се намира до селата Свещари и Исперих и датира от 16 век. Гробницата представлява седмоъгълна сграда с квадратно преддверие, покрита с полусферичен купол. Самият гроб на светеца е разположен в средата на помещението, ориентиран на югозапад. Изграден е от тухлен зид с дървена надземна част, а дължината му е 3,74 м. Дървеният ковчег е затрупан с дарове и се показва единствено на алиански поклонници, но ние успяваме също да го видим.

Текето е признато за историческа българска старина през 1924 г. и заедно с гробницата в Сборяново са обявени за един от деветте български културни и природни паметници, включени в списъка на ЮНЕСКО.

През 1952 г. е намерено житието на Демир Баба, датиращо от началото на 18-ти век, което свидетелства, че светецът е бил реална личност.

Ето цитат от последната книга за Железния баща на Борис Илиев: „За последен път Железния баща се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под друг лик и под друго име“. Заветът, който ни е оставил Демир Баба гласи: „Ако търсиш Бога, иди, търси го в човека”.

На мястото се преплитат вековни ритуали, практикувани и до днес, затова и мястото е магическо и зареждащо. Ако имате възможност непременно го посетете.

 

Коментари

  1. 2020.07.20 | 16:46
    Изопачавате всичко Българско и родно бе ваща мама сарайска.
    1. 2020.07.20 | 17:37
      Теб коя руска п.утка те изсра та се пишеш за бъргарин?
    2. 2020.07.20 | 17:32
      Ми той дядо ти е бил рязан, не знаеш ли?
  2. 2020.07.20 | 16:13
    Как е българското име на местността ?
    1. 2020.07.20 | 17:35
      Българското име е "На баба ти свирката, дето я прави на Мюмюн"
    2. 2020.07.20 | 17:33
      Македонската земя!
  3. 2020.07.20 | 16:43
    България е православна,какви са тия мюсюлмани бе? Мохамеданите са чужденци тука.Майната му на исляма.
    1. 2020.07.20 | 17:33
      Мен ако питаш България е комунделска
  4. 2020.07.20 | 16:55
    Asim hodila predi 10 godini tam velikolepno mysto kogato pieh voda ot ceshmata sveti ti na vsyake mnogo hubavo mysto
  1. 1

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Пътувания

още

Анкета

Вълнувате ли се от личния живот на популярните българи?

Вълнувате ли се от личния живот на популярните българи?

Избрано от Интернет