Дупка в морето няма дъно и озадачава учените

А през 2012 г. Discovery Channel я нарежда под номер едно в класацията за 10-те най-възхитителни природни места на Земята.

Пробват и с апаратура, с която е измервана с точност дълбочината на Марианската падина – официално тя е на 11 022 м под морското равнище. Но и с такива джаджи отново не се връща сигнал.

Дупка в морето се оказа без дъно или поне учените с познатите им методи не могат да разберат на каква дълбочина свършва. „Изследователите откриха в океана най-дълбоката дупка на планетата - и тя е толкова голяма, че не могат да стигнат до дъното“, съобщи с удивление CBS News, позовавайки се на публикация в новия майски брой на списание Frontiers in Marine Science („Граници на морската наука“).

CBS News иска коментар от NOAA (Националната агенция по океанографски и атмосферни изследвания на САЩ) и получават следния отговор: „Сините дупки може да звучат страшно, но всяка една може да бъде оазис в иначе безплодното морско дъно. Сините дупки са разнообразни биологични общности, пълни с морски живот, включително корали, гъби, мекотели, морски костенурки, акули и други. Малко се знае за тези райони, тъй като те са до голяма степен недостъпни. Отворът на синя дупка може да бъде няколкостотин фута под водата, а на много дупки отворът е твърде малък за преминаването на автоматизирана подводница“. И допълват, че тепърва трябва да се изследва какво всъщност се случва в Таам Джа и защо не може да се върне сигнал. Има няколко предположения за това, но едно от тях звучи доста вероятно. Според него на границата, където се смесват по-солената вода от Карибско море с по-сладката от Таам Джа, се образува явление, което поглъща сигналите на ехолокаторите и заради това няма връщане.

Дупката се намира в залива Четумал край полуостров Юкатан, в близост до границата на Мексико и Белиз. Част е от Белизкия бариерен риф (известен и като риф Лайтхаус). Наречена е Taam Ja и се произнася Таам Джа (а не Таам Ха, както биха я казали испаноговорещите) - означава „дълбока вода“ на езика на маите. За по-голямата част от света обаче тя е прочута като Великата синя дупка (Great Blue Hole). Има почти идеална кръгла форма и диаметърът й е около 318 метра.

Независимо какво се окаже конкретно за Таам Джа – дали ще е напълно обясним от физиката природен феномен или някаква аномалия с помощта на извънземни, ясно е, че дори в нашия век на свръхинформация има много неоткрити неща, които тепърва трябва да бъдат обяснени.

По това Таам Джа много наподобява сеноте – прочутите дълбоки ями със сладка вода из Юкатан, които са с карстов произход и маите са използвали като основен източник на прясна вода. Точно маите са смятали сеноте като връзка с подземния свят на боговете. Там са извършвали множество жертвоприношения.

През 1971 г. легендарният океанолог Жак-Ив Кусто с кораба си „Калипсо“ прави изследвания на дупката и я превръща в световна знаменитост. Оттогава това е едно от най-предпочитаните места в света за дълбочинно спускане на водолази. Кусто установява, че Таам Джа в началото е била карстово образувание, залято после с вода след покачването на океана и потъването на тази част от Юкатан.

През декември миналата година учени се спускат да проучат по-подробно Таам Джа и стигат до 420 м дълбочина. А на дъното така и не му се вижда краят. За да разрешат тази мистерия, се връщат и решават да мерят по традиционния начин, като пускат въже с котва. То обаче е само 500 метра и пак не може да стигне дъното. Тогава пробват друг метод, с който се измерва дъното на океана. И започват с ехолокатори да пускат сигнали надолу в морето, при това използват няколко различни машини. Принципът е съвсем прост – пускаш сигнал и чакаш да се върне, като за времето на връщане съответно измерваш и дълбочината. Тук обаче се случва нещо невероятно. Сигналът просто не се връща - отново и отново. Дни наред учените опитват да получат обратна връзка, но такава няма. Тогава започват да се шегуват, че Таам Джа всъщност няма дъно и пробива Земята. И напълно оправдава нашенския израз за дупка в морето (казван по други поводи) – дъно няма и не се появява такова.

Разбира се, че търсачите на извънземни веднага се възрадваха от съобщенията за бездънната дупка в морето. Но и тук засега няма една теория, около която да се обединят. Две са основните. Едната гласи как Таам Джа е връзка с други светове и може би с други измерения, които могат да са и в различни от Млечния път галактики и дори вселени. Това са своеобразни портали, водещи към далечни светове и не се знае какво може да ни очаква там.

Трябва да припомним, че според привърженици на теорията за палеоконтакт - тоест как извънземни са дошли в древността и са общували с жителите на планетата - то има на много места по Земята, напълно отдалечени една от други култури, които разказват за същества, излезли от водата и дали знания на хората. Такива предания има в Япония, Западна Африка, в Северна Америка, в Полинезия и въобще на почти всички острови из Тихия океан. Много от тези древни култури свързват произхода на дошлите от водата извънземни с Плеядите или със Сириус, смятан за една звезда от науката само до преди 160 години. Няма как да не се припомни христоматийният пример за определяното като примитивно африканско племе догони, които твърдели на пътешественици и изследователи как техните предци били обучени от същества, дошли от системата на двойната звезда Сириус. Тези същества, определяни като богове, първо се потопили в океана, но веднъж решили да излязат и да научат хората на много полезни неща. Учените (предимно френски изследователи) дълго време се надсмивали над примитивните догони, но през 1862 г. с математически изследвания било потвърдено, че всъщност най-ярката звезда на небето, намираща се в Голямо куче, е система от две слънца, обикалящи едно около друго. След развитието на по-добри телескопи това било потвърдено, но догоните от памтивека го знаели. Та според привърженици на палеоконтакта именно подобни сини дупки в морето са портал към владенията на тези някогашни богове, иначе казано на извънземни от древността.

Тук има и още една разновидност на хипотезата, че сините дупки са портали – този път не на извънземни, а на напълно земна си цивилизация, която се развива в океана и в големи кухини на Земята. Според тези твърдения въпросната цивилизация е много по-напреднала от нашата и тези НЛО, които постоянно засичаме, са нейно дело. Те може да са направени от извънземни, заселили се в древността в океаните на планетата ни, но може и да са дело на въпросната паралелна земна цивилизация.