Учени допускат, че специфичен ген е „виновен“ за появата на речта при хората

Дарнел се надява, че скорошната му екипна работа не само ще помогне на хората да разберат по-добре своя произход, но и в крайна сметка ще доведе до нови начини за лечение на проблеми, свързани с говора.

Защо хората са започнали да говорят? Учените предполагат, че генетиката е изиграла голяма роля - и твърдят, че еволюцията на тази изключителна способност е била от ключово значение за нашето оцеляване.

И при двата сценария мишките бяха мотивирани „да говорят“, казва Дарнел и добавя: „а те „говореха“ по различен начин с човешкия вариант, което илюстрира ролята му в речта“.

Малките мишки с присаден човешкия вариант пищели по различен начин от нормалните си събратя, когато майка им се приближавала. Възрастни мъжки мишки с този вариант пищели различно от нормалните си събратя, когато виждали разгонена женска.

Американски учени направиха предположение въз основа на експерименти, че появата на говоримия език при хората е свързана със специфичен ген, съобщава БТА.

Генетичният вариант, който изследователите са проучили, представлява един от цял набор от гени, „допринесли за появата на Homo sapiens като доминиращ вид, какъвто сме днес“, казва д-р Робърт Дарнел, автор на изследването, публикувано в изданието Nature Communications.

Наличието на специфична генна вариация не е единствената причина хората да могат да говорят. Способността зависи и от други фактори като например анатомичните особености на човешкото гърло и областите на мозъка, които работят заедно, за да позволят на хората да говорят и разбират езика.

От началото на 90-те години на миналия век Дарнел изучава протеин, наречен NOVA1 и известен като решаващ за развитието на мозъка. За последното изследване учените от неговата лаборатория в нюйоркския университет „Рокфелер“ са използвали молекулярната ножица за редактиране на гени Crispr, за да заменят белтъка NOVA1 при мишки с такъв от човешки тип, за да проверят реалните ефекти на генетичната вариация. За тяхна изненада човешкият белтък променил начина, по който животните вокализирали, когато комуникирали едно с друго.

Това не е първият случай, когато се установява, че ген е свързан с речта. През 2001 г. британски учени откриха първия ген, свързан с езиково и речево разстройство. Те го нарекоха FOXP2 - човешки езиков ген. Оказа се обаче, че вариантът му при съвременните хора не е уникален за нас като вид. По-късни изследвания установиха, че той е бил общ и за неандерталците. От друга страна, вариантът NOVA1 при съвременните хора се среща единствено при нашия вид, пояснява Дарнел.