Страдивари, за когото цигулката е любовница

Всеки от инструментите на маестрото има уникални глас, душа и име.

Разбира се,

най-скъпата цигулка в света е излязла от ръцете на великия лютиер Антонио Страдивари.

Каквито и класации да се правят за кралицата на струнните инструменти, в топ 10 неизменно стоят три имена - на майстора от Кремона, на конкурента, който никога не го достига - Андреа Гуарнери и на техния учител Николо Амати.

Но един от тези шедьоври с необятна душа и развълнувано сърце остава ненадминат - цигулката на лейди Блънт, внучката на Байрон за която е била изработена през 1721 г. Точно 290 години по-късно цигулката бе продадена на търг за историческите 16 млн. долара, като приходите отидоха за пострадалите от земетресението в Япония.

Наддаването тръгна от 10 млн. долара - сумата, на която цигулката е била купена през 2008 г. от японската фондация "Нипон". Смята се, че тя е един от двата изящни инструмента на Страдивари, достигнали до наши дни в идеално състояние. Вторият е "Месия", който се пази в музей в Оксфорд.

На цигулката "Лейди Блънт" не е свирено 300 години, откакто е изработена. През повечето време тя е била в музеи и частни колекции, пазена по-строго от зениците на очите на нейните стопани. А такива са били легендарният парижки цигулар Жан Баптист Вийом, колекционерът Ричард Бенет и др.

Историята на съвършенството започва някъде през 1644 г. в селце до Кремона.

Точната дата, на която се ражда геният Страдивари не е известна, а и едва ли има особено значение. Светът помни 18 декември 1737 г., когатоустните на Антонио Страдивари замлъкват завинаги, отнасяйки при боговете тайната на "дишащата" цигулка. Макар да има 9 наследници от два брака и прилежно за обучава в изкуството си своите синове Франческо и Омобоно, Антонио никога не открива истински достойния майстор, на когото да предаде магията. За него съвършените деца остават само и единствено цигулките - над 1000, 732 от които доказано достигнали до наши дни. Всяка една е уникална. Има собствен тембър, резонанс, дихание. И име - следователно душа.

Когато през 1644 г. семейството на Антонио се заселва край Кремона, бягайки от чумата в големия град, нищо не издава, че любопитният малчуган ще промени завинаги лютиерството в света. Още повече, че малкият се увлича по съвсем други занаяти. Пробва се и като скулптор, и като художник, и като гравьор, но все не му достига сръчност, въпреки че години по-късно ще ползва елементи от трите изкуства в шедьоврите си. С цигулките също не му се получава от първия път. Всъщност, Антонио е като омагьосан от звука им. И повече от всичко на света мечтае за свири на тях. Но макар Господ да го е дарил с уникален слух, пръстите му се оказват "дървени"

Така младият Антонио решава да прелъсти цигулката, като стане господар на душата й.

Дръзката мечта го отвежда при най-големия майстор по онова време - Николо Амати, внук на основателя на династията италиански лютиери Андреа Амати.

Антонио работи безплатно. Парите нямат никакво значение за младия чирак, стига да изучи занаята. И през 1666 г. Антонио изумява маестрото си. Представя му първата си цигулка, чийто звук по нищо не отстъпва на този на Амати. Но Страдивари не е удовлетворен. В безкрайните дни и нощи работа се ражда фикцията, че цигулката е жена. В зависимост от материала, който използва, от грунда, лака и обработката, дамата в ръцете му е майка, сестра, дъщеря, съпруга, но най-вече любовница.

Антонио не спира с експериментите, обяснявайки, че иска да чуе в цигулката "щастлив женски смях". Използва нови материали, пробра различна обработка. Някои от цигулките му са по-тесни и по-издължени, други - украсени със седеф или слонова кост.

Всеки нов инструмент приближава майстора с крачка към пълното съвършенство. През 1680 г. той е вече име в занаята, работи самостоятелно и със самочувствие започва да подписва творенията си с латинизираното Страдивариус.

Цигулките му се отличават от всички останали със своя глас - необичайният, дълбок звук

Изследователите смятат, че към 1700-а година майсторът вече е открил за себе си перфектния модел и работата му продължава с фината настройка. Продължава с експериментите до последния си ден. Използва различни видове дървесина. За горната дека на инструмента Страдивари залага на елхова дървесина, за долната - на кленово дърво. Но според най-любопитната част от историята на велия лютиер в творенията му има българска следа. Редица химически анализи доказват, че Страдивари ползвал за горната палуба български смърч, а долната и за корпуса - италиански явор. Дървесината била доставяна в Кремона от италиански търговци, пътуващи до Балканите.

Ненадминатият лютиер е може би първият, който открива, че звукът на цигулката зависи не само от дървото, но и грунда, с който то се импрегнира, а също и от лака на финала.

Започва сам да изработва сместа за лакиране и постига еластичност на дървото, която кара цигулката да "диша". Така всеки един от инструментите има свой собствен, уникален глас.

Предполага се, че за тайнствения оранжево-кафяв лак, който остава запазената марка на Страдивари, майсторът е използвал дървесна смола от Тиролските гори, но точният състав не може да бъде установен дори днес въпреки безкрайните технологични възможности. Опити на учените от тайванския Национален институт идентифицират някои от веществата, използвани от Страдивари - боракс, стипца, мед, цинк, варно мляко. С тях майсторите предпазвали инструментите от дървояди. Но какво е било съотношението им никой не знае.

Още на младини майсторът, който доживява до дълбока старост - 93-годишна възраст, бързо забогатява.

Казват, че става приказно богат. В Кремона дори имали израз: "Богат като Страдивари".

И тъй като никой не е посветен в тайната на вълшебните цигулки плъзват какви ли не слухове. Едни твърдят, че е продал душата си на дявола, други искрено вярват, че за инструментите си Страдивари ползва дървесина от Ноевия ковчег, която му е осигурена от самия Бог

Отдаден на голямата си любов - цигулките, Антонио никога не е бил щастлив в личния си живот. Има два брака. Първата съпруга му ражда три деца, втората шест. Но все нещо у дома не е както трябва. Животът му минава в ателието, разположено на първия етаж от огромната му къща.

Страдивари работи до последния си ден. През вековете до нас са стигнали заготовки на цигулки, които лютиерът така и не успял да завърши. На тях са отбелязани годините и възрастта му - 92, 93...

Днес музикантите вярват, че ако не се свири на цигулка Страдивариус, тя умира. Защото в нея е част от душата на маестрото.

Източник: Любопитно

Последвайте канала на