Човечеството е напуснало холоцена и вече да живее в нова геоложка епоха?

Измененията са започнали отдавна, но в исторически план определено имат своите пикове.

Професор Уил Стивън, директор на Института за климатични промени към Националния австралийски университет, е един от учените, които ентусиазирано, но и много обосновано, лансират термина антропоцен.

Той е бил употребяван още през 80-те години на миналия век. През 2004 г. той отново се споменава при изследване на озоновия слой.

"През последните 10-12 хиляди години човечеството е живяло в холоцена. През този период то е развило земеделието, селата, градовете, съвременната цивилизация", обяснява проф. Стивън.

"Стремим се да разберем как се развиват глобално всички компоненти на околната среда, как са се променяли, доколко са се променили и най-важното - къде е границата на промяната, къде е нивото на тези разнообразни процеси, отвъд което не бива да преминаваме. Ето защо понятията антропоцен и планетарни лимити вървят ръка за ръка".

Възможно ли човечеството официално да е напуснало холоцена и вече да живее в нова геоложка епоха? За настъпването на антропоцена се говори все по-упорито, а повод за това дава твърдението, че за малко повече от две поколения човечеството се е превърнало в геоложка сила в планетарен мащаб.

Времевата граница на съвременните изследвания е 2050 година. Изводът е, че интересните времена вече са настъпили. Интересното в тях е, че хората могат сами да моделират влиянието си върху околната среда, а оттам и бъдещето си. Сега е ред на човека да покаже доколко е пораснал за тази отговорност.

Единственото сигурно е, че човечеството се е справяло през този период. Сега обаче възникват доста въпроси за бъдещето ни. Тук идва и концепцията за лимитите на планетата. Тази концепция разглежда проблема с изчерпването им и търси отговор на въпроса как да запазим планетата в състояние, близко до това през холоцена. С други думи - състояние, което познаваме, в което можем да се справяме и развиваме.
Моделът за развитие наистина е свързан с границите, в които човекът може да разполага дейностите си.

Иначе учените отчитат, че бързите промени вследствие на човешката дейност могат като цяло да се отнесат към средата на миналия век. При повечето индикатори кривата отскача към 50-те години и показва директната връзка между натиска на човешката дейност, производството и потреблението и състоянието на планетата.

Някои промени са очебийни и драстични. Новият феномен означава и нови отговорности за човечеството, при това - на глобално ниво. Учените, които изследват характеристиките на антропоцена, отиват и по-далеч. Според тях отговорността не е еднакво разпределена между държавите.

При систематизирането на данните те непрекъснато свързват процесите с богатите държави, развитите и развиващите се икономики. Констатацията е, че към 2010 година три четвърти от световните богатства са съсредоточени в развитите страни, въпреки високите темпове на производство и потребление в развиващите се икономики.