Суша е погубила древната империя на хетите

Слушай новината

Изследване на дървесни пръстени показва как суша е погубила древната империя на хетите, съобщава БТА.

Около 1200 г. пр .н.е. настъпва т. нар. „срив на бронзовата епоха“, съпроводен от едновременното изчезване или упадък на няколко важни култури в Близкия изток и Източното Средиземноморие.

Една от най-могъщите империи, които загиват, е тази на хетите с център в днешна Турция и обхващаща части от Сирия и Ирак.

Най-старата мозайка в света откриха в Турция

Учени предложиха наскоро нов поглед върху хетската култура, като изследваха дървета, расли по онова време. Резултатите показват, че е имало три последователни години на тежка суша, която може да е причинила срив в реколтите, глад и политико-обществен разпад.

Хетите, чиято столица Хатуша е разположена в централната част на Анатолия, са били една от великите сили в древния свят в продължение на близо пет века. Те стават основни геополитически съперници на Древен Египет по време на неговия бляскав период на Новото царство.

„В предмодерни времена, без никаква съвременна инфраструктура и технологии, хетите са контролирали и управлявали огромен регион в продължение на векове въпреки безбройните предизвикателства като ограниченото жизнено пространство, заплахи от съседи и племена, включени в империята им и въпреки че са били съсредоточени в полусух регион“, казва Стърт Манинг, професор по класически науки и изкуства в университета „Корнел“, който е ръководител на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“.

Учените отдавна размишляват какво е предизвикало падането на хетите и по-широкия срив, който опустошава също царства в Гърция, Крит и Близкия изток, като същевременно отслабва египтяните.

Хипотезите включват война, нашествие и климатични промени.

Изследователите са проучили стари хвойнови дървета, които са расли в региона по онова време и в крайна сметка са били отсечени за изграждане на дървена структура югозападно от Анкара около 748 г. пр. н. е. Това вероятно е била погребална камера на роднина на фригийския цар Мидас, който според легендата превръщал всичко, до което се докоснел, в злато.

Дърветата предлагат регионален палеоклиматичен запис по два начина: моделите на годишния растеж на дървесните пръстени - с тесни пръстени, показващи сухи условия и съотношението на два изотопа на въглерода в пръстените, което разкрива реакцията на дърветата към наличието на вода.

Учените установяват постепенно преминаване към по-сухи условия от XIII век пр.н.е. до XII век пр.н.е. По-важното е, че и чрез двата способа на изследване се стига до извода за три последователни години на тежка суша - през 1198 г., 1197 г. и 1196 г. пр. н. е., които напълно съвпадат с времето на разпадане на империята.

„Имало е почти пълна липса на реколта за три последователни години. Хората най-вероятно са притежавали хранителни запаси, които да им помогнат да преживеят най-много една година на суша. Но когато ударът е три последователни години, не е останала храна, която да поддържа живота“, каза Брита Лоренцен, професор по антропология в Университета на Джорджия и член на екипа.

„Това би довело до срив при събирането на данъци, поголовно дезертьорство от голямата хетска армия и вероятно масово изселване на хора, търсещи оцеляване. Хетите са били допълнително затруднени, тъй като не са имали пристанища или други лесни пътища за придвижване и намиране на храна в района“, добавя Лоренцен.

Столицата Хатуша, оградена с монументална каменна стена с порти, украсени с лъвове и сфинксове, е била опожарена и изоставена. Секват внезапно и текстовете, написани на глинени плочки с клинописно писмо, които дават подробности за хетското общество, политика, религия, икономика и външни работи.

Това е внезапният край на една цивилизация. 

Показаха антични костюми и музикални инструменти от ерата на Хетите (снимки)

„Мисля, че проучването наистина показва уроците, които можем да извлечем от историята. Климатичните промени, които вероятно ще настъпят в света през следващото столетие, ще бъдат много по-тежки от тези, които са унищожили хетите“, предупреждава професорът по екология в „Корнел“ и съавтор на изследването Джед Спаркс. 

Последвайте канала на