Наша хижа възкръсна, разкри дълго пазена тайна

След като беше доведена до пълна разруха от РМД, днес автентичният вид на тази хижа е възстановен след основен ремонт, включително и ски влекът. Към нея има изграден и детски лагер.

Летните отпуски са далече, но заради динамичното ни ежедневие често имаме необходимост от релакс. През уикендите искаме да избягаме от големия град и търсим местенце, което хем да е наблизо, хем да ни „зареди батериите“.

Но която и посока да поемем, на час път от Пловдив със сигурност ще намерим уют и спокойствие сред природата. Запалени планинари препоръчват да се посети една от емблематичните хижи в Родопите  - „Марциганица“, която след дълги години под ключ отново посреща туристи.

Базата е строена през 1971-1973 г. от инициативен комитет при тогавашния Градски общински народен съвет и туристическо дружество "Безово" с помощта на ГК на БКП. Строителството се извършва от майстори от близкото село Добростан по проект на архитект Васил Василев, съобщава "Марица".

След промените в България хижата попада в ръцете на РМД, което не успява да я ръководи успешно. Доста време след приватизацията обектът бе с пуснати кепенци и пред разруха. През това време „доброжелатели“ успяват да съсипят и да изсекат дърветата около близките екопътеки, а държавното ски съоръжение към хижата бе нарязано и продадено за скрап.

Лоши са условията за туризъм в планините

Днес автентичният вид на хижата е възстановен след основен ремонт, включително и ски влекът. Към нея има изграден и детски лагер.

„Марциганица“ е разположена в Западните Родопи, на 30 км от Асеновград и на 4 км от село Добростан, при надморска височина 1440 метра. От поляните около нея се открива чудна панорама към село Югово, Кръстова гора, връх Караджов камък, каньона на река Мостовска Сушица, Белинташ и др. По-издръжливите могат да се включат и в еднодневен туристически преход до различни забележителности в Родопите.

Когато България била под турско робство, едно от местата, на което хайдутите се събирали винаги на 6 май, на Гергьовден, било край Караджов камък. Башибозуците научили за това и турската потеря накарала селския глашатай да събере всички хора от Добростан на мегдана. Хванали един от тях и започнали да го разпитват къде се намира Караджов камък. Той обаче не им казал. След това хванали втори, но и той не издал мястото.

Изведнъж една девойка на име Гана излязла и казала, че ще ги заведе до близката поляна на Караджов камък. Момичето обаче ги завело на поляната под днешната хижа „Марциганица“ и им казало, че това е хайдушкото сборище, като си мислело, че веднага ще я пуснат. Но турците я задържали през нощта. Сутринта разбрали, че ги е излъгала. Тогава, озверени, те й отрязали главата и я набили на кол.

Снимка: Марица

Отишли в селото и пак накарали селския глашатай да събере местните. Накарали един младеж да вдигне главата на момичето и да каже, че е загинало. Той обаче казал: „Гана загина мърцина!“, после повторил: „Мърцина Гана загина!“. Така се получило името на местността, а после и на хижа „Марциганица“. След Освобождението някои предлагали името да се смени на „Обзор“, „Хоризонт“, но Димитър Димитров от селото казал: „Не, името ще си остане „Марциганица“ - това е революционно име“.

Пещерата "Добростански бисер"

Наблизо до хижа "Марциганица" е пещерата „Добростански бисер“, известна и като "Ахметьова дупка". Тя е с размери между 500 и 1000 кв. м, а дълбочината на входния отвес е 15 метра. Тук могат да се наблюдават и трите карстови форми - сталактити, сталагмити и сталактони.

Голяма атракция са пещерните езерца. Името на пещерата дават красивите скални бисери, които са се образували през вековете в тези езерца. За съжаление, скалните бисери са унищожени. Пещерата отново е облагородена и отворена за посетители през 2018 г. Районът на село Добростан е изключително богат на карстови пещери - те са около 200, но „Добростански бисер“ е единствената, пригодена за посещения. В близост до нея се намира и живописният връх Попа - 1414 м, до който има пътека.

Изброените природни богатства са в обхвата на биосферен резерват „Червената стена“. Той е одобрен през 2017 г. от ЮНЕСКО като един от първите български съвременни пост-Севилски биосферни паркове.

Известен е с богатството си на орхидеи, стотици редки и защитени растителни и животински видове. Той е изключително важен за прилепите, тъй като в границите му попадат множество пещери, ниши и скални цепки. Списъкът със срещащите се прилепи вече включва 20 вида.

Сливодолското падало

Сливодолското падало е водопад в Родопите. Намира се по течението на река Сливов дол. Водата пада от височина 49 м, което прави водопада най-високия в Родопите. Най-близкото населено място е село Югово. До водопада се стига по маркирана пътека от хижа "Марциганица" или по пътека от шосето Пловдив-Смолян - веднага след първия тунел след с. Бачково, от лявата страна на тунела. 

По-наблюдателните могат да забележат, че  водата, плъзгаща се и падаща по скалите, обрасли с мъх, е със зеленикав цвят. В основата на водопада водата не е зелена, а синя поради дълбоко издълбаното речно корито там. През 2005 г. водопадът и околната територия са обявени за природна забележителност в резервата „Червената стена“.

Последвайте канала на